Ромонът на старата чешма в с. Добротино може да остане единствения звук там

В село Добротино до Гоце Делчев животът сякаш е замрял в XIX век. Радвам се, че скитането из района, случайно ни отведе там. Човек може да си помисли, че или е в архитектурно-исторически резерват, или е направил скок във времето. На импровизирания му център в две стари сгради, долепени една до друга са разположени кметството и хранителния магазин.

Не се виждат никакви хора наоколо, но прясно боядисаните в ярко зелено и розово пейки, показват че все пак има някакъв живот в това село. Дори и баскетболен кош има слежен на стената до входа на „бакалията“. Точно срещу него е централната селска чешма – най-обикновена на вид, от бетон и плочи.

Дори и през сухото лято, вода има – поглед отзад показва тръба, която я захранва – сигурно е от водопровода на селото. Е, явно не всичко е от по-миналия век.

Скътаното в полите на Пирин селото е съградено като Даг чифлик. По същото време в района са основани още няколко чифлика – в селата Средна и Драгостин. Те обаче от наколко години са заличени от картата на България. Същата участ грози и Добротино. Само с. Делчево успява да се развие в духа на селския туризъм и да привлича хора.

А тук къщите са страхотни – повечето са на два ката – каменни отдолу, с кирпичени тухли отгоре. Днес, голяма част от тях са празни, но някога гордо са пъчили снаги.

Там където има сателитна чиния, или някое перденце се ветрее на прозореца вероятно живее някой от двайсетте или по-малко постоянни жители на селото. Но другаде природата вече твърдо настъпва за да си възвърне своите владения. Храсти и трева са влезли почти в къщите. Тъжно, а през 30-те години на ХХ век тук са живяли около 1000 души, трима от които са били част от личната охрана на цар Борис III.

Разходката по така наречената главна улица на селото ни води до църквата Успение „Богородично. На фона на цялата западналост, с чисто бялатата си обновена фасада изглежда доста нелепо – няма хора, къщите се разпадат, а църквата блести нова. Но, може пък точно обновяването на божия храм да е първата стъпка към новият живот на Добротино.

Добре са я възстановили църквата, даже чешма са и направили, както си е редно, но явно европарите малко не са достигнали за да я довършат.

На табела върху църквата, беше написана нейната история- построена е 1869г. за двете села – Добротино и Средна, което, както вече писах го няма на картата.

Връщайки се обратно от църквата към „мегдана“, шум на вода ни отклони леко встрани. И там – о радост за очите в голямата августовска жега – стара чешма, с мноого студена вода.

Хем обикновена, хем необикновена. Вероятно е имала и по-добри дни – най-горната и част може да е била синя – сега едва разчетох нещо като …. гария – вероятно България, но какво точно е било написано не е ясно.

А вода – бол, както казват старите хора. Даже някой си беше направил отклонение от нея, може би за поливане – въпреки, че селото пустееше, видяхме наблизо доста градини с чушки и домати.

Двете къщи зад чешмата се обитаваха, въпреки че едната не беше хич в добро състояние. От надписа на църквата разбрахме интересен факт – 12 от къщите в селото са паметници на културата. Защо тогава никой не се грижи за тях, а лека полека изчезват сред тревите. Тук в това село е нашата история – това трябва да се съхрани. Но за съжаление все няма пари за такива дейности и този проблем сигурно не е само тук.

Решихме да направим малко отклонение от основната улица – я за друга чешма, или пък да потърсим „паметниците на културата“.

За съжаление, само стари къщи – необитаеми вече и единствено некролозите се белеят на входните им врати и напомнят за собствениците. Тук над 150 години са живяли семейства, отглеждали са се деца с надежда за хубаво бъдеще, било е шумно и весело.

А сега, самотно стърчащи дувари и комини, и ромонът на старата чешма…