Банско, Разлог, Добринище, Баня… рай за любителите на ски, голф, СПА, балнео и уелнес туризъм

Омайва с уникална архитектура и самобитен фолклор, обогатява с археологически и исторически забележителности

Малко са местата в България, които могат да ти предложат ком-
бинация от различни видове туризъм и да изпиташ не само удоволствие и удовлетворение от престоя си, но и да си подариш здраве, емоции и приятни изживявания, да се потопиш в древното минало, да се запознаеш с бита и традициите на местното население, да вкусиш традиционни местни ястия. Това е Разложката котловина, която предлага планински, СПА, балнео и уелнес туризъм, културен и развлекателен, винен и много други видове туризъм.

Прекрасните дадености на зимната столица на Балканите – Банско, и околните населени места правят района привлекателен и предпочитан и привличат не само български, но и чуждестранни туристи. Гостите в района имат уникалната възможност да се възползват от най-разнообразни услуги през всички сезони на годината, и не само през зимата – да се включат в АТВ турове, пешеходни турове, любителски и спортен риболов, международен ловен туризъм, планинско колоездене, пейнтбол, конна езда, off road преходи, рафтинг и каякинг, скално катерене, излети с каруци и фолклорен пикник.

В границите на общината се издигат 23 планински върха с височина над 2500 м, в т.ч. седем над 2800 м – факт, който недвусмислено показва защо Банско е известен като “Вратата към Българските Алпи”. Провежданите в последното десетилетие кръгове от Световната купа по ски и други спортни състезания привличат туристи от цял свят и градът вече е разпознаваем като отличен зимен курорт.

Община Банско обхваща най-красивата част от величествената Пирин планина, части от Разложката котловина, от живописния пролом “Момина клисура” на Места и Дъбрашкия дял на Родопите. Банско е еднакво атрактивен и през четирите сезона на годината и е привлекателен за български и чуждестранни туристи, предлагайки им разнообразни условия за почивка, която може да задоволи и най-изисканите гости с уникална комбинация от спокойствие и природа. Ски зоната има прекрасни условия за ски, ски алпийски дисциплини, ски бягане, биатлон, сноуборд и разполага със 75 километра професионално подготвени и надеждно обезопасени писти с различна трудност – за начинаещи 30%, за напреднали 45%, за опитни 25%, което дава възможност да се задоволят предпочитанията на всички в зависимост от възможностите им. 24 километра е дължината на лифтовите и влекови съоръжения, които транспортират бързо и удобно до началото на всяка писта.
Възможността за комбинация на ски туризъм, какъвто предлага курортът, със СПА, балнео и уелнес туризъм, каквито предлагат съседните Баня и Добринище, прави района още по-привлекателен. Само пет километра делят любителите на ските от удоволствието да се потопят и да отпуснат напрежението в топла минерална вода. Развитият вече балнео, СПА и уелнес туризъм, който предлага съседното Баня, допълва туристическия продукт. Минералната вода там е уникална по състав и качества. Подходяща е при лечение, профилактика и рехабилитация на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система и дихателните пътища.

Условия за СПА и балнео туризъм предлага и съседното Добринище. Градчето също привлича туристи през зимата с малка, но на добро ниво ски зона, която е подходяща за семейна почивка. Минералната вода помага при широк спектър от заболявания. Посредством пиене, инхалации или бани тя може да се използва при лечение на проблеми в двигателния апарат, стомашни проблеми, на отделителната система, дихателни, кожни, неврологични и др.
Районът предлага и друга възможна комбинация – ски с голф туризъм, което в последните години привлича все повече погледите на високоплатежоспособни туристи, най вече от Арабския свят. Това е възможно благодарение на изграденото в Разлог единствено в Югозапада Голф игрище. Скоро Банско и Разлог ще имат нов околовръстен път, лъкатушещ в подножието на планината, който ще бъде най-пряката връзка между Голф игрището и ски зона Банско.
Наблизо е и курортът Семково над Белица, който разполага със 7 ски писти с различна трудност с обща дължина от 3,2 км, които се обслужват от 8 ски влека. Красивата и девствена природа на Рила, спокойствието и тишината привлича вниманието най-вече на семейства с деца, които искат да избягат от забързаното ежедневие.
Банско впечатлява гостите и със самобитен фолклор и уникална архитектура. Много са местата и културно-историческите забележителности, които могат да се посетят през всички сезони на годината.
Църквата “Света Троица” се намира в центъра на Банско и е един от символите на курортния град. Освен че е една от най-посещаваните забележителности в града, тя е една от най-големите в България. До построяването на храм-паметника “Св. Александър Невски” в София “Света Троица” е била най-голямата църква в страната и на Балканския полуостров. Обявена е за архитектурно-строителен паметник.

Църквата “Успение Богородично” е строена върху основите на по-стара църковна сграда, възстановена през 1808 г. По всяка вероятност на това място е съществувала църква от времето на Втората българска държава, но е била унищожена от османското нашествие по нашите земи. От запазени надписи, издълбани и зазидани мраморни блокове може да се приеме, че в сегашния си вид църквата “Св. Богородица” е построена в края на XVIII или началото на XIX век.
Много са старинните бански къщи, превърнати в музеи, където туристите могат да се пренесат векове назад, да се потопят в героичното минало и да се вдъхновят от духовността и просвещението на банскалии. Интерес буди и къщата-музей “Никола Вапцаров”. Домът, в който е израснал великият поет на България и обичан син на Банско. В експозицията са използвани нетрадиционни за мемориален музей методи на поднасяне на информация. Включено е ефектно осветление и озвучаване. Чрез специално подбрани видеофилми посетителите имат възможност да добият по-пълна представа за Никола Вапцаров и неговото време.
Родната къща на великия български възрожденец Неофит Рилски, също превърната в къща-музей, привлича с типичната банска архитектура и следва традицията на старите къщи крепости. В нея е подредена документална експозиция от материали, разказващи за дългогодишната многостранна и народополезна дейност на Неофит Рилски. Сред тях са “Българска граматика”, взаимоучителни таблици, части от гръцко-български речник, книги от личната му библиотека.
Музей “Велянова къща” е емблематична за величието, икономическия просперитет и духовния стремеж на банскалии в епохата на Възраждането. Обявена за недвижима културна ценност с национално значение. Строена през XVIII век, тя е една от старите къщи крепости с дебели каменни зидове, подземни скривалища, вътрешни и външни бойници, малки прозорци с железни решетки. Тя е илюстрация на изяществото и уюта в бита на нашите предци, неподправения им усет към красивото, преклонението им към домашното огнище и семейните ценности. Със своите уникални стенописи и дърворезбена украса къщата няма аналог в българското възрожденско изкуство.
Отсядайки в Банско, няма как да се пропусне Постоянната изложба на Банската иконописна школа. Тя е поместена в сградата на бившия Хилендарски (Рилски) метох, известна като най-раннната, изцяло запазена и точно датирана, благодарение на прилежащ надпис, старина в Банско. Едноетажната постройка, съхранена в автентичния й вид, е строена през 1749 г.
В съвремието сградата оживява от експонираните тук творби на майсторите от Банската художествена школа, едно от най-ярките проявления на българската култура през ХVIII и ХIХ в.
Историко-етнографски комплекс “Радонова къща” те превежда през историята на Банско. Богата етнографска експозиция проследява историческото развитие на Банско от възникването му до неговото освобождение през 1912 година. В нея са експонирани интересни находки от археологическите проучвания в региона. Керамичните фрагменти и изцяло запазени съдове, разнообразният монетен материал, изобилието от стъкло, изящните накити и др. свидетелстват за активност още от времето на траките, продължила през античността и Средновековието.
В духовно-историческия център “Паисий Хилендарски” може да се види точно копие на килията в Хилендарския манастир /Атон, Гърция/, където Паисий пише “История славянобългарска” /1762 г./ Новопостроената сграда е на мястото, където е била родната къща на Паисий Хилендарски. Направена е и възстановка на параклиса “Св. Иван Рилски”, където скромният монах и велик българин е общувал с Бог.

Не липсват и археологически обекти, които допълват местата за посещение в Банско и района. Археологически комплекс “Св. Никола” включва крепост, която обхваща значителна площ от раннохристиянска църква от базиликален тип с прилежащия към нея некропол. Резултатите от археологическите разкопки сочат, че крепостта на “Свети Никола” е имала поне два строителни периода и с прекъсвания тук е кипял активен живот между III и ХVII в. При проучването на цитаделата са разкрити част от крепостна стена и стражева кула, множество зидове, запазени на места до 3.2 м, които оформят помещения с различни размери. Те са реставрирани, консервирани и експонирани в естествената им среда.
Късноантичната крепост “Ситан Кале” се е превърнала в един от символите на древната и белязана от достолепие история на Банско. По стратегическото си значение тя е била една от най-големите и най-важните по течението на р. Места. При археологически разкопки е разкрита цитаделата, очертана от зидове с дебелина 2 м, изградени от ломени камъни, споени с хоросан. На ъглите са изградени отбранителни кули с различна планировка. Руините са реставрирани, консервирани и адаптирани за посетители, които могат да добият представа за някогашната мощ и величие на твърдината. Разнообразният археологически материал, включващ фрагменти от битова керамика, оръжия, монети, ключ от портата към стражевата кула и др., свидетелстват за активния живот на многобройното население на “Ситан” от античността до късното Средновековие.
Уникална е и църквата “Св.св. Петър и Павел” в град Добринище, която тази година се сдоби със златни кубета. Тя е построена през 1835 г. и е обявена за паметник на културата с особена архитектурна стойност. В архитектурно отношение е трикорабна псевдобазилика. На изток има апсида, два купола и притвор. На юг храмът има открит трем. Църквата има дървена камбанария, която изгаря в 1913 година и на нейно място в 1926 година е пристроена нова камбанария. В същата година църквата е ремонтирана, като са разширени прозорците и са изградени барабаните на купола. Храмът е изграден от камъни.

В градчето може да се види и историко-етнографска изложба, където са експонирани материали, проследяващи историята, революционните борби, книжовната и просветната дейност на селището, като уникалната красота на местния бит е показана чрез различни етнографски предмети, носии, накити, тъкани, станове, черги, керамика.
От Добринище има път и за манастира “Свети Панталеймон”, също обявен за паметник на културата. Манастирът съществува от 1814 г. под името “Св. Атанасий Александрийски”. Представлява комплекс от черква, жилищна и стопанска сграда.
Пътувайки на юг към Гоце Делчев, в пиринската част на долината не пропускайте да видите крепостта “Момина кула”. Тя се намира в землището на село Кремен и е обявена за археологически паметник с национално значение. Заема площ от около 500 кв.м. Разположена е на възвишение с отвесни скални склонове от изток, север и юг и издигащо се над най-стеснения участък на “Момина клисура”. С произхода на името са свързани чудни легенди и предания, скътали представата за красива и смела местна девойка. Легендите разказват още и че е съществувал тунел, свързващ “Момина кула” с античния град Никополис ад Нестум.
Не са малко и местата, които могат да се посетят в Разлог и съставните му села. В землището на града се намира една от трите в България църкви, носещи името “Св. Екатерина”. Това е най-старият храм в Разлог и има сведения, че е градена още в началото на 14 век. Църквата “Света Екатерина” е призната за паметник на културата. Намира се в местността Катарино, на 7 км западно от Разлог, и се числи към Неврокопската епархия. Според археолозите мястото е било свещено още по времето на траките. Там са открити останки от тракийско светилище.
На 11 км северозападно от града се намират руините на раннохристиянска църква от V-VI в., известна под името “Свети Илия”, също обявен за паметник на културата, с полукръгла апсида; запазени са части от олтарната стена, колонка с листовидна украса, корнизи и др.
В списъка със забележителностите влизат и археологическите разкопки. Особено интересна е “Писаната църква”, която е разположена в подножието на Северен Пирин, на 7 км югозападно от Разлог. Това е археологически обект с две вписани една в друга църкви от различни епохи -раннохристиянска базилика от V-VI в. с манастирска сграда и типичната за същинското българско Средновековие триконхална църква от ХIII в. Намира се в местността Круше, където има три църкви – Писаната, Бялата и “Свети Никола”. Те свидетелстват за наличие на голямо селище от времето на Второто българско царство.
Впечатляваща разходка през епохите предлага Историческият музей в Разлог, който разполага с над 5000 експоната – от оръжия през старопечатни книги, до етнографски материали за бита в района, занаяти, облекло…
Перлата в Разложката котловина – село Баня, известно със своите 72 минерални извора, също е богато с бит и култура, природни и културни забележителности. В него се намират двете стари бани – Римската и Турската, които са паметници на културата. В близост до втората е изграден и воден атракцион, който предлага отлични възможности за отдих. Интересна е историята на двата обекта. Местни легенди още разказват за римски легионери, които след тежки битки са идвали именно тук, за да се възстановят с помощта на лечебната минерална вода.
В района се намира и най-старата на Балканите Средновековна църква “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в Добърско, включена в списъка на стоте национални туристически обекта. Тя е построена през 1614 г., но има предположения, че годината на строителство е 1122. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. Изключително богата е историята на селото. Легендите разказват, че негови основатели са оцелелите от битката край Ключ ослепени Самуилови войници. Те успели да стигнат до изворчето с лековита вода в двора на църквата, за да лекуват ослепените си очи.
На туристическата карта на България започна да се връща и Белица. Курортът Семково отново започва да се възражда и да дава живот на това място, а живописната природа на Рила го прави уникално. В градчето също могат да се посетят интересни места. В центъра на града се намира Историческият музей в Белица, който разполага със седем зали с различна насоченост. В отдел “Археология” са намерили място експонати от различни археологически обекти в рамките на общината – неолитно селище в местността Равен, тракийско светилище в село Бабяк /Бабяшка чука/, местността /Петрева църква/ над село Горно Краище, местността /Темницко/ на 12 км от Белица и на 2 км от Парка за реадаптация на танцуващите мечки. В археологическа зала 2 може да се види “Саркофага на конника” – уникален тракийски саркофаг, който е единствен по рода си на Балканите, открит в местността Беличка чука при разкопките през 1995 г. Дървеният саркофаг с останки от древно тракийско погребение е бил положен в сложно съоръжение от каменни плочи, покрити с каменна могила и землен насип. Той е от IV в.пр. Хр. и свидетелства за погребалните обичаи на траките от региона. Богати са експоззициите на ИМ – Белица. В него се помещава и етнографска изложба, отразяваща местния бит и култура на населението в общината.
Сред най-интересните археологически обекти в община Белица е Бабяшка чука. Представлява тракийско укрепено светилище в Западните Родопи, разположено край село Бабяк. Бабяшка чука е едно от най-известните тракийски светилища в България. Разположено на родопски връх с панорамен изглед към Разлог, Рила и Пирин, светилището функционира над 14 века – от началото на I хилядолетие пр. Хр. до V век, тоест през къснобронзовата, ранножелязната, късножелязната и римската епоха. Светилището е разположено на едноименния връх Бабяшка чука, висок 1653 м. Открито е в 1957 година, по време на строежа на телевизионната кула на върха, когато са открити множество фрагменти на оброчни плочки. Обектът е определен от Археологическия музей в София като светилище на Зевс и Хера.
Цялото това богатство превръща Разложката котловина в рай за любителите на ски, голф, СПА, балнео и уелнес туризъм, в уникално място за спортуване, релакс и емоционални преживявания.
ЯНА ЙОРДАНОВА