Те ти, булка, Спасовден! Днес изневярата е разрешена!
Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна.
Ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна, така гласят поверията. Хората викат дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…
Спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.
Народните вярвания гласят още, че в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Тъй като в патриархалното общество продължаването на рода е най-важният дълг, стоящ пред човек, на този ден прелюбодеянието е позволено с цел регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената.
Жената, която няма деца трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват и т.н.
Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние. Никой, дори съпругът, няма право да пита жената какво се е случило през нощта под самодивското цвете.
Всъщност това е един деликатен начин за регулиране на популацията в довъзрожденското общество. Защото не винаги причината за безплодието е в жената. Много разкази се свързват с този ден. Повечето от тях водят до идеята, че на Спасовден може да се изневери и се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казва „Те ти, булка Спасовден!“.
Крилатият израз „Те ти, булка, Спасовден!“ е придобил значение в българския фолклор, както и в ежедневния език. Обикновено той се използва, когато нещо се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква.
Имен ден празнуват: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасими. Освен всички именици на този ден празнуват и хлебарите, шофьорите, строителите, хотелиерите и др.
Be the first to leave a review.