Старото кметство на Ковачевица

Влюбих се веднага. В момента, в който стъпих в къщата на сем. Ралчеви.

Никога не съм обичал грандиозните постройки, стари или нови, и може би това е причината тази уютна и средно голяма къща да ме грабне веднага. В нея могат да нощуват спокойно 10 човека. С всичките, произтичащи от самобитната архитектура удобства.

   Неповторима е ковачевската архитектура. Тя не може да се опише с думи, а трябва непременно да се види. На базата на довъзрожденското жилище, през втората половина на XVIIIв. къщата е с еркерни наддавания на втория и третия етаж и с калдъръмена уличка обградена от тревни насаждения на три нива от портата до нея.

В това ковачевското жилище са развити две различни по функция и начин на оформяне групи помещения: група на отворените части на сградата – “ПОТОН” (чардак), задължително ориентирани на юг или на запад, осигурявящи визуално-пространствена връзка с околната среда и група на затворените помещения – стаи с огнище (сега спални с малки камини), килери, помещения с пещ(механата) и др.

 Когато семейството купува къщата тя е изглеждала така 

Къщата е уникална и като архитектура и като история. Навремето, пак не е ясно кога и защо, тя става Кметство. От онези времена са се запазили надпис за построена чешма през 1936 година, два скелета, няколко полуразпадащи се пушки, много патрони и документи, захвърлени на стария таван. Всичко това е намерено от сегашните собственици и предадено в музея.

В миналото й на къща, в началото-някъде през 1800 г., е установено едно функционално диференциране на помещенията в нея, при което приземния етаж, заедно с няколко полунива приема помещенията за животните и други селскостопански и складови функции, а жилището заема горните един или два етажа. Днес приземния етаж е една приказна механа с типична ковачевска камина, дълга маса и кухня – допринасящи за приятното прекарване на повече от десетина души.

Утвърждаването на този определен тип къща с нейните строително-технически, функционални,обемно-пространствени и художествени особености е свидетелство за развитието на строително-архитектурната школа в Югозападните Родопи с център с. Ковачевица, чиято архитектура е едно от най-високите постижения на българския строителен гений през Възраждането, съградил приказката от дърво и камък.