Connect with us

Uncategorized

Скандални разкрития! Бившият секретар на общината М. Захова с 10 000 лв. ДМС, останалите от екипа “Томов” с петцифрени суми, определяни на база 20 часов работен ден

Published

on

Близо 10 000 лева е трябвало да получи като ДМС административният секретар на община Благоевград Мария Захова за къртовския и труд по време на изборите. Оценката и е направена от бившия врид Ясен Попвасилев разписал колосални суми за заместниците на Румен Томов и секретарят Захова.

Заместник. кметовете по строителството Венелин Трошанов и зам. кметът по културата Пролет Трифонова е трябвало да получат по 6800 лв. Незнайно защо ощетен е бил зам. кметът по сигурността Любен Милев, за когото били определени 3000 лв Попвасилев също разписал за себе си, около около 4000 лв.

Парите били “мотивирани” като извънреден труд и ДМС, калкулацията сочи, че сумите са за все едно 20 часов работен ден. За големите пари, които са си написали Томовите хора, съобщихме преди дни, съобщихме също, че вероятния мотив за освобождаването на Захова, освен че не отговаря на условията за поста, е именно и тази сумичка от близо 10 000 лева.

Днес подробности огласи кметът на Благоевград Илко Стоянов на пресконференция. Той и екипът му били буквално потресени от разграбването по този начин. Част от екипа на Томов ощетен и не вписан в този списък също е изумен от сумите, срещу които са се разписали бившите им колеги Благоевград плати за изборите около 1 млн. лева, ето защо. Ревизията продължава .

Припомняме, че когато си тръгнаха от общината заместниците на Томов искаха да приберат и по около 20 000 лева от 6 заплати. Стоянов влезе в длъжност и осуети и това им намерение и спря и ДМС-тата и заплатките .

Така, че пари няма да получат, а ще си останат само с излагацията пред цял Благоевград, който лицемерно заблуждаваха в добрите си намерения , на които Struma. com не вярваше, наблюдавайки рабоата им отблизо, затова и се превърнахме основен враг на екипа на Румен Томов.

Тук е мястото да отчетем, че единствена, която отказа да получи парите и напуска достойно е шефът на пиар отдела Злата Ризова.

Uncategorized

Скандално! Писатели от района се хванаха за гушите! СНИМКИ

Published

on

Топ Преса попадна на интересен скандал между двама писатели. Единият от Гоце Делчев другият от Баничан. Майсторът на перото Валентин Караманчев насоли своя колега Цанко Сарефамов така:

Прочетох неотдавна в Портал „Култура” съчинението „Македония и македонските работи” от Цанко Серафимов и Енциклопедичен речник на същата тематика.

Авторът е бифш журналист в „Пиринско дело”, кореспондент на вестник „Земеделско знаме”, сътрудник на списание „Македония” и на друга периодика.
Той е и поет, издал е десетина стихосбирки. Поезия не чета, откакто е по-масов жанр от чалгата и е продукция на всеядния „Самиздат” на прехода.
Той беше и собственик на издателство „Орбел”, което фалира. Но не заради „Жан Виденовата инфлация”, както се оправдава собственика, а заради безкомпромисната и безмилостна конкуренция. Оцеляха и просперират наложили се на пазара фирми с европейски професионализъм, редакторска култура, маркетинг и тематичен размах.

С Цанко Серафимов сме земляци – аз от Неврокоп, той от село Баничан, старо селище, известно с топлите си минерални извори, с пет черкви – най-много в околията на глава от населението му.

Днешната забележителност на Баничан е приютът за пенсионирани магарета, създаден по инициатива и финансиране от европейската организация „Ветеринари в действие” и от немския ветеринар Щефан Вебер.

Събират немощни магаретата от околията , вместо стопаните им да ги продават за жълти стотинки на кланицата за умъртвяване и използване месото им в деликатесни колбаси. Или да ги изоставят беззащитни на хищниците.
Цанко Серафимов в публикацията си е подгонил през портал „Култура” друг наш земляк и връстник, ветеринарния лекар Иван Илиев Гаджев, който в далечния Детройд построи и финансира „приют” за стари книги, ръкописи, документи, илюстрации, посветени на българското и македонското минало. Кръстил го „Институт Илия Тодоров Гаджев.”

След 1990 година той пренесе в Неврокоп това книжовно съкровище. До бащиния си дом издигна библиотека и назначи кадърен човек да го стопанисва.
Цанко Серафимов се гневи на Иван Гаджев заради двутомното негово изследване – „Иван Михайлов отвъд легендата”. И отсъжда хладнокръвно : „Какво ли си мисли, ако гледа от небето македонският мъченик Илия Тодоров Гаджев за делата на своя син?

Ще ви разкажа аз не какво си мисля, а какво знам за Иван Илиев Гаджев. А читателите не се нуждаят от чуждо внушения за мисленето си.
Иван е роден през 1939 година. Когато баща му изчезва безследно през септември 1944 година. Бил е на шест години. Сиракът се учи прилежно. Завършва с отличие ветеринарен техникум. След него се дипломира във Ветеринарния институт в столицата с направление да работи в родния си град. Там обаче в лечебницата командва лекар, зет на партизанин. Той отсича: „Не! Ще го пратим при помаците в село Слащен.”

Слащен е на крачка от границата. Иван прескача телената мрежа и напуска родината . Гръцката „Кендро Алдопон” – бюро за чужденци, го върти из бежанските лагери, и когато разбират, че не е подходящ за тяхна презгранична совалка натам-насам, го изпращат с еднопосочен билет в Америка.
В град Детроит Иван завършва за втори път ветеринарна медицина . Открива клиника за кучета и котки. Назначава лекари афроамериканци. А той до дома си построява библиотека, архивен институт и я кръщава на името на баща му – „Илия Гаджев”. Събира, изкупва книги, архивни материали, документи, илюстрации, снимки за българите по света. Четиридесет хиляди заглавия съдържа това хранилище.Той отстъпва „медицината” на наетите афроамериканци, а самия се посвещава на историята. И не само това.

Той кани свои съученици и приятели, историци от България да работят колкото им е необходимо да се ровят, да проучват, да четат в тази „Матица бурлгарика”. Тук, в Детройд, два пъти е пристигал неврокопският краевед Иван Марков. Вторият е надареният млад историк, пак от Неврокоп, Пандев, който се осмели да върне името на Тодор Александров в историческите изследвания.

Следващият е историкът Костадин Палишудски, посветил се на македонската история, на Българо-югославските отношения, пак съученик, пак историк, пак от Неврокоп. Пандев и Палишудски се хвалеха, че са работили в Белградските архиви, във Виенските, и в Немските и в Съветските. Но никъде не са намерили така събрано и подредено за българската и македонската история. И при това са разполагали безплатно с ксерокси да вадят копия. А и да споделят често щедрата трапеза на домакина.

След 1989 година Иван Гаджев се връщаше често в България. Пренесе цялото свое книжовно богатство в Неврокоп. Построи до бащината си къща специално книгохранилище и библиотека, кабинети за четене със свободен достъп на изследователи, писатели и журналисти.
Сам написа и издаде няколко свои съчинения, колкото му позволиха възможностите и дарбата. Ще спомена между тях петте тома за Лушин, землянката край Добринище, в която са изчезнали безследно баща му и десетина други неврокопчани.

Най-значителната творба на историка Гаджев е двутомника „Иван Михайлов отвъд легендата”. Честна. Смела. Откровена книга. Такива откровения не носят само знания, радост и комплименти. Те са горнило, през което минава автора. Бащата михайловист, синът михайловист, разсъждава пред иконата на тяхното движение.

При едно мое минаване през Гоце Делчев, се срещнахме с Иван на площада. Поканих го в близкото кафене. Поздравих го за книгата, която бях прочел . За неговия авторски и човешки подвиг. Попитах го за читателския отклик. Оплака се: „Само неприятности, хули и заплахи получавам. Харесват я комуняги като тебе.

Знам, че като началник на издателствата, сте издали много книги по македонския въпрос, които и аз съм поръчвал чак в Америка. Но съм ти ядосан, че сте публикували спомените на Стефан Папалезов. Той разказва за ремсовата си младост и „ученически подвизи”. А дума не обелва за това, което е вършил като началник в Държавна сигурност в отдела за българските концлагери, дума не обелва какво са вършили на Девети септември, в това число какво са направили с баща ми.

Неотдавна открих в стар бележника какво ми е споделил професор Костадин Палишудски за срещата си с Иван Гаджев в Детроит. Освен, че Иван е събрал книги и документи за българската и македонска история, се готвел да напише и книга за живота си. Първата щяла да бъде за себе си и семейството му: „Откраднато детство”.

По онова време майка му била на гости при него в Америка, но искала да се върне в Неврокоп, където е страдала много и където е по-малкия Здравко и дъщерята, омъжена в Разлог.

Вдовицата, баба Катерина, за да ги издържа и изучи, отглеждала тютюн. Някакви цигани я нападнали на нивата и се изгаврили с нея. Хванали ги. Осъдили ги за престъплението и лежали бая време в затвор.

Иван решил, че това е организирано от властта и занимавал със случая ООН и Конгреса на САЩ. Но те не откликнали.
Заел се да проучи съдбата на баща си . Да разбере къде е гроба му, какви са деянията му, какво е вършил по време на михайловисткото господство. Споделил с Палешудски: „Ако е окървавен като Иван Михайлов, сам щях да се откажа публично от баща си.”

Години по-късно научих от един нашенец как са отведени на някъде с с камионетка веднага след девети септември трийсетина неврокопчани. Начело бил Стоян Филипов, тартора на михайловистите в Неврокопско, заговорника за убийството на Сандански, един от организаторите на Дъбнишкото клане. На младини учителят Стоян Филипов е секретар на четата на дядо Атанас Тешовски. А на старини – мастит тютюнотърговец.

Вече хвърлен в каруцерията , Стоян Филипов рекъл: „Не ни залъгвайте. Знам къде ни карате. Моите ръце и не само моите, са окървавени. На тоя младеж Илия ръцете са изцапани с мастило. Не са окървавени. Той беше чиновник, секретар и касиер на организацията. Оставете го. Пожалете го. Има деца за отглеждане.”

Кой да го чуе! Товарили са заедно със сухото и зеленото.
Така че, драги ми колега Серафимов, ако македонският мъченик Илия Гаджев гледа от небето, ще се радва на рожбата си.
Иван Гаджев почина на 20 май 2017 година в Детройт. Вече и той е на небето при баща си. Дано се срещнат във втория им живот. Баща и син. Доволни и благодарни един към друг.

На Неврокопска земя Иван остави огромно книжовно богатство. Разглеждал съм го с удивление. Прелиствал съм енциклопедии, турски и френски от деветнайсти век. И какво ли не. Дано има кой да стопанисва това имане. Има, разбира се, защото един от синовете му е тука. Пет деца остави Иван. И всичките с български имена. И майка им българка даже. Между тях Илия, Тодор – сещаш се на кого са кръстени.
И още нещо, драги ми колега Цанко Серафимов: дъвката за ДС, за агентурното някакво минало на Иван Гаджев, я изплюй. Изхабена е от жвакане. Не слади, не е еластична. И е вредна , ако я глътнеш. Остава в червата с години. Ако сериозно твърдиш, че ДС има заслуга, пръст, във формирането на Иван Гаджев, за неговото бягство, за внедряването му в Америка, за връщането му. Не бива да я хулиш тази някогашна държавна сигурност, а да я похвалиш.
Всъщност, истината е, че не благодарение, а въпреки зловещата роля на ДС, Иван Гаджев постигна толкова много в живота си.
Да не гледаме от високо, чак от небето, за постигнатото от други. А да погледнем към небето, преди да съдим.

От своя страна творецът на романи от Баничан не му остана длъжен и отговоря така:

ПИСАТЕЛЯТ ВАЛЕНТИН КАРАМАНЧЕВ БРАНИ „ПРИЮТА” ЗА СТАРИ КНИГИ И ВЕЩИ НА ВЕТЕРИНАРЯ ИВАН ГАДЖЕВ

В новата си книга „Брашнен чувал” Валентин Караманчев, наред с филипиките си срещу главния редактор на портал „Култура” Тони Николов, срещу писателя и публициста Димитър Бочев, срещу писателя-дисидент Георги Марков, убит от комунистическите тайни служби, „удостоил” е с височейшето си внимание и моята скромна особа. Вината ми е, че във второто издание на историко-публистичния си труд „ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК за Македония и македонските работи” съм „подгонил” „през Портал „Култура” общ „наш земляк, ветеринарния лекар Иван Илиев Гаджев, който в далечния Детройт построи и финансира „приют” за стари книги, документи, илюстрации, посветени на българското и македонското минало” (сякаш македонското минало не българско!… ).

 

Преди да започне дитирамбите си колко велик български патриот е ветеринаря и колко неправ съм в моите твърдения, Валентин Караманчев, с присъщото си високомерие, с полуистини и тънка ирония, ме представя като бивш жуналист във в. „Пиринско дело”, кореспондент на в. „Земеделско знаме”, сътрудник на сп. „Македония”, издал десетина стихосбирки. Бил съм собственик на позатихнало издателство. А днешната забележителност на моето родно село Баничан (Валентин Караманчев е мой земляк – аз селянин от Баничан, той пък гражданин от гр. Гоце Делчев) била приютът за пенсионирани магарета (разбирате намека!).

Тук се налага да запозная г-н Караманчев с моето CV, което пък ще позволи на читателя да прецени „температурата” на Караманчевата преднамереност в изложението си – изложение, в което послъгва нарочно: аз не съм бил сътрудник на сп. „Македония”, а съм негов основател, собственик, издател и главен редактор от 1993 до 2001 г. Изданието се разпространяваше по целия свят. В моята редколегия членове са били проф. д-р Георги Бакалов, проф. д-р Георги Марков, сега академик, проф д-р Михаил Огнянов, проф. д-р Светлозар Елдъров и др. Художник на списанието беше проф. Румен Скорчев. Ако желае г-н Караманчев, може да разгледа списанието – много броеве притежава и „институтът” на Иван Гаджев в гр. Гоце Делчев. А в моето „позатихнало” издателство само през последните няколко месеца излязоха значими книги – „Българите в Албания” – издания на български и на английски език, предстои и на албански език; „БЯЛА КНИГА за езиковия спор между България и РС Македония” – издания на български, на английски език, под печат е на немски език, подготвят се на испански, на френски, на португалски и на езиковата норма в РС Македония; пуснах второ издание на знаменития труд на Иван Михайлов „Сталин и Македонският въпрос”; излезе богато илюстриран юбилеен сборник „Славеите на България – съдба на ангели”, както и няколко стихосбирки. Гордост за всеки издател могат да бъдат двете луксозни издания за деца „Вечни български народни приказки” и „Десет чудодейни приказки”.

Увлечен в разказа си за приюта за пенсионирани магарета,
г-н Караманчев пропуска да съобщи, че съм автор на номинираната в конкурса на Портал „Култура” книга „МАКЕДОНИЯ IX в. пр. Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя”, на „РЕЧНИК НА ПРИЗНАНИЯТА за моето българско време или щрихи към македонската орис”, на „РЕЧНИК НА МЪКАТА И ГНЕВА или моите безсъния за Македония”, на студията „История славянобългарска – манифест на новото време” с адаптация на Паисиевия труд на съвременен литературен български език, на „Манускрипт за времето на цар Самуил”, на „Горчивите корени на кипариса” – фрагменти, на „БИОГРАФИИ НА ПИСАТЕЛИ или стълбове на българската духовност”, многократно преиздавана през последните 15 години, на романа „Баничанската Света Богородица”, откъси от който г-н Караманчев е чел в сайта „Факел.бг” и по този повод ми се обади по телефона – досега с него никога не бяхме разговаряли…
Надявам се, че на автор с такова CV, читателят би се доверил на написаното от мен и на това, което ще кажа тук.
Та в своята „филипика” срещу мен, след като приключва с прелюбопитното съобщение, че немският ветеринар Щефан Вебер, заедно с европейската организация „Ветеринари в действие” приютяват „немощните магарета, вместо стопаните им да ги продадат за жълти стотинки на кланицата за умъртвяване и използване на месото им за в деликатесни салами”, именитият писател Караманчев пристъпва към своето обвинение срещу мен, съобщавайки, че през 1990 г. ветеринарят Гаджев пренася своя „приют за стари книги” в гр. Гоце Делчев – т.е. в близост до приюта за стари магарета, „издигайки библиотека с назначен кадърен човек да я обслужва” (Иван Марков, моят бивш приятел – б.м.).
Възхвалителното представяне от Валентин Караманчев на личността на д-р Иван Илиев Гаджев е твърде далече от истинския образ на този тъмен индивид.

Ето какво говорят фактите.
След като се установява в САЩ, Иван Гаджев се впуска стремително в организационния живот на Македонската патриотична организация, чието идейно ръководство се осъществява от Иван Михайлов, вождът на ВМРО, който живее в дълбока нелегалност в Италия. Амбициозният Гаджев успява да се издигне, със съгласието на Иван Михайлов, до поста секретар на МПО. В това време (както сочат документите от архива на Иван Михайлов, с които имах възможност лично да се запозная) в Рим пристига писмо до Иван Михайлов от гр. Гоце Делчев, в което черно на бяло е написано, че д-р Иван Гаджев е в близки връзки с българските тайни служби и е опасно да заема такъв висок пост в емигрантската организация. Иван Михайлов възлага на свои доверени хора в САЩ и Канада да проявяват бдителност спрямо Гаджев. Това е време, когато ветеринарят е вече в лична кореспонденция със самия Иван Михайлов. В някои от писмата дори си позволява да дава съвети на вожда как трябва да се управлява МПО.
През 1972 г. Иван Михайлов получава брой от сп. „Български воин”, в който е поместена статия от д-р Иван Гаджев по Македонския въпрос. Започвайки да чете статията, Михайлов вижда, че това му е твърде познат текст. Взема от библиотеката си „По трънливия път на македонското освободително дело” и не може да повярва на очите си – преписани са мотамо цели страници от книгата. Иван Михайлов пише на Гаджев остро писмо. Какво безочие, каква наглост!

Тук е мястото да посоча, че ако през 40-те години на миналия век Георги Зайков (Пирински), баща на сегашния политик от БСП Георги Пирински, бе изпратен от Коминтерна в САЩ, за да работи за македонизирането на българската емиграция от Македония, сега на д-р Иван Гаджев е поставена задачата да елиминира влиянието и идейното ръководство над МПО на легендарния водач на македонското освободително движение Иван Михайлов, за да се превземе отвътре организацията от сили, удобни на комунистическия режим в България. В свое обширно писмо въпросният Иван Гааджев отправя молба до комунистическия диктатор Тодор Живков да бъдат изпратени от България кадърни кадри, които да ръководят обществения живот на нашата емиграция в САЩ и Канада..

Картите са разкрити. Иван Гаджев започва открита дейност за компрометиране на Иван Михайлов. Един от замислите му е чрез органа на МПО в. „Македонска трибуна” да нанесе удар срещу Иван Михайлов. Главен редактор на вестника е Антон Н. Попов. За пласмента и техническите въпроси в редакцията отговаря братът на Антон Н. Попов – Димитър. Иван Гаджев се сближава с Димитър Н. Попов, който в годините става кръстник на три от децата му. Чрез Димитър ветеринарят влиза във връзка с всички стари емигранти и близките им и повечето от тях успява да убеди да му предоставят личните си архиви, в някои от които има и писма от Иван Михайлов, за да ги съхранява в създадения от него „институт”. С някои от ветераните прави магнитофонни записи, в които успява да изкопчи критики срещу Иван Михайлов.

В тези години в САЩ и Канада се закриват някои български църкви и Иван Гаджев успява да „прибере” в „института” си всички ценности – икони, църковна утвар.

Настъпва сюблимният момент. През 1982 г. главният редактор на в. „Македонска трибуна” Антон Н. Попов, честен и скромен деец, предан на Иван Михайлов, е отстранен. С подмолност и интриги и със съдействието на влиятелните в МПО Борислав Иванов и Христо Низамов, за главен редактор е поставен Димитър Н. Попов, податлив на влияния. Иван Гаджев веднага предлага за публикуване отровен пасквил срещу Иван Михайлов. Димитър е смутен, смята това за прекалено. Но накрая се предава. Статията е отпечатана. Гаджев сияе. Емиграцията е в недоумение…
Невъзвръщенецът Иван Гаджев, осъден задочно в България за измяна на отечеството, е в открити контакти с комунистическата власт. През 1982 г. библиотекарят от гр. Гоце Делчев Иван Марков е командирован от българска институция в САЩ, за да извърши организация и селектиране на фонда на „института”; да работи над ценните документи е изпратен и през 1992 г.

В тези години, когато изменникът на родината, антикомунистът Иван Гаджев е в изгнание, неговият скъп брат оперният певец Здравко Гаджев (чудно как е било възможно?!) гастролира безпрепятстван по оперни сцени по света…

Към „института” на Гаджев в Детройт се точат, командировани от български комунистически институции, чиито имена г-н Валентин Караманчев съобщава – ст.н.с. Константин Пандев, проф. д-р Констадин Палешутски. Към тях можем да прибавим голям брой градски първенци и ръководители на МВР в гр. Гоце Делчев, та дори и първия секретар на ОК на БКП Владимир Сандев.

Изпълнил отлично „мисията” в САЩ – МПО е разбита, в. „Македонска трибуна” е с нулево влияние (днес дори няма страница на български език), д-р Иван Гаджев премества „института” в гр. Гоце Делчев в построена от него за целта сграда. И грабва перото. В памет на загиналия през комунистически терор след 9 септември 1944 г. негов баща Илия Гаджев, легален деец на ВМРО, написва пет тома – „Лушин”, издава два тома за българската емиграция в Северна Америка. Но „венецът” на неговото творчество е „Иван Михайлов – отвъд легендите” – два обемисти това. Аз не познавам друг такъв продуктивен автор! Но и тази заблуда се разкри – при срещи с двама мои приятели доценти – историк и литератор, те споделиха, че са наети от Иван Гаджев за съставяне и редактиране на „трудовете” му…

Тук ще отбележа, че както в началото на „творческата „ си дейност, когато Иван Гаджев бе плагиатствал от труда на Иван Михайлов „По трънливия път на македонското освободително дело”, така и в края на „великото” си дело бе ограбил и мене, което може би трябва да ме ласкае. Аз моля г-н Валентин Караманчев да отвори първото издание на книгата ми „ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК за Македония и македонските работи” от 2004 г., стр 144, и да прочете статията „КАРАДЖОВ, Иван (1875 – 1934)”. Моля го също да намери в двутомника на Гаджев срещу Иван Михайлов статията за същия деец на ВМРО. Ако открие поне една буква или запетая разлика в текстовете, обещавам да организирам обществена подписка за набиране на средства – няколко милиона, които наследниците на ветеринаря искат за откупуване на целия фонд от документи и материали, макар че повечето за „прибрани” без цент заплащане от доверчиви стари дейци на македонското движение. Първите няколко хиляди ще са от мене!

Ако Иван Гаджев извърши успешно поръката да разбие МПО, нито ум, нито талант му достигаха да премахне ореола на Иван Михайлов като последен велик ръководител на македонското революционно движение, съставяйки своя злополучен двутомник срещу него. За този „фундаментален” труд, заради чиято подготовка и написване сякаш се е наложило да бъде ЕМИГРИРАН в Америка, компетентна оценка дава историкът Цочо Билярски, бивш директор на Държавна дирекция „Архиви”, вещ познавач на македонското революционно движение. В сайта „Всите българи заедно” той пише: „Въпреки преднамераната си концепция да бъде представен Иван Михайлов като една зловеща личност, навредила както на ВМРО, на МПО и на България, д-р Гаджев не успява да защити своите тези както в огромните студии към двата тома, така и в коментарите към отделните документи, въпреки огромния брой от разнообразен изворов материал, който е включил в томовете, а точно обратното. Михайлов израства още повече както в очите на безбройните му последователи, така и на онези, които може би за пръв път ще чуят неговото име. Не само от специалистите, но дори и от непредубедения читател може да се забележи, че авторът и съставител на този труд е търсил само материли, представящи Иван Михайлов в негативна и невярна светлина”.
Така стоят нещата, г-н Караманчев, с двата приюта в нашия край – приюта за пенсионирани магарета в моето село Баничан и Гаджевият „приют на стари книги и документи”, присвоени от нашата страдална емиграция от жална Македония.

Continue Reading

Uncategorized

Само в Топ Преса! Илия Уручев остранен от МВР – Гоце Делчев заради схема за купуване на гласове за Александър Мацурев?!

Published

on

Преди около седмица Топ Преса, разкри първата си информация за притеснително големият резултат на някои кандидат депутати от партия ГЕРБ в неврокопския край. Шок за всички политически среди, в това число и за самата структура на партия ГЕРБ в Гоце Делчев, беше шокиращият рездултат за кандидат народният представител Александър Мацурев, който в няколкото ромски секции на Гоце Делчев получи повече от 900 лични преференции. 
Източници на Топ Преса са категорични, че става въпрос за схема за купуване на гласове. След получени доста сигнали, някои от които още проверяваме, се оказа че цялата тази система за осигуряване на коридори за купуване на гласовете на ГЕРБ е осигурена от местното МВР.
Ченгета на ръководни длъжности, осигурявали коридор за дилъри на гласове, които са се срещнали с мостни ромски лидери и са договаряли купен вот предимно за дерпутатът Мацурев. Така например Началника на криминална полиция в Гоце Делчев, който е започнал като оперативен в РПУ –  Банско е и личен чавек на бившия шеф на полицията в Банско Иван Попов, известен с пряткора Ване Костюма е интрегриран в града за да започне партийно прочистване на управлението. Преди 4 години криминалистит е приместен с протекция на Костюма и връзки в ГЕРБ от Банско в Гоце Делчев с цел да започват доноси с полицаят Илия Уручев до вътрешна сигорност с цел за изгонят  тогавашният шеф на МВР -. Гоце Делчев –  Ангел Зайков, който не бил “партиен” и най – важното не е бил от ГЕРБ.
Това е сделката между Илия Уручев криминалистът и тогавашния бански шеф на полицията Иван Попов – Костюма  – падне ли Зайков – Уручев става шеф на полицията в Гоце Делчев. И най – важно лоялен на ГЕРБ. И от тогава на всички избори местните полицаи са лоялни на ГЕРБ помагат но заради тази помощ Уручев си замина, писа Топ Преса първа. Медията ни разполага с информация, че Министър Рашков е безкомпромисен и след изборите на 04.04.2021 е направен анализ и разследване, на което е установено че Уручев умишлено си е затворил очите и е допуснал коридор за купуване на гласове за Мацурев в ромските секции на Гоце Делчев.
Предстои разкритие по случая.  Полицаи за инструктирани да си затварят очите, ак оискат да си запазят работата. Като полицейски шеф Уручев оказва натиск над отговорниците по видео заснемането, ако установят някъде нерегламентирани срещи между посочени хора от Банско и хора то ромски произход в Гоце Делчев да предоставят записите сано на началника или на негов доверен човек, но да не ги протоколират. За щастие отгоровните за това лица, постъпват принципно и съвестно и докладват за съществуването на подобни срещи и записи, които обаче не са били унищожени а предоставеени на компетентните органи в МВР. Като доказателство за този професионализъм Топ Преса ще каже, че разполага с част от кадрите, които говорят сами по себе си.
Това е реалната причина и схема Илия Уручев да бъде остранен от ръководството на МВР – Гоце Делчев. Всичко останало са лъжи и спекулации, за да се изкара политически репресиран. Разследването ни по случая продължава. Следва продължение….

Continue Reading

Uncategorized

Катастрофа на пътя Блатска – Абланица!

Published

on

.

Катастрофа е станала на пътя между село Блатска и село Абланица, община Хаджидимово. Все още няма информация за жертви и пострадали, карайте с повишено внимание в този участък!

Очаквайте подробности!

.

.,

 

Continue Reading

Uncategorized

Добро дело! Голям кръст грейна на манастира Свети Илия в село Добротино!

Published

on

Броени дни преди светият християнски празник “Свети Илия” добросъвестни миряни, млади мъже изправиха монолитен кръст на хълма пред двора на манастир “Свети Илия” в гоцеделчевското село Добротино. 

Метанлият символ на християнството е висок девет  метра и широк шест метра, включващ втори златен кръст три на два метра от страна на лицето и трети златен кръст метър на 67 сантиметра от страна на гърба.  В храма в манастирчето край село Добротино, както и на много други места в района, съществува традиция в нощта преди празника да се преспи подпи под купола му – с молитви за здраве. Сега това може да се прави и около самият кръст.

Основната причина за появата на монумента, е мъж роден в селото, който от години работи и живее в чужбина. Една нощ му се присъвна самия светец, чието име носи мястото и манастира, който му казва, че трябва да се построи кръст в двора на манастира и той да го посети да му се поклони. Човека решел веднага да изпълни заръката на Свети Илия, поема инициативата на която откликват млади мъже с родова добротинска връзка. Включват се и много сърцати хора и от вчера кръстът вече свети от хълма на “Свети Илия” – село Добротино. Всички пътуващи по пътя Гоце Делчев -Попови ливади могат да му се радват и покланят всеки ден. А като грейне през нощта се вижда чак отсреща в другия край на неврокопската котловина, при ясно време чак до Родопите.

Топ Преса припомня, че и градежът на самия манастир също се прави след човешки сън. Родовата помет от години носи че през 1942 година, баба Николина Давидова сънувала светеца, как и казва да иде на хълма и да разрови цъфнал храст. Жената го прави а под него излиза иконата на “Свети Илия”. След като това станало публично достояние, селяните тълкуват всичко това, като апел да се построи храм в чест на светеца. Няколко години по късно, храмът бил изграден, а благодарение на силната вяра на добротиновалии, на трудолючието им днес на мястото вече има манастир.

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

юли 2021
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

ПОПУЛЯРНИ