Днес почитаме св. Йоан Кронщадски

Не унивай, когато адски облаци, един от друг по-мрачни, надвиснат над душата ти, когато адска злоба, завист, съмнение, противене и други връхлетят душата ти. Твърдо знай, че появата на тези мрачни облаци на мисления хоризонт е неизбежна, но не се наблюдава винаги и не е продължителна, както е в природата със струпването на мрачни облаци на небето – ще се понесат, пък ще отминат, и мислената атмосфера на душата отново ще се проясни. В природата е необходимо да има облаци на небето и помръкване на дневната светлина, но тези облаци са непостоянни, скоро отминават и след тях отново грейва светлина, слънчева светлина, и при това с нова сила.

И Божиите светии са били обземани от дяволско отчаяние и униние. А какво да кажем за нас, грешните? О, врагът често ни уязвява със сърдечна подтиснатост, угнетеност и жестоко униние! Нужно е постоянно да се обръщаме към Господа и да бъдем с Него всяка минута, за да не ни обземе вражеска подтиснатост и униние. Има и още едно средство да се избавим от вражеското униние – просторният път на света – само се отдай на удоволствията на света и унинието ще те напусне, поне докато траят удоволствията, а после ще те повлече към тези удоволствия и те ще станат за теб потребност, ще намираш в тях и единствено в тях отрада и веселие. Но Бог да пази всеки християнин от това, да се избави чрез такова средство от дяволското униние. По-добре да вървим по тесния път, да търпим униние и често да търсим помощ и избавление от Господа Иисуса Христа, веселящ трудещите се заради Него над спасението си, отколкото да слезем на просторния и гладък път на света и там с удоволствията на плътта да си купим свобода от духа на унинието. Чрез духа на унинието врагът е прогонил мнозина от тесния и спасителен път на широкия и гладък, но гибелен път.

Из “Моят живот в Христа” изд. манастир Св. Вмчк. Георги Зограф, 2012 г.

Иван Илич Сергеев, бъдещият Йоан Кронщадски, се родил на 19 октомври 1829 г. в село Сура, Архангелска губерния, в семейство на потомствени свещеници.

Завършва Архангелската семинария с отличие и като най-добър студент бил изпратен да следва в Духовната академия в Петербург с държавна стипендия. След завършването й през 1855 г. е ръкоположен за свещеник в Казанасика събор.

Новият свещеник започнал с раздаване на милостиня на всички бедни, които срещал около себе си. Отец Йоан раздавал на бедните всички пожертвувания за храма, дори собствените си дрехи и обувки, така че нерядко се прибирал вкъщи бос и полугол.

Според разказа на самия отец Йоан веднъж към него се обърнала старица с молба да се помоли за тежко болния й син. Болният оздравял, а след време отецът изцелил и други.

За лечение към него се обръщали и 1884 г. княгиня Зинаида Юсупова, страдаща от зараза на кръвта. Тя оздравяла след посещение на отец Йоан, а придворната дама на императрицата Ана Вирубова оздравяла от тиф, след като отец Йоан я поръсил със светена вода.

Мълвата за чудотвореца се предавала от човек на човек. Скоро се появили и хора, които твърдели, че са били излекувани, след като са видели в съня си Кронщадския чудотворец.

От цялата страна пристигали писма и телеграми за отец Йоан с молби за изцеление, а мнозина били уверени, че той може не само да ги излекува, но и да възкреси мъртви.

Самият отец Йоан също считал, че може да излекува някого, дори ако е налице само писмен контакт. Тъй като кореспонденцията била обширна, той просто се молил и възлагал ръце върху всички писма пред себе си.

След излекуването на няколко аристократи, авторитетът на отец Йоан в императорския двор станал неоспорим. И Александър III, и Николай ΙΙ вярвали в чудотворната сила на свещеника.

Йоан Кронщадски бил най-популярният свещеник в Русия – по многочислени свидетелства на съвременници, неговият портрет висял в почти всяка селска изба.

По-късно император Николай II направил отец Йоан член на Светия Синод, но той бил толкова зает, а и не считал себе си достоен да заседава с архиереи, че нито веднъж не взел участие в заседанията. Починва през 1909 г.

Канонизиран от Задграничната руска православна църква през 1964 г. и от Руската православна църква през 1990 г.