Connect with us

Светско

Бербатов се видя в чудо с щерките си

Published

on

В чудо се е видял Димитър Бербатов с двете си дъщери Деа и Елиа, узна HotArena.

Двете момичета, които удивително приличат на баща си, вече навлизат в тийнейджърските години и все по-често проявяват характер и ненужен инат. Обикновено в спорове Бербатов влизал с по-малката – Елиа, на 9, която хич не обичала някой да й казва какво да прави. С 12-годишната Деа Бербо по-лесно намирал общ език.

Неотдавна бившият футболист се включи на живо в социалните мрежи и показа как се забавлява с дъщерите си късно вечерта. Докато двамата с Деа караха електрическа тротинетка, Елиа обикаляше с ролери и и изобщо не слушаше баща си, а караше на далечни разстояния. Тя отказа и да се прибере вкъщи, въпреки, че наближаваше полунощ, пише Галерия. 

Таблоид

Лошо! Благоевград навлезе в тъмночервената ковид зона, какво следва

Published

on

От днес област Благоевград е в тъмночервената зона. Заболеваемостта от коронавирус е 509 на 100 000 души.

От общо 204 нови случая за денонощие, най-много са в Благоевград – 59, в Сандански и Петрич има по 25 случая. Това каза за Радио Благоевград д-р Веселка Мончева от РЗИ-Благоевград: “297 души са хоспитализирани в областта, от които 11 са на интензивно лечение.

Поставените под домашна карантина са 2003 души“.

Continue Reading

Таблоид

Потресаващо: Медици съблякоха бебе за преглед на пейка пред Спешен център в Сандански

Published

on

4-месечно бебе е прегледано в студа на пейка пред Спешен център. Бъркали му в носа за секрет с тампоните за възрастни. Дежурен лекар го съблякъл да преслуша хриповете и дишането в нощните часове.

Скандалният случай е в Сандански. За него публично информира лелята на пеленачето Милка Бакалова, която отправи благословията си „Поклон бе, „специалисти“.

Племенникът на Бакалова вдигнал температура. Майката също имала. Отишли на преглед в спешното към 3.00 часа след полунощ.

„Първо бяхме в спешно, от там ни пратиха в приемното. Там казаха, че майката и детето трябва да се приемат. Само в Петрич и Благоевград има места. От там пак в спешното“, разказа Милка Бакалова. Най-накрая медиците преценили, че ще прегледат детето. Първо го подложили на тест за Ковид.

„Взеха секрет на детето, знаете с тези тампони и дамата която му взе секрет, изхвърли опаковката в коша за боклук. После се усети и сложи същия тампон в тази опаковка. Да не говорим, че 4 месечното бебе беше съблечено на пейката пред спешното“, възмутено коментира Бакалова.

Санданчанката се надява някол от управата на града и лечебното заведение да се заеме със случая.

Continue Reading

Таблоид

Без празнична литургия и курбан в параклиса „Св. Иван Рилски“ над село Крупник

Published

on

И тази година, заради усложнената обстановка около разпространението на COVID – 19 се отменя отбелязването на празника, посветен на Св. Иван Рилски в едноименни параклис над село Крупник.

Решението е взето от кмета на населеното място Иванка Чакалска и Църковното настоятелство, а целта е да не се допуска струпване на много хора на едно място и съхраняване живота и здравето на хората.

Отец Величко обясни, че все пак по повод празника ще бъде отслужена утринна и света литургия в чест на Св. Иван Рилски в църквата„Свети Архангел Михаил“ в село Крупник. Тя ще започне в 08.00 часа и ще продължи до 10.00 – 10.30 часа.

Свещеникът припомни, че Св. Иван Рилски е покровител на българския народ, за това би трябвало всеки вярващ да го носи в сърцето си.

„Той е закрилник на народа, пръв помощник е. Всички знаем къде са мощите и как са пътували от София за Търново, Видин, Белград и обратно в Рилската Света обител. Както на самия празни, пък и целогодишно, там минават хора, за да се преклонят пред нетленните мощи на светеца“, каза още отец Величко.

Continue Reading

Светско

За вълшебните ръце на аго Абидим от Рибново и приятелството

Published

on

Аго Абидим , старият овчар с пискуна(свирка) , е от онези хора , които те карат да се чувстваш щастлив , че си ги срещнал. Чувстваш се по обогатен емоционално. Хора , които са живели в едни други времена и може би в един по истински свят . Той е като частица , която носи в себе си онзи привкус на миналото. Миналото , което търся и по което изпитвам носталгия.

Аго Абидим от пет годишен е с овцете и до ден днешен продължава да ги отглежда . Докато е при животинките свири на любимия пискун, а те сякаш се успокояват и го слушат в захлас . Толкова фино движи пръстите на ръцете си , а мелодията се рее като птица в тишината , че всичко изглежда някак вълшебно. Аго , за какво се пее в песента го попитах аз , а той отвърна :
За Заим овчар е песента . Когато пасал стадото Заим , една вакла овца забляла. А той я питал , мила овцо , вакла овцо , оти блееш толкоз жално . Дали си за трява(трева) гладна или си за сол безсолна, или вода не си пила . А овцата му отговаря . Займ , Займ овчар, я не съм за вода жална , я не съм за трява (трева) гладна , я не съм за сол безсолна. Я си блея за рудото ягне(агънце с по малка вълничка) , че ще дойдат комитите и ще ми хванат рудото ягне , рудо ягне , ягне сугаре(по късно родено) .

Почти два дена прекарах с аго Абидим край кошарата. Преди да си тръна ми разказа една история за приятелството . С този човек станахме приятели така … той идваше от молитва човека , започна разказа си Аго Абидим . Беше строител, а аз тъкмо загасях вар . Той знаеше, че имам кон с който вършея , да изкараме зърното. Дойде при мен на самата порта и ми вика , Абидиме ще дойдеш да ми помогнеш с коня да овършеем в местността Тюрбеш. Каквото струва аз ще ти плащам . Но понеже мен ме дразни и искам варта да се изгаси бързо и му викам , Аго Ахмед иди вземи чаклата и ела тук . Ще загасим варта , загасим ли я когато кажеш ще закарвам коня в Тюрбеш и ще ти свърша работа . Добре, каза аго Ахмед, и колко поговорихме отиде той преоблече са набързо и дойде . Побарахме варта и я загасихме . Дойде време да се вършее и ме извика . Закарах аз коня в Тюрбеш , имаше той нива там , колиби . Почвам да карам коня , аз здрав , як , мераклия . Грабнах после вилата , разхвърлям , коня хвърчи в кръг . Три пъти хвърляхме в хармана . И така захванахме приятелството с него . След време аз имах един вол и той имаше един вол , и кози гледаше малко . И аз му викам , аго Ахмед ако искаш дай вола аз ще ора с моя и с твоя и каквото изкараме братски ще си го поделяме . Добре казва Абидиме , ето ти вола , аз не искам нищо . Ти може да не искаш , но аз каквото изкарам там , пет лева , десет лева , ще ти давам . Орах така една пролет в неговия и с моя вол . И един ден му викам , абе аго Ахмед , решил съм да купувам още волове . Ако искаш дай ще купя твоя , защото си е чужд все пак . Може да стане нещо с него , не ми е удобно така . Той се обърна към мен и ми вика , Абидиме казва , на мен вола си ми е мил , искам да си го запазя . А ти щом си решил да си купиш , добре . Няма да разтуряме приятелството . Слизам аз един ден в Гоце Делчев купувам един вол и го докарвам . После продължих да карам и моите волове и неговия . Сменях ги и те си свикнаха , неговото си беше кротко волче . После си оставих само моя чифт и ходех да ора на хората .

Дойде време обаче и Ахмед се поболя . Ние приятели и аз ходех при него , той идваше до дома . Хапвахме , пийвахме . Сетне правих сватба на децата . Дойде и той , хвана се на хорото , поведе го . Напълни на хората душите . След време слушах от сина му за негови моабети . Хвалил се , викал аз с това дете , мен е имал предвид , станахме такива приятели , все едно сме баща и син. Дойде зимата и в местността дето вършахме пада голям сняг и закъсва с козите . И той идва право при мене . Слушай казва Абидиме , закъсах с козите и с яретата . нямаме хляб, нямаме нищо . Трябва да дойдат децата до там , да помогнат . Да си ги докараме тука . Обаче сняг , голяма работа . Викам аз на децата , взимайте конете , сандъци , и отидете да ги докарате. Отидоха моите синове и докараха козите . Аз пък му носех борика (бор) за животните , да ядат . Помагах му . А той се радваше много да ги гледа как се хранят . Продължи той да се поболява и викаше , Абидиме , аз съм доволен от вас . Искам да ви подаря чанове , за спомен да имате . По наследство няма на кой да ги завещая . Няма такива мераклии като сина ти . Просто на него искам да ги дам . Говореше го това пред неговата съпруга. Аз не ги исках , но той пожела да ги даде . Взема ги тя и ги донесе у дома . Вземи ги казва , той на сина ти ги алащиса(завеща , обеща) , да ги чува за спомен . Щом е така , казвам , ще ги пазим . Аз имах и от баща ми останали няколко . Никога през нашия живот нито ще се продадат , нито нищо .

Мина още време , вече тежко болен ми вика , Абидиме , ще те накарам да ми свършиш още една работа . А аз му викам , аго Ахмед каквото мога ще го свърша . Той знаеше , че режа дървета в балкан . Казва той , е тука под къщата има едни салкъми , ще ги отсечеш . Усетих се аз на къде отива разговора . Болен много . Искаше той да махна , да му подготвя гробината . Аз се усмихнах леко и му казвам , добре де аго Ахмед нали имаше една жена там . За нея беше садил тези салкъми , да ги мирише. А сега ми казваш , ще ги отсечем . И той се усмихна , болен , но се усмихна. Усмихнахме се и двамата . Сетне му викам , добре де , това ли ти е най големия проблем . Абидиме казва , това ми е най големия проблем . Щом това те мъчи аго Ахмед , няма да се притесняваш . У дома има и дъски , имам и стяги , всичко имам . Халал да ти е това нещо . Гробината аз ще ти я направя . А той се обърна и рече , щом така казваш , така да е . И когато вече беше най-болен все ходех да му помагам . Казваше вдигни ме на кревата , сложи ме на земята . Давах му да си изплакне устата . Ходех на молитва и се връщах при него . По едно време става той , опря ръце на жена си , опира ги на плешките и вика , а аз съм там вътре . Ей бе жено , сега какво ще правим , а тя се обръща и му казва , какво можем да направим . Ако можехме да ти помогнем… А той ме поглежда и ми вика , Абидиме сложи ме пак на леглото . И почнах да му давам водичка , ние така по нашенски , когато душата излиза , от едно джезвенце с памучето топя и му слагам капка по капка. Обаче до последно , докато душа даде си правехме моабет . Премята той крак върху крак и си говорим . И аз му думам , аго Ахмед аз ще ида на джамията , на молитва . А той като , че знаеше вече , че смърта пристигнала , казва ми , на връщане от молитвата да си тук . Тук да дойдеш . Връщам се аз при него и го намирам на леглото , където го оставих . И започнах пак да му давам пак водичка , капка по капка . И както си приказвахме и погледна право в самия таван и каза , Абидиме , стига , до тук . И приключи с живота . Така се запознахме , така станахме приятели и така завърши нашето приятелство . Докато разказваше края на историята , сякаш нещо стисна силно за гърлото аго Абидим а очите му преливаха от тъга . А аз още усещам стичащите се по лицето ми сълзи , които колкото и да се опитвах да спра , не успях .

Автор: Мирослав Момински

Continue Reading

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2021
ПВСЧПСН
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ