Гайтаниново – малко, но жилаво село в Южен Пирин

Гайтаниново – едно от някогашните най-будни села в Неврокопско, с голяма слава през Възраждането. Неговото население е водело непримирима борба за  църковна независимост и българска просвета. То е родно място на  хайдути, революционери, генерали. Как изглежда селото днес, пази ли поне малка част от старата си слава?

                В неделната сутрин площадчето е почти безлюдно. Добре, че откъм черквата се задава клисарят. Вече е заключил, но с готовност предлага да се върне, за да я разгледам. Черквата е национален паметник на културата и предизвиква интереса не само на обикновените миряни, но и на научни работници. Открита е през 1839 година и носи името на свети Никола. Отдалече се вижда високата  камбанария с часовник, който и сега работи. Той е дело на известните братя Димкови, майстори от Горно Броди. Имам възможност да видя този сложен механизъм и начина, по който клисарят го навива на всеки 24 часа. Точно над часовника е дървеното клепало и  двете камбани, за по-голямата от които и днес се разказват интересни истории. Тя е отлята също  в Горно Броди, като за изработването и всяка жена от Гайтаниново е дала свой накит или сребърна пара. В тихо време звънът на камбаната оглася разстояние от цели 12 километра. Щом го чуели, българските и гръцките войници от двете страни на границата се поздравявали. В това време и едните, и другите се радвали и тази радост ги сближавала. Камбаната до такава степен се прочула, че чак руският консул решил да я вземе за храма „Свети Александър Невски“ в София. Щом разбрали за намерението му, местните хора увили камбаната с мокра кърпа и така нарушили нейната акустика. Разочарован, консулът си тръгнал, а селяните решили да отпразнуват победата си. В разгара на веселието те започнали да бият камбаната. Като чул чудесния и звук, консулът, който все още не бил много далече, се върнал. За щастие той най-после разбрал, че камбаната е гордостта на гайтанинчани и трябва да остане при тях.

                Интересно е да се знае и друго. Камъните за построяването на черквата  се добивали в местността „Пъдарницата“, която е близо до селото. Щом градежът свършил, свършили и камъните в кариерата, сякаш те били предназначени единствено за храма.

                От дедите си клисарят Иван Маврев е слушал и за манастира „Свети Георги“, който е в началото на селото. Някога той  бил светиня за християните от целия район и  турската власт  изпращала товари с газ, за да го изгори. Но нито един от опитите не сполучил. Още по пътя се разразявала много силна буря,  която изкоренявала  дървета и правела пътуването по-нататък невъзможно. Самите заптиета си направили извода, че това е свято място и не трябва да го палят.

                От година и половина храмът „Свети Георги“ се възстановява. Преди месец са монтирани камбаните и кръстовете – всички дарени. В края и на тази година – на 23-и, 24 –ри  и 25-ти декември, в центъра на град Гоце Делчев ще се състои благотворителен базар, средствата от който ще бъдат предназначени за довършителни работи. Очаква се на Гергьовден следващата година храмът отново да отвори врати за миряните.

                В околностите на Гайтаниново има още един православен храм – параклиса „Света Богородица“ . Хората от селото разказват предание за самотно овчарче, което точно тук чуло глас да му казва, че мястото е свято. В близост до храма  има вековни дъбове, оцелели въпреки масовото изсичане на дървета в този район – част от Мървашко, където в миналото се е добивала желязна руда.

                Село Гайтаниново пази храмовете си и почита религиозните празници. Всяка година в първия петък след Великден край манастира „Света Богородица“ има народно веселие. Тържествено се честват също Гергьовден и Никулден. Най-големият събор става на Петровден. Според местните хора няма по-вкусен курбан от този, който се прави тук. Месото от тукашните животни има неповторим вкус заради пашата, в която изобилстват всякакви  билки. Млякото също е много вкусно. За жалост животновъдството замира. Нужни са поне минимални субсидии, за да продължи отглеждането на овце и кози.

                „Няма ли приходи, няма и поминък“ – казва кметският наместник Георги Хаджиев. В цветущите си години Гайтаниново е наброявало 1830 души. Сега жителите му са …  47, като само 4 – 5 от тях не са в пенсионна възраст! Тези няколко души искат да работят и с труда си да помагат за благоустрояване на селото, но така и не се отпускат средства по програмите за временна заетост.

                В разговора с г-н Хаджиев става дума и за транспорта. Според договора с Филка Каракашева – собственичка на транспортна фирма за автобусни превози, линията трябва да се покрива в понеделник, сряда, петък и неделя, но г-жа Каракашева осигурява превоз за три вместо за четири дни в седмицата, без сряда.Това е допълнително лишение за местните хора.

                Друг проблем е асфалтирането на централната улица. Досега общината не е получила субсидии за тази цел. Остава надеждата въпросът да се реши след Нова година.

                Това, от което хората в Гайтаниново са доволни, е създаването на лекарски кабинет със средства на Община Хаджидимово и благодарение на заинтересоваността на кмета Терзиев. Плочките за облицовка са дарение от бизнесмена Иван Кацилов. След оборудването на кабинета личната лекарка и фелдшерът ще имат свое постоянно работно място.

                Не можем да подминем и въпроса за честването на предстоящата Коледа. Радостно е, че то ще се превърне в събитие за три села – Гайтаниново, Ловча и Лъки, които ще празнуват заедно в близкия комплекс „ Mentor Resort“. Впрочем, това не е първото съвместно честване. Жителите на Гайтаниново и Ловча са празнували заедно и Осми март. А на Ивановден ще се спази местната традиция тук да обикалят бабугери. Празникът се подкрепя от младежи, които идват от други села.

                Интересно село е Гайтаниново, защото по свой начин съчетава ярките спомени от миналото със затихващия ритъм на живота в малките планински селца. Жилаво село е Гайтаниново, не се предава лесно. Пази традициите си, прави всичко, за да събере пръснатите си чеда, макар и само на празник. Тъкмо заради това неговото име и днес се произнася с уважение.