От Бачево до Вродслав и обратно
-
- септември 4, 2014
Да се преместиш от село Бачево до Варшава. За живота на някой млад българин тази посока звучи напълно логично. Стремежът ни да живеем в по-подреде- на, по-сигурна и по-богата държава е естествен елемент от амбициите ни. Ще ви представя едно младо момиче, което противно на всякаква логика избира за свой път от подредена европейска столица към родното село, заради една мечта.
Населението на България е 7 327 224 души, което е 1.5% от населението на Европейския съюз. В градовете живеят 5324 900 човека, а в селата 2 002 324 човека, или 27.3 % от населението на страната. Населените места в България са 5 302, от които 257 са градове и 5 045 села. В 183 от тях няма население. В 1 127 пък живеят до 50 души.
Живота в българските села замира. Има хора, които се опитват да раздвижат енергията на тези места посредством различни икономически начинания. Има и мечтатели, които знаят, че живот има само там, където има и душа, т.е. където има изкуство. Село Бачово се намира на 5 км от Разлог. В него живеят 1 800 души. Има детска градина, основно училище, читалище и един млад културен деец, който вярва, че ако селото стане домакин на културен фестивал на водата, най-после ще му тръгне по вода.
Ива Попова е родена ноември 1986 година в село Бачево, разложка област. Майка й е медицинска сестра, а баща й е шофьор. И двамата не са живели на друго място, освен родното им село. След завършване на средното си образование Ива се премества в София, където се дипломира като журналист в СУ. Следват няколко специализации в чужбина, след които тя решава да емигрира и да устрои живота си във Вродслав. В този прекрасен град нашата гостенка живее повече от година, но нещо се случва, нещо заради което тя се връща с намерението да е за винаги в родното Бачево.
– Защо се върна, Ива?
– Въпреки, че в Вродслав всичко вървеше много добре, там осъществих голяма своя мечта свързана с театъра. Дълбоко с това, с което се занимавах усещах, че не е това мястото, може би е време да се върна в България, да започна от начало – така и направих. Взех решение, че вместо да замира фолклора и цялата прекрасна природа, всичко което се случва
– в Бачево, вместо да отива към някакъв финал, на против – да започнем от начало – това и направих.
– Предполагам, че си чела книгата „Алхимикът“, в която момчето отива да търси съкровището си, обхожда половин свят и се оказва, че съкровището е заровено в неговия собствен двор. Нека да проследим твоето
пътуване в търсене на съкровището. Ти тръгваш от село Бачево, какво детство имаше?
– Струва ми се, че едно прекрасно детство, където играехме с куклите, виках всички деца в къщи на двора – мечтата ми тогава беше да стана фризьор, за това правех подобие на фризьорски салон на плевнята на двора, където събирах приятелките си и тъй като нямах пари да си купя лак за коса, смесвах в равни части захар с вода и така „бетонирахме“ прическите – беше супер забавно.
– В момента има ли фризьорски салон в селото?
– Има пет на брой.
– В културен аспект как се е променило родното ти място – тогава какво беше по-точно? Къде сте се забавлявали, ходели ли сте на кино, театър – имаш ли някакви такива спомени?
– Не. Единствения ми досег с театъра беше един или два пъти, когато гостува куклен театър в читалището, или когато нашата учителка ни е водила до някой близък театър, най-близо е Благоевград. Така че аз театър – почти 0% – не съм имала никакъв допир. Най-много съм слушала македонските песни, баща ми освен шофьор е и музикант. У нас винаги е звучала музика и аз започнах от много малка да пея с баща ми. По този повод започна всичко – да се развива и да бълбука в мен изкуството. Първо започнах чрез песента – на 6 години излязох на сцената в читалището и изпях една народна песен, от тогава реших, че адски много ми харесва сцената и с това ще се занимавам – така започнах. 18 години съм прекарала в читалището, само като самодеец. До 18-та си годишнина, когато завърших средното си образование и вече се преместих да живея в София.
– Мечтала ли си някога за големия град?
– Винаги. Реших, че мястото, където ще завърша висшето си образование е София.
– Защо избра професията журналист?
– Стана много инцидентно, както всичко, което се случва с мен. Първо реших, че ще бъде археология, след което тотално се отказах от археологията. Кандидатствах с история и литература, с тези два предмета. В крайна сметка надделя литературата и един месец преди изпитите реших, че ще се пробвам за журналистика и стана.
– Кога си намирала време правейки фризури с вода и захар, да научиш пет езика? Кога започна да учиш езици?
– Говоря пет езика – английски, полски, френски, испански и на последно място руски, защото миналата година завърших първо ниво с руски език, но той е много близък до полския и не ми пречи да комуникирам на някакво средно ниво с руснаци. Езиците започнаха от средното ми училище – в гимназията в Разлог, където профила ми беше хуманитарен – английски език, задължително с втори език френски. След френския в университета продължих с испански, те са подобни езици и това много ми помогна. След това в Полша живях с испанци и подобрих испанския си език и разбира се в Полша започнах с месните хора от „А и Б“ – на диалект дори да говоря. Беше ми много трудно. Не знаех нито една дума на полски, но се получи. В момента го чувствам много близък език и като роден.
– Ти си готова да живееш в абсолютно всяка друга Европейска държава. В цялата ти биография и жизнен път до този момент и образование ти позволяват да имаш пълната свобода да отидеш където решиш. Във Вродслав, до колкото разбирам си сбъднала една голяма своя мечта, свързана с култура, с театрално изкуство, с чуждестранна среда. Има ли някакво конкретно събитие, което те е накарало да се откажеш от вече почти уредения си живот там и да се върнеш пак на село?
Ива Попова: Мечтая да превърна родното си място в културно средище на Югозападна България!
– Има – с опита който натрупах в Полша, макар и не толкова голям, но достатъчно, за да мога да го пренеса в България и да помогна на младите хора, които имат нужда, от този опит от чужбина, но нямат възможност да пътуват и имат нужда от хора като мен, които са изпитали какво е това да живееш извън България, успели са да се докоснат до светила на културата, на театъра и да пренесат този опит в България.
– От Бачево до Вродслав и обратно – това е твоя път и първата ти сцена, всъщност е родното читалище е място, което те вдъхновява и днес. Мечтата ти е да превърнеш родното ти място в културно средище на югозападна България, нали така?
– Точно така.
– Какво ти е необходимо, за да се случи това и как изобщо стигна до родното читалище, на което си пяла като дете?
– Връщайки се в Бачево, в последствие получих предложението и възможността, да стана секретар на читалище- то, т.е. човек, който да поеме на плещите си организация, работа с хора, откриване на нови възможности и не на последно място контакти и връзки със спонсори, за да може по някакъв начин да се развие културния туризъм в този регион, защото е изключително богат на история, природни забележителности и култура.
– Каква база завари, когато пое тази длъжност?
– На длъжността секретар в читалището съм от 4 месеца – съвсем от скоро. Читалището до ден днешен, може би с малки промени е тази масивна, внушителна сграда в Бачево, по която почти няма промяна. Сцената е такава каквато беше преди години, има салон с 300 места, преди много, много години е имало кино в читалището, което от тогава не съществува.
– Знам, че една от мечтите ти е да има отново кино.
– Да така е. Също и да имаме материална база, така че младите хора да бъдат мотивирани да влизат в читалището, да участват в инициативите и моя идея е да се развие доброволчеството, сред хората в региона, защото то не е толкова развито колкото в другите европейски страни. Бидейки доброволец в Полша вече знам колко помагат такива инициативи и колко е важно да се разпространява тази идея сред хората.
– В случай, че успеете да реставрирате киносалона има ли кой да идва? Какъв е профила на жителите на Бачево днес?
– Има много млади хора, които според мен имат нуждата нещата да се случват в Бачево, не в Разлог, не в Банско, не в Благоевград, просто на месно ниво, някакси да задвижим в културно отношение, за да имат тези хора достъп до кино дори, до книги. Има достатъчно голяма библиотека в читалището, но няма съвременна литература. Няма тези книги, които да привличат децата, да идват да четат. Няма инициативи свързани – като литературно четене, четения за деца, някаква литературна кампания, която да накара тези деца да четат, да ги мотивира.
– Тук си да представиш идеята си и да намериш подкрепа за създаването на културния фестивал…
– Който ще бъде фестивал на водата. Рила означава водна планина. Тематично нещата са много свързани при нас с водата. Бачево е село скътано в подножието на Рила планина и е много свързано с водата. Има минерални извори, има построени над 20 чешми в селото, които пазят паметта на поколенията.
– Как си го представяш и кой може да ти помогне да се случи този фестивал?
– Представям си фестивала на водата да бъде свързан с кино, театър, литература и не на последно място работа с глина. Много е важно да получим финансиране за този фестивал, да имаме спонсори, които да ни осигурят начин за да се осъществят тези ателиета и млади хора, които биха били ръководители на такъв тип ателие и работа с деца.
– Т.е. за да формулирам твоите нужди освен чисто финансовата нужда, който би желал да се превърне във ваш спонсор е добре дошъл, може би нашата целева група са всички млади хора на изкуството, които по един или друг начин биха се припознали в твоята мечта?
– И са съпричастни към този тип идеи, за да развиваме такъв тип региони – не само Бачево, а се надявам занапред да се свържем и с други села в България, които имат нужда от такива инициативи, да направим една мрежа от такива фестивали.
– Имаш ли някакъв конкретен план във времето, кога си го представяш?
– Представям си го началото на есента – месец септември – да направим този фестивал на водата.
– Европейски проекти не си ли разглеждала, за да се ориентираш чисто финансово от къде бихте почерпили средства?
Да, това е другия вариант, чрез Европейски проект да получим финансиране, за осъществяване на тази идея – има и такъв вариант.Топ ПРЕСА
Be the first to leave a review.
