148 години от обесването на Васил Левски в СУ „Никола Вапцаров“ Хаджидимово

На 19 февруари признателна България отбелязва 148 г. от обесването на Васил Иванов Кунчев. Ще го помним като Левски и Апостола на свободата. Левски не написа оди за България, не изпя вдъхновени песни за нея. Той изрази своята синовна обич към България, като се бори и умря за нейната свобода и ни остави своя светъл пример на голям родолюбец.

Учениците 6 и 10 клас на СУ „Никола Вапцаров“ и тази година не останаха безучастни към премного светлата личност на Дякона. Въпреки краткото им време след ротационното връщане в училището поради КОВИД 19, те успяха да подготвят своите кратки литературни композиции под ръководството на старши посланика и учител по български език и литература Заприна Глушкова. Те ги представиха в поредица от двата дни – 18 и 19 февруари. Късно вечерта тяхната ръководителка беше обобщила композициите в две видеа, които видяхме на нейната стена. Тя съобщи, че в училището е направен и кът на Левски от рисунки, свързани с живота и делото на този велик българин.

Тя беше пуснала и линк за интерактивен облак сред по-големите ученици, които изразиха своите асоциации към светлата същност Апостола с по една дума. Получения резултат е интересен и ние ще ви го покажем тук.

Учениците ѝ изгледаха и учебен филм за живота и делото на Левски. Г-жа Заприна Глушкова организира и изготвянето на жива книга за Левски, в която е публикувала наградените творби на нейните ученици в конкурсите, обявени в памет на Васил Левски. „Живата“ книга е със заглавие „Левски в творчеството на ученици от СУ „Никола Вапцаров“.

Ето какво писа тя на нейната стена:

„Младшите посланици от 6. и 10. клас, показаха много убедително колко трудно се улавя истинската същност на Дякона, че тя наистина е премного светла, че на нея няма сенки, че душата на Дякона е чиста сълза и трябва да бъде запазена от поколенията като такава. Учениците ми чрез изпълнението си сякаш казаха пред всички, че поколенията българи трябва да знаят и да помнят този млад човек, който понася делото на цял един народ и го понася весело, с песен на уста, въпреки че се движи непрекъснато под ръка със смъртта. За личността на Левски трудно се говори и пише, но възпитаниците ми доказаха обратното и се представиха отлично в условията на COVID 19. Аз, като техен ръководител, потръпвах от удоволствие докато наблюдавах представлението им. Усмивките по лицата на слушащите бяха заслужена награда за усилията и ентусиазма им. Убедена съм, че такъв тип извънкласна работа е своеобразно продължение на учебния процес.

Няма по-светла личност в нашата история, достойна за подражание. На неговото име се крепи националното ни самочувствие.

Поклон пред светлата му памет!

Жив си , Апостоле!”