Хандбалистът на „Пирин“ (ГД) Г. Георгиев-Гочето: Шансът и множеството контузии ни лишиха от медали

Георги Георгиев-Гочето е сред основните хандбалисти на „Пирин“ (Гоце Делчев) от идването си в клуба преди 3 г. до момента. Един от барометрите на тима обаче се контузи тежко в началото на пролетния полусезон в двубоя с „Локомотив“ (Мездра) и се наложи да бъде опериран. Така не успя да помогне на отбора да удържи мястото си в тройката на „А“ група. Независимо от всички трудности, Г. Георгиев бе на линия за повечето от мачовете на неврокопчани, за да ги подкрепя от трибуните.

– Здравей Георги, къде те намирам?

– На рехабилитация. Вече в спомените е ботушът, който имах за обездвижване след операцията. Сега трябва да наваксам с възвръщането на мускулна маса на оперирания крак, което е съвсем нормално, след като толкова време не е имало активност.

– Минавало ли ти е през ума, докато се лекуваш, да кажеш „Стига, възстановявам се и спирам със спорта“?

– Винаги в подобни моменти може да минат мрачни мисли. Аз обаче не съм разгледал въпроса за отказването. Мислите ми бяха и са насочени да се възстановя възможно най-бързо и да продължа да се занимавам с любимата ми игра. Какво по-добро от това да се свържеш с нещо, което ти носи радост?

– Има ли прогноза кога ще играеш отново?

– Ако ме питате мен, колкото е възможно по-бързо. Решават обаче лекарите. Хубавото е, че те са оптимисти и дават положителни индикации. Да се надяваме, че всичко ще е нормално и ще може да се оправдае прогнозата да играя още в първия мач от новото първенство през есента.

– При възможност винаги бе на трибуните, за да подкрепяш своя отбор. Как се чувстваше, гледайки отстрани?

– Естествено, че тъжен. Само един спортист, който е бил контузен, може да ме разбере. Да стоиш на трибуните и да не можеш да помогнеш на отбора си на терена, това е нещо твърде тежко. Опитах все пак да помагам на момчетата от трибуните, което ми носи известно удовлетворение, но не е същото като това да бъдеш на игралното поле.

– Присъства на турнира за купата на България за момчета до 16 г. Как ти се стори представянето им и има ли по-добро бъдеще не само за гоцеделчевския, но и за българския хандбал въобще?

– По-скоро бих бил малко критичен. Има много момчета, които са с качества. Във всеки отбор 3-4-ма състезатели откровено се отличават. Мнението ми, формирано не само от този турнир, е, че трябва да тренират още по-усърдно. Във физическо отношение има какво да се желае от тях, а всичко е комплекс – природни качества, спортни качества и физика. На тази възраст могат да понесат по-сериозни натоварвания и трябва да наблегнат на тренировките, ако искат да надграждат, да се развиват като спортисти. Това между другото важи и за другите спортове в България. Конкретно в „Пирин“ се работи целенасочено, по програма и методика, следвана вече няколко години и даваща резултати. Всяка година по две гарнитури участват на държавни финали или за купата на България при подрастващите, а не само при мъжете. Те не само участват, а и се представят много добре.

– Вероятно се чувстват недостатъчно мотивирани, тъй като в България алтернативата за продължаване дори и в „А“ група е ограничена, да не говорим като професионалисти…

– Това е сериозна причина, но защо е нужно да мислят само до границата на нашата страна? Ако натиснат повече в тренировките, аз съм сигурен, че няма да има никакъв проблем немалко момчета да заиграят зад граница, и то с успех. Наистина има такива, в които природно са заложени хандбални качества, могат да играят този спорт на високо ниво. Просто трябва повече труд. Ако искаш да се развиваш и търсиш добра реализация, трябва да се трудиш.

– Kакво не стигна на „Пирин“ да спечели медал тази година, след като в немалък период от време дори бе на върха в класирането?

– Шанс в някои мачове. Отборът в един момент се оказа тотално притиснат от контузии, които пречеха да се ползват пълноценно наличните състезатели. Имаше различни фактори, но по-важното е, че въпреки всичко се бори до последно и това винаги ме е карало да се чувствам горд, че съм част от него.

– „Пирин“ не успя да вземе медал след въртележка в последния кръг, загуби мачове след спорно съдийство, пострада и от изненадващи резултати. Имаше ли договорка между „Шумен“, „Осъм“ и „Локомотив“ (Горна Оряховица) срещу единствения отбор, който за всички идва най-далеч?

– До нас достигна такава информация. Прекалено много съвпадения станаха през сезона. Изненадващата победа на „Осъм“ над „Шумен“ да речем. Каквото и да е станало, не можем да го върнем. Дали съдии, или някой друг е повлиял, няма какво да го мислим, всичко е в историята, а класирането е факт, първенството е приключило. Сега трябва да гледаме напред и да мислим върху предстоящото.

– Оставаш ли в Гоце Делчев?

– Намерения да сменям отбора си нямам. В момента мисля за завръщането си в игра за „Пирин“. Това е отбор, в който се чувствам добре, усещам себе си приет. Ако трябва да обобщя – чувствам се уютно тук. Организацията на работа е отлична. Климатът в отбора прекрасен. Клуб, който заслужава да съществува и да печели медали не само в мъжкия хандбал, но и при подрастващите. Един от малкото, развиващи пълноценна ДЮШ, която тепърва ще дава таланти на нашия спорт и ще печели отличия. За финал искам да пожелая на Костадин Пиргов скорошно възстановяване и дано заиграем отново рамо до рамо от новия сезон в „А“ група.