„Република БГ“ предлага психотестове и за кандидат-депутати

Никой не знае броя на психично болните в България. Този сериозенсоциален и здравен проблем все още стои нерешен, а неговото задълбочаване започва след като през 2001 година бе отменено задължението за тяхната диспансеризация.

Според официални данни броят на гражданите в Европа с някакви психични отклонения е около 40%. У нас вероятността отдавна да сме задминали тези проценти е голяма, поради редица социални фактори като бедност, трайна безработица, високи нива на престъпност, лошо образование, липсваща практика за превенция на подобен род заболявания.

Според другиданни на Евростат и СЗО, страната ни е на последно място по разходи за здравеопазване на глава от населението, а по отношение психичното здраве на българската нация, нещата са драстично влошени в геометрична прогресия, тъй като разходите за психиатрична помощ са около 2 на сто от общите разходи за здравеопазване.

Изследвания показват, че дните загубени напълно заради неработоспособност през годината вследствие на психични заболявания се разпределят, както следва: поради неврологични заболявания – 53 дни, главоболие и мигрена – 32 дни, злоупотреба с алкохол – 23 дни, социална фобия – 15 дни, паническо разстройство – 15 дни, депресия – 11 дни.

В България недостигът на средства и подготвени кадри за лечение на хора с психични отклонения е хроничен проблем. Въпреки че значителна част от болните получават необходимата медицинска помощ, след излизане от болницата те се сблъскватс редица други трудности, поради липсата на специализирани служби, поради липсата на подготвени екипи, които да следят периодично състоянието им и поради негативното обществено отношение към тях.

Решаването на този казус изисква адекватна, професионална и постоянна работа от страна на институциите. И здравното, и социалното министерство трябва да предприемат действия по възстановяването и обновяването на регистъра на психично болните. Защо никой не обърна внимание и „потопи“ инициативата на служебния министър на здравеопазването Мирослав Ненков в тази посока?

За „Република БГ“ обаче възстановяването и обновяването на един регистър не е достатъчно действие!

Необходима е инициатива за законодателни промени в посока да се позволи на близки на психично болните български граждани, след кратко обучение, да се грижат за тях срещу заплащане, осигурявано от бюджета на социалното министерство.

Крайно наложително е да се стартира програма за превенция на психичните заболявания като за целта се подготвят екипи към социалните служби в цялата страна, които да поемат отговорността по ресоциализацията на психично болните след излизането им от лечебното заведение и да обучават роднините на болните, за да могат да се справят със спецификите на различните заболявания.

Задължително е да се проведе сериозна информационна кампания за дестигматизация на психично болните и за повече обществена чувствителност към тях. Както много други заболявания и тези носят тежки последствия за заболелите, ограничават възможностите им за работа и за нормален социален живот. Нужно ли е допълнително да се утежнява състоянието им с отхвърлянето и доживотното белязване?

България е страна с високи нива на стрес, упражняван всекидневно върху гражданите не само в работата и семейството, но и чрез медиите и политиката. Именно изхождайки от тези предпоставки няма да е излишно поне народните ни избраници да са с високи нива на психическа стабилност, тъй като от техните решения зависи дългосрочната стабилност на цялото българско общество.

Затова е добре е да се помисли и за разширяване на обхвата на професиите и дейностите, за които се изисква тестване за психични отклонения и/или заболявания. Не е логично да има задължителни психологически прегледи за шофьори от категория „С“ нагоре, да има задължителни психотестове за носене на оръжие, а да няма такива за кандидати за народни представители например. Обществената отговорност на народните избраници е не по-малка, дори в някои случаи е несъизмерима.

„Република БГ“ ще следи развитието на този значим социален и здравен проблем и ще търси широк обществен консенсус за решаването му. Ние ще подкрепяме всяка инициатива на институциите в тази посока и ще бъдем силно критични към всеки, позволил си замитането му под килима.