Димитър Перухов от Гоце Делчев – пример за достоен живот!

Съветите на 105 – годишния Димитър Перухов от Гоце Делчев

Всеки жител на град Гоце Делчев или на околните села, който през последния половин век  е имал нужда от книговезки услуги, непременно е прибягнал до помощта на Димитър Перухов. И днес той пак посяга към  материалите за подвързване, макар че дъщеря му Величка отдавна го замества успешно.

Роден е през 1916 година. Родителите му са бежанци от Горно Броди. Установили се в Неврокоп, първоначално те  живеели  в стара турска къща, но в началото на 20-те години баща му, който  бил зидар, сам си построил къща оттатък реката – на два етажа, с голяма тераса. Впрочем, той  вложил майсторлъка си  в строителството и на много къщи на главната улица. Освен трудова биография, бащата имал и революционна – бил борец срещу турското робство, участвал  в освобождението на Неврокоп и лично  познавал Пейо Яворов.

Спомените на бай Митко от далечното време на неговото детство са напълно съхранени. Живеели  бедно, но сговорно. Разбирали  се с турците, останали в града след Балканската война, дори  си помагали. В  махалата, която тогава  наричали Ваглар, имало много деца. Само в  тяхната къща били седем, но за съжаление оцелели само той и брат му.

Когато поотраснал, Димитър решил да учи в Земеделското училище в града. След завършването му се явил пред  военна комисия, според която  трябвало да стане свързочник. Така младият човек  заминал за София и постъпил във военно училище, където изучил телеграфа и морза. Заедно с останалите курсисти участвал в създаването на  телефонната линия  София – Бургас.  По-късно, по време на Втората световна война, бил на фронта като свързочник.                        Бай Димитър е един от първите печатарски работници в Неврокоп. Земеделското училище било близо до Баймаковия хан, който се  намирал на сегашната улица „Васил Левски“, срещу музея. Точно там се настанили с машините си печатарски работници, дошли  от Кюстендил. Това съседство се оказало решаващо – младежът харесал печатарството и решил да му се посвети въпреки нередовното и ниско заплащане. А тогава всичко се правело на ръка, тъй като градът все  още не бил електрифициран.

След години машините трябвало да бъдат откарани в София. Димитър Перухов все пак успял да купи две от тях, но при национализацията те  му  били отнети, както станало и с печатницата и книжарницата на Илия Хаджииванов. С тези машини била създадена държавна печатница към Градска търговия, в която опитният вече печатар продължил да  работи. Така до пренасянето на машините в  Благоевград.

Пред очите на възрастния човек и сега е касата с кутийки, в които били разпределени буквите. Текстът се набирал  в калъп, а  омастилени валяци минавали върху буквите. Така  били отпечатвани формуляри за предприятията, визитни картички, некролози, листовки, които евреинът Жако  издавал. Така излизал и тогавашният в-к „Хроника“.

Учител на бай Димитър в печатарството  бил Стефан Галев, а в подвързването – Кольо Астарджиев, който упражнявал професията си също в печатницата. Благодарение на това любознателният печатар се научил да подвързва книги и когато в града вече нямало печатница, наред с работата си на параджия в местната гимназия, той извършвал и книговезки услуги. Подвързвал е какво ли не – вестниците и списанията на читалището, ведомостите на предприятията, дипломни  работи, книги.   Продължил да се занимава  с тази  дейност и след пенсионирането си.

През своя  дълъг живот  Димитър Перухов  винаги се  трудел с желание и старание. Отглеждал   тютюн,  грозде,  зеленчуци. Мъдростта, която  предал  на децата си, е, че човек, колкото повече работи, толкова е по-здрав и живее по-дълго.

Общуването с хората е другото разковниче за неговото дълголетие. Той винаги е усмихнат и приветлив. У него няма злоба и завист, никога не е говорил против съседи и роднини.  И още нещо – спокойствието, философското отношение към живота.

В семейството си бай Димитър също е за пример. Заедно със съпругата си  гледал своята майка, която  починала на 98 години. Грижовен  бил и към трите си деца – сина и двете дъщери.

Сред семейните албуми е съхранено и удостоверение, с което Димитър Перухов е награден като активен турист – „Отличник на БТС“. От млади години  обикалял планините, но най-впечатляващото му постижение е изкачването на връх Мусала на 85-годишна възраст! Обичал  и екскурзиите – при всяка възможност тръгвал на път.

Активният живот и умереността във всичко  помогнали на Димитър Перухов да се съхрани бодър, въпреки че житейските бури не подминали и него. Изпитаната му рецепта за дълголетие и жизненост е: „ Спокойствие, малко гимнастика, режим и винаги  добри отношения  с  хората!“

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене