Заслужава ли една от новите улици на град Гоце Делчев да носи името на Георги Гавалюгов?

Един достоен неврокопчанин тъне в забравата от своите съграждани. Нужно ли е заради сивото и напрегнато ежедневие да не уважаваме и тачим местните светила. Светила като Георги Гавалюгов. Вестник „Градът“ подема кампания една от улици- те в град Гоце Делчев да бъде именувана на името на известният нашенец. Идеята я даде преди време поетът Константин Пашкулев и ние с радост поемаме инициативата да поработим за нейното реализиране. Знаем, че никой не би възроптал против тази идея, ще има хора, които са „за“, но само заради това, че ние я организираме, ще пасуват. Редно е обаче да се преборят скрупулите и комплексите и да се обединим за една истински родолюбива кауза. Кой е Георги Гавалюгов за малкото, които не го познават: Георги Николов Гавалюгов e роден на 22.06.1936 г. в гр. Неврокоп (сега гр. Гоце Делчев). Средното си образование завършва през 1954 г. Същата есен започва работа в Околийският народен съвет – отдел „Култура”, като радио-програмен ръ ководител. Военната си служба отбива в гр. Плевен, след което последователно работи като управител на кинефикация, председател на читалище „Просвета”,председател на профкомитета при комбинат „Михаил Антонов”. Завършва трудовата си дейност като ръко- водител на местния радиовъзел. Още като ученик е кореспондент на вестниците „Септемврийче”, „Народна младеж” и „За кооперативно земеделие”, в които помества много материали и постепенно се изгражда като журналист. След казармата е кореспондент на вестник „Пиринско дело”, а от 1978 г. и на Радио Благоевград. Бил е сътрудник на Радио София Прописва стихове в гимназията и участва в различни конкурси. През есента на 1949 г. е приет за член на литературен кръжок „Людмил Стоянов” към читалище „Просвета”. Взема участие в много литературни четения. Печатал е стихове във вестниците „Пиринско дело”, „Труд” и в излизалите в гр. Гоце Делчев многотиражки, вестниците „Неврокопска басма”, „Гоцеделчев- ска трибуна” и др. Преди 10.11.1989 г. е бил член и на окръжната литературна група в гр. Благоевград. През 2007 и 2008 г. режисира документални филми за местни творци, под общо заглавие „Творци на духовност”. Създадените около 10 филма са излъчени по местната кабелна телевизия. През 2008 г. Георги Гавалюгов печели литературния конкурс „Българин да се наричам” и през същата година е награден с грамота и с парична премия от СБП. През 1999 г. излиза от печат първата му поетична книга „Песни и шепот от Пирина”. В началото на 2009 г. излиза от печат „Цветя от сърцето”, но авторът не успява да я види готова, защото на 27.12.2008 г. умира. Творчеството му включва още няколко басни, много епиграми и фейлетони, произведения от други творчески жанрове, отпечатвани в изброените вестници и излъчвани по Радио Благоевград, но все още неиздадени в отделна книга. По негови стихове са създадени над 23 песни, изпълнявани от Неврокопския ансамбъл, Мая Нешкова, Николина Чакардъкова и др. Най-популярни и обичани стават песните: „Люлка над Пирин”, „В Неврокопско ми се оди”, „Месечинка”, „Бяло вино”, „Неврокопчанка съм аз”, „Неврокопски чанове”, „Земя на Орфей” и много други. По текстове на Георги Гавалюгов са Химнът на националният отбор по футбол и Химнът на българския ловно-рибарски съюз. Призоваваме и тези, за които той е работил –като кандидат-депутатът Николина Чакардъкова– да покажат своята признателност съм Георги Гавалюгов, защото, както тя самата казва, „Родолюби- ето е над всичко“. Призоваваме всички членове на неврокопския ансамбъл да подкрепят тази идея и да дадат едно рамо в организирането на инициативен комитет за запазването паметта на Георги Гавалюгов.

Вестник „Градът“