От Бачево до Вродслав и обратно

Да се преместиш от село Бачево до Варшава. За жи­вота на някой млад бълга­рин тази посока звучи на­пълно логично. Стремежът ни да живеем в по-подреде- на, по-сигурна и по-богата държава е естествен еле­мент от амбициите ни. Ще ви представя едно младо момиче, което противно на всякаква логика избира за свой път от подредена евро­пейска столица към родно­то село, заради една мечта.

Населението на България е 7 327 224 души, което е 1.5% от населението на Ев­ропейския съюз. В градове­те живеят 5324 900 човека, а в селата 2 002 324 човека, или 27.3 % от населението на страната. Населените места в България са 5 302, от които 257 са градове и 5 045 села. В 183 от тях няма население. В 1 127 пък жи­веят до 50 души.

Живота в българските села замира. Има хора, кои­то се опитват да раздвижат енергията на тези места по­средством различни иконо­мически начинания. Има и мечтатели, които знаят, че живот има само там, къде­то има и душа, т.е. където има изкуство. Село Бачово се намира на 5 км от Раз­лог. В него живеят 1 800 души. Има детска градина, основно училище, читалище и един млад културен деец, който вярва, че ако селото стане домакин на културен фестивал на водата, най-по­сле ще му тръгне по вода.

Ива Попова е родена но­ември 1986 година в село Бачево, разложка област. Майка й е медицинска се­стра, а баща й е шофьор. И двамата не са живели на друго място, освен родното им село. След завършване на средното си образование Ива се премества в София, където се дипломира като журналист в СУ. Следват няколко специализации в чужбина, след кои­то тя решава да емигрира и да ус­трои живота си във Вродслав. В този прекрасен град нашата гостенка живее повече от година, но нещо се случва, нещо зара­ди което тя се връ­ща с намерението да е за винаги в родното Бачево.

–                      Защо се върна, Ива?

–                      Въпреки, че в Вродслав всичко вървеше много добре, там осъ­ществих голяма своя мечта свър­зана с театъра. Дълбоко с това, с което се занимавах усещах, че не е това място­то, може би е време да се върна в България, да за­почна от начало – така и направих. Взех решение, че вместо да замира фолклора и цялата прекрасна приро­да, всичко което се случва

–                      в Бачево, вместо да отива към някакъв финал, на про­тив – да започнем от нача­ло – това и направих.

– Предполагам, че си чела книгата „Алхимикът“, в коя­то момчето отива да търси съкровището си, обхожда половин свят и се оказва, че съкровището е зарове­но в неговия собствен двор. Нека да проследим твоето

пътуване в търсене на съ­кровището. Ти тръгваш от село Бачево, какво детство имаше?

–                      Струва ми се, че едно прекрасно детство, къде­то играехме с куклите, ви­ках всички деца в къщи на двора – мечтата ми тога­ва беше да стана фризьор, за това правех подобие на фризьорски салон на плев­нята на двора, където съ­бирах приятелките си и тъй като нямах пари да си купя лак за коса, смесвах в рав­ни части захар с вода и така „бетонирахме“ прическите – беше супер забавно.

–                      В момента има ли фри­зьорски салон в селото?

–                      Има пет на брой.

–                      В културен аспект как се е променило родното ти място – тогава какво беше по-точно? Къде сте се заба­влявали, ходели ли сте на кино, театър – имаш ли ня­какви такива спомени?

–                      Не. Единствения ми досег с театъра беше един или два пъти, когато гос­тува куклен театър в чита­лището, или когато нашата учителка ни е водила до ня­кой близък театър, най-бли­зо е Благоевград. Така че аз театър – почти 0% – не съм имала никакъв допир. Най-много съм слушала ма­кедонските песни, баща ми освен шофьор е и музикант. У нас винаги е звучала му­зика и аз започнах от много малка да пея с баща ми. По този повод започна всичко – да се развива и да бълбу­ка в мен изкуството. Първо започнах чрез песента – на 6 години излязох на сцената в читалището и изпях една народна песен, от тогава реших, че адски много ми харесва сцената и с това ще се занимавам – така започ­нах. 18 години съм прекарала в читалището, само като само­деец. До 18-та си годишнина, когато завър­ших средното си образование и вече се премес­тих да живея в София.

–                      Мечтала ли си някога за го­лемия град?

–                      Винаги. Ре­ших, че мястото, където ще за­върша висшето си образование е София.

–                      Защо из­бра професията журналист?

–                      Стана мно­го инцидентно, както всичко, което се случ­ва с мен. Първо реших, че ще бъде археология, след което тотално се отказах от археологията. Кандидат­ствах с история и литера­тура, с тези два предмета. В крайна сметка надделя литературата и един месец преди изпитите реших, че ще се пробвам за журналис­тика и стана.

–                      Кога си намирала време правейки фризури с вода и захар, да научиш пет езика? Кога започна да учиш ези­ци?

–                      Говоря пет езика – ан­глийски, полски, френски, испански и на последно място руски, защото мина­лата година завърших пър­во ниво с руски език, но той е много близък до полския и не ми пречи да комуники­рам на някакво средно ниво с руснаци. Езиците започна­ха от средното ми училище – в гимназията в Разлог, къ­дето профила ми беше хума­нитарен – английски език, задължително с втори език френски. След френския в университета продължих с испански, те са подобни ези­ци и това много ми помогна. След това в Полша живях с испанци и подобрих испан­ския си език и разбира се в Полша започнах с месните хора от „А и Б“ – на диалект дори да говоря. Беше ми много трудно. Не знаех нито една дума на полски, но се получи. В момента го чувст­вам много близък език и като роден.

– Ти си готова да живееш в абсолютно всяка друга Европейска държава. В ця­лата ти биография и жиз­нен път до този момент и образование ти позволяват да имаш пълната свобода да отидеш където решиш. Във Вродслав, до колкото разбирам си сбъднала една голяма своя мечта, свър­зана с култура, с театрално изкуство, с чуждестран­на среда. Има ли някакво конкретно събитие, което те е накарало да се отка­жеш от вече почти уреде­ния си живот там и да се върнеш пак на село?

Ива Попова: Мечтая да превърна родното си място в културно средище на Югозападна България!

–                      Има – с опита който на­трупах в Полша, макар и не толкова голям, но достатъч­но, за да мога да го пренеса в България и да помогна на младите хора, които имат нужда, от този опит от чуж­бина, но нямат възможност да пътуват и имат нужда от хора като мен, които са изпитали какво е това да живееш извън България, успели са да се докоснат до светила на културата, на театъра и да пренесат този опит в България.

–                      От Бачево до Вродслав и обратно – това е твоя път и първата ти сцена, всъщ­ност е родното читалище е място, което те вдъхновя­ва и днес. Мечтата ти е да превърнеш родното ти мяс­то в културно средище на югозападна България, нали така?

–                      Точно така.

–                      Какво ти е необходимо, за да се случи това и как изобщо стигна до родното читалище, на което си пяла като дете?

– Връщайки се в Бачево, в послед­ствие получих предло­жението и възможността, да стана секре­тар на чита­лище- то, т.е. човек, който да поеме на плещите си орга­низация, работа с хора, от­криване на нови възмож­ности и не на последно мяс­то контакти и връзки със спонсори, за да може по някакъв начин да се развие културния туризъм в този регион, защото е изключително богат на история, при­родни забележителности и култура.

–                      Каква база завари, кога­то пое тази длъжност?

–                      На длъжността секре­тар в читалището съм от 4 месеца – съвсем от скоро. Читалището до ден днешен, може би с малки промени е тази масивна, внушителна сграда в Бачево, по която почти няма промяна. Сце­ната е такава каквато беше преди години, има салон с 300 места, преди много, много години е имало кино в читалището, което от тога­ва не съществува.

–                      Знам, че една от мечти­те ти е да има отново кино.

–                      Да така е. Също и да имаме материална база, така че младите хора да бъ­дат мотивирани да влизат в читалището, да участват в инициативите и моя идея е да се развие доброволчеството, сред хората в реги­она, защото то не е толкова развито колкото в другите европейски страни. Бидейки доброволец в Полша вече знам колко помагат такива инициативи и колко е важно да се разпространява тази идея сред хората.

–                      В случай, че успеете да реставрирате киносалона има ли кой да идва? Какъв е профила на жителите на Бачево днес?

–                      Има много млади хора, които според мен имат нуж­дата нещата да се случват в Бачево, не в Разлог, не в Бан­ско, не в Благоевград, прос­то на месно ниво, някакси да задвижим в културно отношение, за да имат тези хора достъп до кино дори, до книги. Има достатъчно голяма библиотека в чита­лището, но няма съвремен­на литература. Няма тези книги, които да привличат децата, да идват да четат. Няма инициативи свързани – като литературно четене, четения за деца, някаква ли­тературна кампания, която да накара тези деца да че­тат, да ги мотивира.

–                      Тук си да представиш идеята си и да намериш подкрепа за създаването на културния фестивал…

–                      Който ще бъде фестивал на водата. Рила означава водна планина. Тематично  нещата са много свързани при нас с водата. Бачево е село скътано в подножието на Рила планина и е мно­го свързано с водата. Има минерални извори, има по­строени над 20 чешми в се­лото, които пазят паметта на поколенията.

–                      Как си го представяш и кой може да ти помогне да се случи този фестивал?

–                      Представям си фес­тивала на водата да бъде свързан с кино, театър, ли­тература и не на последно място работа с глина. Много е важно да получим финан­сиране за този фестивал, да имаме спонсори, които да ни осигурят начин за да се осъществят тези ателиета и млади хора, които биха били ръководители на такъв тип ателие и работа с деца.

–                      Т.е. за да формулирам твоите нужди освен чисто финансовата нужда, който би желал да се превърне във ваш спонсор е добре дошъл, може би нашата це­лева група са всички млади хора на изкуството, които по един или друг начин биха се припознали в твоята мечта?

–                      И са съпричастни към този тип идеи, за да разви­ваме такъв тип региони – не само Бачево, а се надявам занапред да се свържем и с други села в България, които имат нужда от такива инициативи, да направим една мрежа от такива фес­тивали.

–                      Имаш ли някакъв кон­кретен план във времето, кога си го представяш?

–                      Представям си го нача­лото на есента – месец сеп­тември – да направим този фестивал на водата.

–                      Европейски проекти не си ли разглеждала, за да се ориентираш чисто финансо­во от къде бихте почерпили средства?

Да, това е другия вари­ант, чрез Европейски проект да получим финансиране, за осъществяване на тази идея – има и такъв вариант.Топ ПРЕСА