Честит празник! Честваме 136 години от Съединението между Княжество България и Източна Румелия!
-
- септември 6, 2021
България отбелязва 136 години от историческо за страната събитие – Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
На 6 септември 1885 година българите със собствени сили и без да се съобразяват с интересите на великите сили и геополитическите баланси правят огромна стъпка напред в решаването на националния си въпрос, изострен от несправедливите клаузи на Берлинския договор.
Още през 1884 година в. „Народний глас“ пише: „Нашата мисия е ясна, определена и лежи на нашите рамене. За изпълнението й трябва да се надяваме само на себе си.“
Стъпката, която моделира днешна България, става по мирен път и с „нечувана дързост“.
Днешните историци наричат събитието „звездният миг на България“, „успех на българската дипломация“, „мирна революция“, извършена само седем години след подписването на Берлинския договор, който разпокъсва българските земи.
Съединението на България е изцяло наше дело, реализирано от българи, надвили политически пристрастия и всякакви егоистични сметки. Според патриарха на българската литература Иван Вазов то е една от най-лесните революции, защото беше победило в душите на хората.
Денят на Съединението е обявен за официален празник през 1998 г. с решение на Народното събрание.
Какво се случва преди 136 години?
На Берлинския конгрес са създадени две „Българии“ – Княжество България и Източна Румелия, които следват сходни пътища в своето развитие.
Княжеството се управлява според Търновската конституция, Източна Румелия – според Органически устав. И двата документа са приети през април 1879 година.
Според устава Източна Румелия се управлява от генерал-губернатор, назначаван от турското правителство с одобрението на Великите сили. Първият петгодишен мандат изпълнява Алеко Богориди, дипломат с българо-гръцки произход, който защитава блестящо българските интереси.
В годините на разделението „втората България“ изцяло запазва българския си характер – факт с решаващо значение за успеха на съединисткото дело.
Според Устава Източна Румелия е многонационална област с три официални езика – български, турски и гръцки. Допълнителна поправка прокарва текст, според който официален е езикът на преобладаващото местно население. Така българският език се налага почти навсякъде.
Същинската подготовка за обединението започва още през 1880 г., когато е създаден Таен централен комитет. На учредителното събрание от страна на Княжеството присъства и Стефан Стамболов. За председатели са избрани Константин Величков и Георги Странски.
Княжеството се заема с дипломатическата подготовка, българите в Източна Румелия – с вътрешната организация.
През февруари 1885 г. начело на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) застава Захари Стоянов – революционерът и таланливият публицист, който само година по-рано е публикувал първия том на своите „Записки по българските въстания“.
Събитията около съединението се изпълват с духа и ентусиазма на Априлското въстание.
На опасенията на Народната партия, че не му е времето за съединението на двете България заради неизвестността как ще реагират великите сили, Захари Стоянов наложил друга теза: Русия ще подкрепи делото, а Европа ще се примири, защото то е „в интерес на прогреса и цивилизацията“, пък и няма да бъде зависимо от никоя сила.
През юли на съвещание в Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединението под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и източнорумелийски офицери – Данаил Николаев, Райчо Николов, Димитър Филов, Сава Муткуров и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.
Борбата започват панагюрци. На 2 септември цялата област е украсена заради рождения ден на султана. Ученици от Панагюрската гизназия свалят и изгарят украсата. БТЦРК призовава за незабавни действия. Въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.
Четата на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от днешния град Съединение към Пловдив.
Събитията в Пловдив на 6 септември започват в ранната утрин с викове „Ура“ и „Долу Румелия“. Въстаниците и войската арестуват областния управител Гавраил Кръстевич – един от българите, допринесъл много за постигането на църковната ни независимост.
В този ден Кръстевич възкликнал: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението! Не мога да не чувствам удовлетворение в тази минута!”
Друга негова заслуга е, че не повикал османските войски в Източна Румелия. По-късно Великобритания осуетява нахлуването на османските войски в областта, когато Княжеството е нападнато от сръбските войски – единствената Велика сила тогава, която по свои съображения подкрепя съединистката идея.
Пред войската и народа била прочетена прокламацията, която Захари Стоянов написал. С нея се обявяло несъществуването на Източна Румелия, провъзгласявало се Съединението – държава с българско княжество под скиптъра на Александър I, а гражданите се призовавали към „ред и тишина“ до пристигането на княжевските войски. Било създадено временно правителство с членове от БТРЦК и на двете партии в Източна Румелия. То изпратило до княза следната телеграма: „Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше височество. Правителството съборено. Живейте. Ваши верни поданици.“
Ролята на княз Александър Батенберг
Новото правителство начело с д-р Георги Странски официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември княз Александър Батенберг признава акта. На следващия ден е посрещнат възторжено в Пловдив. С манифест първият български княз утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван княз на Северна и Южна България.
На 11 септември князът открива извънредната сесия на Народното събрание с тронно слово, прочетено от Каравелов. Парламентът пък приел, че българите не ще щадят „нито имот, нито живот за запазване свободата и независимостта на общото отечество“.
Войната
Създаването на по-голяма българска държава (около 97 хиляди квадратни километри), с по-многобройно население и с повече перспективи за стопанско развитие предизвиква обаче острата реакция на Сърбия. На 2 ноември крал Милан обявява война на България. Сръбско-българска война българите защитават политическото си дело със силата на своето оръжие – в битките при Сливница, Три уши, Гургулят, Комшица.
На 5 април 1886 г. в двореца „Топхане“ в Цариград представители на Великите сили – Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба, с която се признава Съединението. Княжество България и Източна Румелия вече имат общо правителство, парламент, администрация, армия.
Оценката на историците
По повод 100 години от Съединението историците Андрей Пантев и Елена Статулова пишат в книга, посветена на събитието: През есента на 1885 г. „телеграфните агенции по света разнасят една странна новина – малката славянска държава, която съвсем наскоро е престанала да бъде османски вилает края Дунава, сама предприема първа решителна стъпка, с която показва, че няма никакво намерение да следва съдбата, предписана й от императивите на европейската дипломация. Вместо преграда българо-румелийската граница става мост между българите, устремени към обединение и прогрес. Изкуственото име „румелийци“, изработено на Берлинския конгрес от „мъдростта“ на неприятелите на българската независимост, е изоставено завинаги от самите тях.“
Проф. Дарина Григорова казва: „Съединението на Княжество България с Източна Румелия е единственият пример от новата ни българска история за изцяло българска победа – и военна (отблъскването на сръбската агресия), и политическа (признаването му от великите сили), и нравствена (българи се завръщат при българи). Правото и правдата са на наша страна в този случай.“
Делото на съединистите е окончателно завършено с провъзгласяването на Независимостта през 1908 г.
Be the first to leave a review.
