Човек на изкуството! Михаела Даскалова, един творец от Гоце Делчев за рисуването, картините, иконите, татусите… и любовта към моторите

Родена в Троян, но по стечение на обстоятелствата живееща в Гоце Делчев, но малцина знаят, че тя не е неврокопчанка. Тя е разпознаваемо лице в града. Художник, учител, любител на моторите и на всичко изящно. Има отскоро собствено студио, което веднага се превърна в едно от местата, където си дават среща много любители на изкуството. Така най-кратко можем да представим Михаела Даскалова, но как се представя самата тя?

 – Представете се с няколко думи!

– Завършила съм художествено училище със специалност “Керамика” в гр. Троян и ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ със специалност „Графика“. Рисувам от много малка. Човек, свързан с планината, и може би това е една от причините толкова да ми харесва Гоце Делчев, където вече не помня колко години живея и никога не съм се чувствала като чужда. Планината ми носи чувството за простор, по-леко се диша, когато я гледаш. Трудно се описва. Може да ме разбере човек, който се е родил в планината или в нейното подножие.

 – Изобразително изкуство или рисуване? Кое от двете понятия?

– Изобразително изкуство, защото това е по-всеобхватно понятие, включва както изящните изкуства – живопис, графика и скулптура, така и приложните – керамика, плакат и т.н. Рисуването просто е самият процес.

 – Защо художник, а не нещо друго?                      

– Художник това е призвание и съдба, а не е занаят. То винаги си те дърпа, мами и е неразделна част от теб. То не се учи, учат се и се усъвършенстват техники, но най-важното е какво идва отвътре, от самия теб. Работих доста години в съвсем друга сфера, но не съм се откъсвала от изкуството. И сега така се стекоха обстоятелствата, че сбъднах мечтата си да имам художествено студио!

 – Означава ли, че сте изпълнили мечтите си?

– Изпълнила съм една от своите големи мечти, но не мога да кажа, че съм ги сбъднала. Когато човек каже, че е сбъднал всички свои мечти и няма за какво да мечтае, то значи, че няма и за какво да живее, няма смисъл в съществуването му. Има един цитат, който много харесвам, казва много и обобщава: „Бъдещето принадлежи на онези, които вярват в красотата на мечтите си!“.

 – Има ли истински ценители на изкуството днес?

– Да, има и мисля, че винаги ще има. Човек така е устроен. Да иска, да търси и да следва естетиката, изкуството. Всеки има своя поглед върху него. Дори и да не съвпада с твоя или с болшинството, то това не означава, че не е верният и няма право на съществуване.

 – Спомняте ли си първите клиенти на Ваши творения и първата продадена картина, които сте спечелили от тях?

– Първият клиент на студиото ми искаше историческа татуировка – хан Крум, ако говорим за икона – Св. Богородица.

Ако говорим за първата ми продадена картина, то тя бе от един пленер в Несебър още като ученичка – морски пейзаж. А тук, в студиото ми, първата закупена картина бе пейзаж от Ковачевица.

 – Не е ли малко тясно като разбиране в днешно време да се говори за изобразителното изкуство, имайки предвид картина, пейзаж, скица и т.н.      

– Който наистина разбира от изкуство, го приема цялостно, не само в отделните му форми и жанрове. Всеки има своя поглед и изисквания, но това не означава, че трябва да отхвърляш всичко, което не се вписва в твоя натюрел. Това означава да отречеш правото на съществуване на останалите. Чисто нарушение на универсалния императив на Кант. Той твърди, че индивидите трябва да действат в съответствие с това, което биха искали да видят като универсален закон, т.е. те не трябва да правят на другите това, което не биха искали другите да правят с тях. Това е свободата на лично мнение и позиция, а изкуството дава изключителен простор да го сториш.

 – Какъв е сегашният Ви приоритет на избраното поприще?

– В момента се занимавам с много разнородни дейности. Такава беше и идеята, когато създадох художествено студио. Освен рисуването на картини и икони, провеждам обучения по изобразително изкуство, към които има голям интерес от страна на родители и деца, но и от други хора. Но се получава така, че  най-много време отделям за татуировките. В днешно време доста хора, особено младите, имат желание да притежават красива рисунка върху тялото си.

 – Това със сигурност е далеч от познатия Ви имидж на един отличен иконописец… и какво е по-различното, когато изографисвате икони?

– Да, през живота си съм създала много икони. Иконописта е много по-различно изкуство. Иконата има за цел със средствата на материалния да изобрази реалност от духовния свят, да предаде, да пренесе невидимата действителност във видимата, затова тя е едновременно символ и реалност. В иконата има духовен реализъм. Затова задачата на един иконописец е много по-трудна, отколкото на един художник. Художникът трябва с материални средства: бои, четки, моливи, да изобрази видимата действителност. Иконописецът трябва със същите средства да изобрази една невидима духовна същност.

 – Как се съвместява всичко, коментирано преди малко, с татуировките?

– Най-важното е настройката в зависимост от това, което правиш. Тя е различна при различните форми. При татусите също е така. Да, настройката е много различна. Основната разлика е, че при татуирането се работи върху жив човек, немалко значение има и болката. Трябва да се следи как се чувства. А относно естетическите и художествени качества, които трябва да притежават и двете, няма  разлика.

 – Татусите са обявявани от някои за нещо пошло, нещо, което не е свързано с изкуството… Това ли е любимата Ви форма за изява в момента?

– Татус и работата с моите ученици, с които работя в момента, са най-напред. Естествено, не забравям и рисуването, но това е за момента на преден план.

Що се отнася до виждането за пошлостта на татуировките, то това е виждането на привържениците му по казуса. Мога само да отговоря, че татуировката също е вид изкуство, изява на емоция, носи изразяване от самия автор. Има своите послания. Това може да бъде една картина, която макар и да не е върху платно, а върху човешкото тяло си остава картина. Изкуството е именно това – форма на себеизява и послания.

 – Как бихте преценили арт почитателите? Повече са тези на традиционната или на новите форми? Ако е в полза на някоя от тези форми, според Вас, на какво се дължи това?

– За всяка форма има публика. Определено почитателите на съвременните форми на изкуството, в частност татуировките, напоследък  са много повече. Според мен това се дължи на факта, че създаването на рисунка върху тялото е едно по-достъпно и разбираемо изкуство. Освен това татуирането се приема особено от младите като форма на себеизразяване.

 – Вие сте една от малкото жени не само в Неврокопско, която кара мотор. Казано направо, рокер. Как се запалихте и какво Ви дава?

– Може би да карам мотор е било моя мечта от много отдавна. Но за да я реализирам, ми помогнаха мои приятели мотористи. Моторът, може да се каже, че е начин на живот, той дава чувство за свобода и безпределност.

– Дали около рокерството не се запалихте и по това да правите татуировки?

– Не. Двете неща не трябва да бъдат гледани така. Едното е отделно от другото. Вярно е, че много рокери са с татуировки, но това не означава, че непременно любовта ми към моторите е родила афинитета ми към татуировките. Двете са съвсем отделни.

 – Има ли много хора, които искат да се занимават с изкуство?

– Да, има доста млади последователи, които искат да се занимават с изобразително изкуство. Това са както ученици, така и млади хора, завършили вече образованието си. Нека не забравяме и по-възрастните, за които това е начин да се изявят, покажат себе си или просто начин да се разтоварят от ежедневието, искат да учат нови неща и влагат съответно усилия, за да го постигнат.

 – Има ли вече формирано някакъв тип арт общество в Гоце Делчев?

– Да, при създаването на изкуството имах точно такава цел – да има място, където да се създава, но също да се види и да се говори за изкуство. Имам идея, която ще затвърди тази тенденция – тъй наречените вечери на „Рисуване с вино“. Всеки, който се интересува от изкуство и иска да създаде собствени картини, е добре дошъл. В Гоце Делчев винаги е имало формирано арт общество, но мисля, че трябва да се направи още – да се поддържат повече контакти между художниците, да има изяви, изложби. Да се дава повече простор за изява за обмяна на идеи и мисли.

 – Говорите с голяма любов за изкуството, но кой Ви откри за него и кой Ви подкрепя?

– Ако изобщо говорим за откривател, то може да кажем, че това е учителят по скулптура в СХУПИ (Средно художествено училище по приложни изкуства), сега НУПИ /Национално училище по приложни изкуства/ „Проф. Венко Колев“ – гр. Троян Дочо Терзиев. Лека му пръст, той видя мои рисунки и настоя да кандидатствам в това училище. И така почти целият ми живот досега е преминал в досег с изкуството. А относно татуирането – съвсем случайно реших да опитам преди 10 и повече години, обучението беше много трудно, тогава нямаше и информация за това, поръчах си книги и дискове от руски онлайн магазини. А дали конкретен човек ме е подкрепял – не. Подкрепа винаги съм имала от страна на семейството ми и приятелите, подкрепят ме и сега.

 – Като заговорихме за татусите, много често някои ги свързват с поставянето по тялото на различни йероглифи. Актуални ли са и днес?

– Японските и китайските йероглифи отдавна отшумяха и вече много рядко може да се открие човек, който да желае да ги има върху себе си. В момента като цяло клиентите искат фигурални композиции на различна тематика с много светлосенки.

 – Има различни виждания за татуировките. В някои държави и региони като Полинезия да речем, те са традиция, другаде са израз на принадлежност към даден клан, група, банда. За по-широкия кръг хора обаче какво е – мода, от скука, начин да изразиш себе си, да привлечеш внимание…

– Голяма част от хората, които са решили да си правят татус, се спират на изображение, което имат значение за тях. Такива с портретите на близки и деца или мемориалните татуировки, в памет на починали приятели или хора от семейството. Не малка част от клиентите избират изображения с определена символика – любов, късмет, смелост, успех в живота.

Естествено има и хора, които искат да привлекат внимание с красива татуировка. От скука, едва ли!

 – Какви са бъдещите Ви планове?

– За мен никога не е имало забранени техники, а и не би трябвало да има за който и да е артист. В момента продължавам да гледам повече върху нетрадиционните техники и форми за изява – аерографите.  Имам планове с тази техника да рисувам мотори и каски, може да се рисуват и композиции на стена и платно.