След края на гласуването: БСП вече не предлага безусловна подкрепа на „партиите на протеста“

Какъвто и да е резултатът от изборите, се очертава коалиция на протестните партии с ДПС или БСП, каза Тома Биков от ГЕРБ по време на първия брифинг на партията след края на изборния ден. Той се проведе в отсъствието на лидера Бойко Борисов.

Според Биков следващото правителство няма да носи политическа отговорност, мин.-председателят също и се очертава от типа „Беров“ или „Орешарски“. „В по-близката история такива правителства завършват с крах“, каза Биков. По думите му има два варианта – задълбочаване на кризата или задкулисно управление във формат, договарян в задкулисието. „Не виждаме никакъв потенциал България да има успешно управление в следващите месеци, може би години“.

Зам.-председателят на партията Томислав Дончев благодари на гласувалите, защото това се е случило на фона на хаоса, усилията да бъдат разколебавани и сплашвани.

Резултатите от предсрочните избори доведоха до същата конфигурация в парламента и ако този път т. нар. „партии на протеста“ наистина искат правителство, ще им се наложи да водят диалог с някоя от останалите партии, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова в първото официално изявление от името на левицата сред днешния вот.

Нинова обаче подчерта, че този път „Има такъв народ“ не може да разчита на безусловната подкрепа, която левицата ѝ предлагаше след вота на 4 април. „Ако искат подкрепа, ще трябва да ни поканят на разговори да говорим за политики“, каза Нинова. Тя се обяви за редовно правителство, тъй като хората са се поуморили, а има належащи въпроси за решаване като бюджет, план за възстановяване и развитие, увеличаване на доходите и т.е.

Въпреки че БСП може да завърши изборната надпревара като четвърта политическа сила, изпреварена от „Демократична България“, Нинова коментира, че въпросът за оставката й не стои, тъй като предстояли по-важни неща – свикване на парламент и преговори за правителство.

Не е достатъчно да изгоним мутрите, важно е хората да усетят промяната, а това ще стане с работещо правителство – това заяви пред Би Ти Ви Мая Манолова от „Изправи се! Мутри вън!“. По думите й с гласовете от чужбина със сигурност ще има разместване на подредбата на партиите, „но едно вече е ясно – че ГЕРБ не е хегемон и след 13 години вече е време и е възможно друго управление“.

„ГЕРБ няма да управлява повече, а простата аритметика показва, че ние – новите опозиционни политически формации, които ще донесем промяната – сме повече. ГЕРБ си отидоха окончателно“, каза Николай Хаджигенов от коалицията.

Според Манолова сега политиците трябва да преодолеят егото си и да съставят правителство.Тя уточни, че разговори не са водени до момента и никой не е правил договорки и планове за бъдещо управление.

„Всеки може да се досети за причините“ – така лидерът на ВМРО Красимир Каракчанов отговори на въпрос защо коалицията „Българските патриоти“ (ВМРО, „Воля“ и НФСБ) има по-нисък резултат от самостоятелния на партията през април. Той обаче отказа да уточни какво има предвид.

На изборите на 4 април ВМРО спечели 3.64% и остана извън парламента. Сега обединението, партиите в което участваха или подкрепяха правителството на ГЕРБ до месец май тази година, отново не прескача 4-процентната бариера.

Пред Би Ти Ви Каракачанов определи резултата на обединението като недобър. „Така, както е решил, българският народ, така ще се развива държавата. Пожелавам на новия парламент да успее да намери кураж и да направи правителство. Тази политическа криза не може да продължава вечно“, заяви Каракачанов.

Повечето от политическите формации, които прескочиха 4-процентната бариера и ще участват в следващото Народно събрание, запазват мълчание по прогнозните резултати и възможностите за бъдещо управление. До момента единствено съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов говори пред медиите.

БСП е обявила брифинг в 21 ч.

„Самият факт, че „Демократична България“ изпреварва ДПС и се доближава до БСП, т.е. до третото място и възможността да получи мандат за съставяне на правителство, вече показва дълбоко преструктуриране в политическия живот“, коментира съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов в интервю за Би Ти Ви, след като стана известно, че екзитполове поставят обединението на четвърто място след ГЕРБ, „Има такъв народ“ и БСП.

Иванов направи уговорката, че това са предварителни данни. По думите му трябва да се намери диалог за формиране на кабинет, а обединяващото между партиите може да бъде консенсусът за дълбоката реформа в правосъдието.

„Най-нормалното е да започнем разговори с „Има такъв народ“ за политики и формиране на кабинет“, каза пред БНТ пък кандидат-депутатът от „Демократична България“ Антоанета Цонева. Тя добави, че в момента няма консултации с формацията на Слави Трифонов, но не определи това като липса на диалог, а като отсъствие на вззаймодействие, каквото очакват от „Демократична България“ – експертен разговор за политики. Според нея такъв ще има след като се види окончателното разпределение на силите и няма как да има друго развитие.

В парламента вероятно ще има шест партии, като победителят в предсрочните парламентарни избори и заемащите трето и четвърто място е трудно да се посочи на база на анкетите на изхода на избирателните секции, показват данните на агенция „Тренд“, съобщени по „Нова телевизия“.

Според социолозите ГЕРБ водят с 23.6%, докато „Има такъв народ“ е с 23 на сто. БСП е с 14.4%, а „Демократична България“ има 13 на сто. Петата позиция след изборите е за ДПС (8.9%). Последната партия, която влиза в парламента, според „Тренд“ е „Изправи се! Мути вън!“, като те получават 4.9%. Партиите на протеста няма да имат мнозинство, те ще разполагат вероятно със 114 места. Ще им трябва подкрепа или на БСП, или на ДПС, за да съставят кабинет

ГЕРБ изпреварва „Има такъв народ“, сочат данните на социологическата агенция „Маркет линкс“ след анкети на изхода на избирателните секции на 11 юли.

ГЕРБ е с 23%, „Има такъв народ“ с 21.7.%, следвана от БСП с 14.7% и „Демократична България“ – 13.5%. В парламента влизат още ДПС с 10.4% и коалицията „Изправи се! Мутри вън“ – 5.1%.

Под 4-процентната бариера за влизане в парламента остават „Българските патриоти“ с 3.1% и партия „Възраждане“ – 2.4%, сочат данните на „Маркет линкс“.

Голямата изненада на предсрочния парламентарен вот е ниската избирателна активност – едва 38.5 на сто по прогнозни данни на „Алфа Рисърч“ 34.5% по данни на „Галъп“ към 19 ч. За сравнение на редовния вот през април до урните отидоха 50.61 на сто. Това е ефект на повторния вот в кратко време, коментира пред БНТ социологът Боряна Димитрова, управляващ партньор в „Алфа Рисърч“. По нейни данни правото си на глас са упражнили около 2.6 млн. българи при 3.3 преди шест месеца.

Ето каква е била избирателната активност на парламентарни избори в страната в последните години:

Първите прогнозни резултати от предсрочните парламентарни избори в България очертават фотофиниш за първото и третото място. Доскоро управлявалата партия ГЕРБ засега има лека преднина пред „Има такъв народ“, а БСП и „Демократична България“ са с равни резултати на трета позиция, сочат данните на социологическата агенция „Алфа Рисърч“. Агенция „Галъп“ дава лек превес на БСП.

Данните засега показват повторение на 45-ото Народно събрание с шест политически формации и без възможност на т.нар. „партии на протеста“ да съберат необходимите 121 гласа за мнозинство в парламента, което да им позволи формиране на правителство и подкрепа за работата му. Те обаче са от анкети само в България и не включват вота от чужбина, който може да промени резултатите. На изборите на 4 април „Има такъв народ“ и „Демократична България“ бяха първи политически сили.

Първите прогнозни резултати от изборите се очаква да бъдат обявени около 20 ч., когато по закон приключва изборният ден в България. При опашки пред секциите на места той може да бъде удължен, но с не повече от час. В чужбина гласуването се очаква да продължи до 6 ч. сутринта на 12 юли, като последни ще гласуват българите в американските щати Калифорния, Аризона и Невада.

Официални данни – макар и неокончателни, Централната избирателна комисия (ЦИК) започва да публикува през нощта. Очакванията са този път данните за гласуването да станат известно по-рано от обичайното, тъй като на повечето места няма да се броят бюлетини и да се попълват протоколи, а ще отпечатва директно документ от машината. По решение на ЦИК в част от секциите ще бъдат контролно преброени хартиените разписки от вота, за да се провери дали отчетените гласове съвпадат с тях.

По закон

крайният срок за обявяване на окончателните резултати

от изборите и разпределението на мандатите в 46-ото Народно събрание е 15 юли, а за имената на депутатите – 18 юли.

Коментари на резултатите и прогнози за бъдещото управление на България следете в изборното студио на „Дневник“:

В рамките на три месеца България за втори път гласува за Народно събрание в опит да бъде постигнато мнозинство, което да излъчи правителство и да осигури подкрепа за работата му.

Вотът е различен от всички досега заради масовото използване на машини – с устройства се гласува в над 9 хил. секции в страната и в близо 300 в чужбина. В малките секции с под 300 избиратели – в селата в страната и на много места в чужбина – и този път избирателите пускаха хартиени бюлетини. През деня заради непреодолими проблеми с машините още към 50 секции преминаха към традиционния начин на подаване на гласовете.

За втори път парламентарните избори се провеждат при засилени противоепидемични мерки срещу коронавируса, включващи редовна дезинфекция на секциите, задължително поставяне на маски и допускане на по-малко избиратели в изборните помещения.