Топ Преса представя един успял лекар с Хаджидимовски корени – доктор Росен Димов!
-
- февруари 8, 2021
Той е единственият практикуващ български лекар, член на Кралското дружество по хирургия в Лондон
Проф. д-р Росен Димов д. м. е български лекар с международно признание. Той е началник на Клиниката по хирургия в УМБАЛ “Каспела“ и преподавател в катедрата по специална хирургия на Медицински университет – Пловдив. В края на 2019 година проф. Димов става единственият българин, член на Кралското дружество по хирургия в Лондон. Автор е на повече от 45 публикации в медицински списания в България и чужбина.
Професор Димов, моля, разкажете ни за родословието си и за времето, прекарано в Хаджидимово.
Всъщност, със сегашния град Хаджидимово ме свързва моята майка Лимонка Димова /по баща Попова/, която е родена в село Белотинци /сега в Р. Гърция/, но е израснала в Хаджидимово, където нейното семейство се установява след бежанската вълна през 1944 година. Там живяха и там е последният дом на моите баба и дядо по майчина линия – Мария Попова и Георги Попов, македонски българи, при които аз имах възможността да прекарвам най-хубавите летни ваканции за едно дете – по баирите в полите на Родопите и Пирин и край бреговете на Места. Дядо ми Георги беше дълги години началник на пощата в тогавашното село и поради това позната личност на всички хора от този край.
В град Хаджидимово и сега живеят много мои роднини, братовчеди, с които поддържаме връзка. Запазили сме и родната къща на моята майка, която се надявам да свързва и нашите деца с техните родственици в югозападния град.
Баща ми Стоян Димов /отдавна покойник/, потомък на тракийски българи от село Труд, Пловдивски окръг, се запознава с майка ми в тогавашния ВСИ – Пловдив, в който са завършили висшето си образование. Тоест, аз съм роден в град Пловдив, живял съм и продължавам да живея в село Труд, но това не ми пречи да се чувствам също толкова и „хаджидимовец“. По този повод мога да кажа, че съм потомък на тракийски и македонски българи.
А какви са спомените Ви за град Гоце Делчев? С какво го свързвате преди всичко?
Детските ми спомени са свързани с автогарата на града, на която пристигах с огромно облекчение след 6-8 часовото друсане на автобуса от Пловдив до „Града“, както тогава всички наричаха „Гоцето“. Разбира се, както тогава, така и сега град Гоце Делчев е едно прекрасно място с уникална природа и добри хора. Свързвам го и с роднините ни, които живеят в него. От „Гоцето“ е мой братовчед, много известен и добър лекар – специалист УНГ, доц. д-р Христо Златанов от ВМА – София.
Как решихте да се посветите на медицината?
В детско-юношеските години на един човек роля за вземането на такива решения играят фактори, които са различни от това, което си представяме на зряла възраст. Честно казано, тогава не съм си и представял, че това е начин на живот и в истинския смисъл на думата – посвещаване. Голя влияние за решението ми да уча медицина, разбира се, имат моите родители, моята учителка по биология от началното училище и на първо място неустоимото ми влечение към живата природа и любопитството ми да разбера „как тя работи и съществува“. Сега е модерно да се наричат естествени науки.
Кой период от живота си бихте определили като най-труден
Най-труден в живота на човека е периодът, свързан със смъртта на близки хора или с тяхното боледуване. В този смисъл най-трудно ми е било, когато загубих баща си на много млада възраст / беше на 51 години/ и когато големият ми син боледуваше тежко на няколко пъти в детството си. Материалните затруднения са маловажни. Те идват и си отиват.
Как съчетавате задълженията си на началник на Клиниката по хирургия в УМБАЛ “Каспела“ и преподавател по хирургия в Медицински университет – Пловдив?
Това винаги съм усещал като естествена част от пътя на един лекар. Освен да практикува изкуството на медицината, и да го предава на следващите поколения. Всъщност, смисълът на нашата професия е да помагаме на страдащите според възможностите си и да оставим след себе си генерация от лекари, които, стъпили на нашите познания, да ни изпреварят далече напред.
Известно е, че сте единственият български действащ лекар – член на Кралското дружество по хирургия в Лондон. Тежи ли Ви славата?
Славата е нещо относително. Високата чест да бъда част от едно толкова старо и в същото време модерно и изключително добре организирано общество като Royal College of Surgeons of England възприемам по-скоро като признание за българската хирургия и медицина, освен като признание за моите лични професионални и човешки качества.
На 13-и януари тази година в УМБАЛ „Каспела“ за първи път бяха извършени роботизирани операции със системата „Да Винчи Х“. Какви са следващите стъпки, които ще направите в тази посока?
Внедряването на системата за роботизирана хирургия „Да Винчи Х“ е естествено продължение на усилията на нашия екип, на ръководството на болницата и лично на собственика и управител проф. д-р Илиан Дойков винаги да предлагаме на нашите пациенти най-съвременните достижения на медицинската наука и практика за диагностично-лечебния процес. Тази техническа новост позволява на добре обучените хирургични екипи да извършват оперативни интервенции с много по-малка оперативна травма, респективно по-бързо възстановяване и по-малко болка и страдание след интервенцията. Хубавата новина е, че от тази година нашите пациенти с онкологични заболявания ще могат да се възползват от предимствата на роботизираната хирургия с помощта на клинична пътека по НЗОК, което ще намали доплащането от страна на болните драстично. Така този тип хирургия е вече напълно достъпен за болшинството от желаещите. В сътрудничество с Медицинския университет в Пловдив сме на път да изградим до края на годината Център за роботизирана хирургия, в който да могат да се обучават специалисти и да увеличим броя на екипите, способни да се справят с това предизвикателство.
Професор Димов, къде според Вас са най-големите пробойни в българското здравеопазване?
Нямам самочувствието да съм експерт по „Организация на здравеопазването“, но според мен ключовите проблеми са два.
На първо място трябва, колкото е възможно по-бързо, да се въведе задължителното допълнително здравно осигуряване в допълнителни здравни фондове по избор на пациента. Това ще позволи да се премахнат преките доплащания от страна на болните и техните семейства за всичко, което здравната каса на този етап не покрива. Това е един от най-болезнените моменти в живота на човек, когато трябва да мисли за пари в болничната стая. Финансирането на здравните услуги от НЗОК и здравните фондове, които си е избрал всеки един от нас, ще позволи да се премахне този грозен феномен на събиране на средства за лечение на болни, нуждаещи се от скъпо струващи консумативи, непокривани от НЗОК.
На второ място е кадровото осигуряване. Нуждаем се от изграждане на ясна система за привличане на млади хора /лекари, сестри и помощен персонал/ чрез солидно заплащане, възможности за обучение, специализация и кариерно развитие. Предсказуемост на събитията.
Разбира се, освен проблемните места в нашето здравеопазване, считам за необходимо да изтъкнем и нашите добри постижения. Смятам, че достъпът на българските граждани до високоспециализирана медицинска помощ е на първо място в ЕС, а вероятно и в целия свят. Няма друга държава в Европа, в която, ако се нуждаете от преглед и/или лечение от най-висококвалифициран специалист, да можете да го получите за срок от една седмица. Лекарите в нашата страна са изключително добре образовани и обучени. Условията в болничните заведения се подобряват непрекъснато. В подкрепа на това ще дам следния пример. В момента в България има действащи 6 /шест/ системи за роботизирана хирургия „Да Винчи“ – повече, отколкото в Унгария, Чехия и Словакия, взети заедно.
При голямата си заетост сигурно не разполагате с достатъчно свободно време. И все пак – на какво го посвещавате?
Аз съм „скучен“ човек. Намирам време за четене, лов, риболов и малко спорт.
А връщате ли се по местата, където са живели предците Ви, т. е. при корените си?
Аз никога не съм се отделял от тях. Всъщност, мисля си, че именно на тракийската низина и пиринския край дължа голяма част от това, което съм. Винаги съм намирал за важен прекия контакт с хората. Не пропускам възможност да се видя с роднини, приятели и всички други.
Какво ще пожелаете на многобройната аудитория на Топ Преса?
Пожелавам на Вашите читатели на първо място да са здрави и да не губят вяра в себе си. Уверен съм, че всички ние заедно можем много повече.
Be the first to leave a review.
