Църквата „Свети Антоний Велики” в Мелник лекува миряни с вяра и… окови

Църквата „Свети Антоний Велики“ е една от емблемите на най-малкия ни град Мелник. Затова е и паметник на културата с национално значение. Храмът на чудесата – така го наричат местните хора. Мистичната обител е единствена в страната ни, кръстена на този светец. Много са чудесата, които са станали в мелнишкия храм. Тук непрекъснато идват хора от страната и чужбина. Има огромен интерес заради лечебната сила на светата обител. Много миряни пристигат в най-малкия ни град специално заради прочутата църква, водени от нуждата да бъдат излекувани. Патронът на храма – св. Антоний, успява да победи изкушенията на Сатаната и е смятан за велик лечител, който предпазва от болести. Не само болежки, но и бесове, и страхове цери църквата. Гони демоните от миряните. Чудесата са ежедневие. Насам прииждат най-вече нуждаещи се от лек или на тялото, или на душата. Хиляди са се освободили от демони и черни магии, от психически и нервни разстройства, твърдят жители на Мелник. Всички тук са добре дошли.

Колона в средата е опасана с тежки железни вериги и окови. Прангата през годините се е впивала в крака на стотици психично болни, на буйстващи хора.

Тя била заключвана с катинар. Късно вечер ставало доброволното заточение на „налазените“ от демони поклонници. Те пренощували и на сутринта нямало и помен от бесовете им. Щом щракнели оковите, погледът им се впивал във всевиждащото око на бог Хор, който бил с глава на сокол. То също има лечебни и защитни сили. Изрисувано е над главата на „арестувания“, малко встрани от колоната. Над олтара пък е изобразено на още три места окото на Хор. Където и да застанеш в храма, имаш усещането, че си наблюдаван. Над него са двата дракона /б.а. – символ на бесовете/, които са съсечени от мечове господни, за да не изкушават миряните. Седиш окован във веригите, а насреща ти са подредени само нови икони. Най-вдясно обаче се вижда и една стара. На нея е патронът на храма св. Антоний Велики. Седиш окован, а той сякаш ти сочи правилния път, а не този на изгубените души. „На някои посетители светецът се усмихва, на втори намигва, на други се явява трето око на лицето му. Иконата има голяма сила. Тя отблъсква тези, които са много грешни. Преди няколко години влезли мъж и жена. Дамата обаче стигнали на 3-4 метра от иконата на светеца и спряла. Изведнъж тръгнала назад. „Сякаш някой ме бута“, казала тя. Излязла от храма, после пак влязла, но някаква сила така и не й дала да стигне до иконата на св. Антоний. Накрая признала, че е много грешна и си отишла, разказват мелничани.

Отвсякъде идват отчаяни хора, които тук намират верния път на живота си. Зареждат се с оптимизъм и позитивна енергия. И няма как да е другояче. Защото печатът – двуглавият орел на Цариградската патриаршия, заключва на практика лечебния триъгълник – на изток е Роженският манастир, на юг е църквата „Свети Георги“ на Преподобна Стойна, а на запад, в Сандански, е „Св. св. Козма и Дамян“. Тук витаят някакви чудодейни сили. Храмът се намира на две свещени линии, които се кръстосват в него. Едната е от някогашния манастир „Света Зона“, минава през „Свети Антоний“ и стига до църквата „Свети Илия“. Другият лъч е от църквата в Мелник „Свети Николай“ през „Свети Антоний“ до Роженския манастир.

Цветята в стенописите са душите на хората. Някога възрастни съпрузи се принудили да спят отвън, тъй като църквата била затворена. Жената сънувала свети Антоний, който обещал, че ще помогне за излекуването на дъщерята на вярващата. Детето полудяло, докато се готвело за изпит. В съня си жената видяла много вази с цветя върху ктиторските столове и се зачудила защо са толкова много. Свети Антоний й казал, че това са човешки души, човешки животи. Затова има толкова много по стените. А изрисуваните прозорци са наполовина тъмни, наполовина светли. Символиката е, че влизаш с черни мисли в храма, но в него се пречистваш и излизаш със светли помисли. В светлата част на тези прозорци често на миряните им се явяват различни светци, дори и Богородица. Изчезнали са обаче всички стари икони от църквата, с изключение на тези на патрона й и на Исус Христос. Преди повече от 45 години държавата решила да се реставрира храмът, който е отворен пак за посетители през 2000 година. Храмът стоял затворен цели 33 години.

Реставраторите изнесли иконите и от тях до днес няма никаква следа. Цяло чудо било, че точно тази на св. Антоний я оставили в друг мелнишки храм – „Свети Николай“, та поне тя е върната, където й е мястото. Наслагали нови икони, но тях като че ли светата обител не ги приема. Светата обител е отворена след бунт на местните хора. Те настояли храмът да отвори врати за миряни. Направили литийно шествие на един от църковните празници и тогавашният кмет Яне Пашов накарал свещениците да напръскат със светена вода църквата „Св. Антоний“. Идвали няколко комисии от София, най-накрая решили, че нямат право да държат затворен храма. Докато реставрирали старите икони в продължение на над 3 десетилетия, един от реставраторите се опитал да продаде иконата на Исус Христос за 30 000 лева. Но се поболял и приел този знак за предупреждение. Затова се отказал и върнал иконата.

Един френски пътешественик сравнява по това време градът с испанския град Толедо, известен със съчетанието на три култури – християни, евреи и араби, както и с множеството си църкви, синагоги и джамии. Французинът дори казва, че Мелник е Втори Йерусалим заради над 70-те църкви и 7 манастира, заради магичните сили и мощните енергийни полета, загадки, непонятни за простосмъртните. Затова и чудесата не секват. Веригите и оковите продължават да помагат на вярващите. Преди десетина години жена от санданското село Джигурово родила дете, но после не искала да го погледне. Имала проблеми с главата. И близките й решили да я доведат в църквата „Свети Антоний“, за да я спасят от „бесовете“. Цял ден тя стояла с крак в прангата. След това се прибрала вкъщи и прегърнала рожбата си. Дълго време местните хора не подозирали за чудодейната сила на печата на Цариградската патриаршия. Двуглавият орел бил покрит с черга. Но веднъж куца жена стъпила върху плочата, имала шипове в колената. След 1-2 минути краката на пловдивчанката вече не я болели. Тогава открили плочата, която в съчетание с олтара, прави един кръст, който лекува. Преди време дошли от Благоевград две сестри с баща си. Бизнесът им закъсал. Поставили техни снимки върху иконата, тя винаги е отрупана с десетки фотоси, както и с листчета с желания. Преспали в храма няколко нощи. След известно време се върнали и казали, че всичко с бизнеса им е наред. Подарили ново кандило на църквата.

Преди повече от 8 години пристигнали възрастни мъж и жена от Карлово. Донесли снимка на свое внуче, на което му предстояла много тежка и рискована операция в Израел. Детето страдало от тумор в главата. След 40 дни се появили отново, сияели от щастие. Споделили, че първата операция е успешна, вече няма опасност за живота на внучето им, на което остава да се направи още една рутинна операция. Идват насам и много бездетни. От цялата страна, не само от региона.

Те се събуват и стъпват боси върху плочата с двуглавия орел, за да усетят лечебната енергия. После застават пред иконата на св. Антоний , гледат светеца в очите между 3 и 5 минути. Молят се през цялото време. Доста са даровете от семейства, които са се сдобили с рожба с помощта на чудодейната сила на църквата. А иконата действа на всеки по различен начин, предизвиква различни емоции и чувства у миряните. Момиче от Бургас излекувало очите си, глухо момче от петричкото село Кромидово преди много години започнало да говори, щом престояло една нощ в църквата. „Този храм е най-голямата гордост на Мелник. А трябва с него да се гордее и държавата ни. Защото прави поклонниците по-спокойни и по-добри. Ако преспиш само една нощ в църквата, на сутринта вече си нов човек, уверяват мелничани.