ИЛИАН ТОДОРОВ: ДДС ЗА ХРАНИ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ДА БЪДЕ 10%

АТАКА внесе предложение за промени в Закона за данъка върху добавената стойност. Националистите предлагат в  чл. 66 да се създаде ал.(3), която гласи: „Данъчната ставка за произведените на територията на Република България хранителни продукти да бъде в размер 10 на сто.“

През последните години по редица причини  наблюдаваме една възходяща линия в посока покачване цените на хранителните продукти в световен мащаб. Разбира се в условията на глобализация,  българските граждани също станаха жертва на тези световни тенденции. Станахме свидетели на т.н. „гладни бунтове“ в множество точки по света, включително и в части на Северна Афика. Редица световни анализатори определиха огромната роля в тези революции, именно на забавянето покачването на доходите на населението спрямо разстежа на цените на хранителните продукти от първа необходимост, което от своя страна  изигра съществена роля в генерирането на тези вътрешни конфликти. Трябва да припомним, че постоянно повишаващите се цени на храните за периода 2009-2013 бе предшестван  и от гладните бунтове в периода 2007-2008г. По аналогичен начин, но без революции, в периода на управленският мандат на ГЕРБ, доходите на българите под формата на заплати, пенсии и социални плащания бяха замразени, докато в същото време ръста на цените на хранителните стоки в страната ни отбелязаха един истински ценови бум. Днес редица групи хранителни продукти са два до три пъти по-скъпи отколкото през 2009г. Разбира се, днес доходите на българските граждани не са два или три пъти по-големи в сравнение с 2009г. Ниските доходи, отчайващата покупателна способност  съчетани с прогресивно повишаващите се цени на храните в България поставиха множество български домакинства в състояние на невъзможност за закупуване на основни хранителни стоки. Явление, което разбира се ние не видяхме в страните от ЕС, нашите европейски партньори. Процес, който за съжаление се наблюдава в пълна сила и днес. Повишаването на минималната работна заплата в страната в същият този период от 290лв. на 340лв. (50лв. на месец), не може да догони ръста на цените на храните. Същото се отнася и до  нивата на пенсиите и социалните плащания.

Години наред българските граждани биват принудени да заплащат една от най-високите ставки данък добавена стойност в ЕС. За разлика от множество държави от ЕС, в страната ни няма диферинцирани ставки за ДДС с изключение на туристическия бранш. Тук е уместно да си зададем въпроса, защо единствено в сферата на туризма ДДС е в размер на 9%? Защо няма по-ниски ставки в социалната сфера, храни, лекарства, учебници, детски дрехи, книги и т.н. Подобно разделение наблюдаваме навсякъде в ЕС, примерите са Белгия, Италия, Унгария, Румъния, Малта, Великобритания, Финландия и много други. При най-ниски доходи на българските домакинства в цяла Европа, е непонятно защо същите трябва да бъдат натоварени с едно най-високите ДДС. Визирайки непосилните цени на храните в страната ни и данъка добавена стойност към същите, ние трябва да признаем, че редица хранителни стоки в България са по-скъпи от аналогичните им в редица държави от ЕС, което е резултат основно от два компонента. Нивата на ДДС за хранителните стоки в държавата ни, както знаем са в размер на 20%. В доклад на Европейската комисия – Ref. Ares(2013)2656291 – 15/07/2013 относно нивата на ДДС върху храните става ясно, че ДДС върху храните в Република България е един от най-високите за съюза. Докато в страната ни ДДС върху хранителните продукти е в размер на 20% при минимална работна заплата в размер на 174,35 евро за България, то в Чехия данък добавена стойност за хранителни продукти е в размер на 15% ( при 312,87 евро мин.заплата). В Германия – 19%, Гърция – 13% (683,76 евро мин.заплата), Испания – 10% (748,30 евро мин.заплата), Франция – 19,6% (1430,22 евро мин.заплата), Италия – 10 %, Кипър – 18% (840 евро мин.заплата), Люксембург – 3% (1801,49 евро мин.заплата) Малта – 0% (679,87 евро мин.заплата), Холандия – 6% (1456,20 евро мин.заплата), Австрия – 10%, Словения – 9,5% (763 евро мин.заплата), Словакия – 10% (337,70 евро мин.заплата), Финландия – 14%.

Според данните на ЕК от 2013г. става пределно ясно, че ДДС върху храните в България е с едно от най-високите нива за целия ЕС, и то при положение че минималните работни заплати в горепосочените държави биват в пъти по-високи от тези в България. Факт, който поставя българските граждани в едно крайно неприемливо, неравнопоставено и несправедливо социално положение спрямо гражданите на другите държави членки на ЕС.

От друга страна, прозводителите на хранителни продукти от ЕС са облагодеталствени спрямо българските земеделски производители чрез нивата на получаваните субсиидии за обработването на земеделски площи и отглеждането на животни. Факт, който постави българските земеделци и животновъди в неконкуретно положение, и сам по себе си трябва да ни навежда на размисъл за т.н. ни пълноправно членство в ЕС. Не е случайно, че благодарение точно на тази „пълноправна“ европейска практика земеделието и производството на храни в страната ни бе буквално унищожено чрез дъмпинг. Това е и точното определение за случващото се с родното ни производство, резултатите от евро- дъмпинга днес са очевидни в поредност – унищожаване на конкуренцията, завладяване на националния пазар и повишаване на цените. Същото се отнася и за субсидираните земеделски продукти от Република Македония, Република Турция и др, които заливат българският пазар и допълнително допринасят за колапса на хранително вкусовата ни промишленост.

И трите проявления на дъмпинга на ЕС спрямо България в сферата на производството на храни днес са факт. Българското земеделие е унищожено. Според НСИ през 2011г. 76% от консумираните на българският пазар хранителни продукти са вносни. Вноса при месото и месните продукти е 84 %, при зеленчуците – 78%, плодове – 77 %, риба и рибни продукти – 66%. Цените на храните са прекалено високи съпоставено с доходите на българските граждани. Налице са всички фактори на дъмпинг от страна на ЕС спрямо България.

Ето защо ние от АТАКА предлагаме данък добавена стойност  за произведените на териториторията на Република България хранителни продукти да бъде в размер на 10%. По този начин ще бъде премахната несправедливостта, българите, които получават в пъти по-ниски заплати от гражданите в ЕС, да заплащат по-висок ДДС за хранителните продукти спрямо испанци, италианци, германци, французи и много други. С тази законодателна промяна държавата ще постави българските производители в малко по-изгодна позиция спрямо европейските им конкуренти, респективно ще стимулира разкриването на нови работни места, раздвижване на отрасъла и изкарване на част от бизнеса от сивия сектор. Ние няма как да бъдем обвинени в протекционизъм от страна на Европа, но дори това да се случи, протекционизма се прилага от години в полза и угода единствено на европейските производители на храни, от което страда като цяло българската икономика и граждани. Тази мярка ще бъде и нов стимул към привличането на чуждестранни инвеститори в сферата на хранително вкусовата промишленост в страната ни.