Деца За Пример – Антонио Стойков
-
- август 15, 2014
“Деца За Пример” е новата рубрика на Топ Преса, в която ще ви представяме талантливи деца от Югозапада. Спортисти, музиканти, танцьори, художници…
Ако вашето дете е талантливо, то трябва да бъде представено в рубриката “Деца За Пример”. Не се колебайте, а ни потърсете веднага: TopPresaBlagoevgrad@gmail.com Повечето от световноизвестните актьори и певци са били деца за пример. Били са талантливи и упорити. Те са станали това което са, благодарение на амбицията си и стремежа към успеха. Много деца мечтаят да бъдат, като Димитър Бербатов, Кубрат Пулев, Григор Димитров или Ивет Лалова… Може би някои ден, точно вашето дете, ще бъде в списъка с примерите…
УСПЕХ!
Първото дете, което ще представим в рубриката “Деца За Пример” е Антонио Стойков. Той бронзов медалист от Европейското първенство по бокс в Унгария.
Деца За Пример
Антонио Стойков: Колкото по-добър ставаш, толкова повече трябва да се доказваш…
Антонио Димитров Стойков е роден на 17.07.2001 година в Благоевград. Той е гордоста на боксов клуб “Македония”. Бронзов медалист от Европейското първенство в Унгария за момчета (29.06 до 04.07.2014г.)
Антонио, кога започна да тренираш бокс?
– Започнах да тренирам бокс, когато бях на 8 години. Харесах този спорт от мой приятел. Той тренираше и отидох с него в залата да пробвам. И така ден след ден тренировки станах член на боксов клуб “Македония” с ръководител /треньор/ Кирил Масларски. Тренировките се провеждат в спортния салон на 9 ОУ “Пейо Яворов”.
Какво точно ти харесва в тоя спорт?
Самия спорт ме грабна, а и самите тренировки, който се провеждат.
Отношението на треньора към нас и любовта му към бокса това ми повлия да ми стане любим спорт.Тогава бях твърде малък да ходя със своите съотборници по състезания, но тренирах упорито, за да постигна успехи, когато порасна. На първите 2 републикански състезания участвах с разрешително от родителите ми.
Разкажи за първите си състезания и победи.
Първото състезание беше в гр. Ямбол и спечелих сребърен медал. Първата ми победа беше, срещу представител на гр.Лом отказване във втория рунд.Втората ми среша беше с представител на домакините.На финала загубих от представител на гр.Русе. Второто ми състезание беше в гр.Добрич и спечелих бронзов медал. Първата ми победа беше, срещу домакините,и по стечение на обстоятелствата на полуфинала загубих. След състезанието продължих да тренирам. Участвах в две градски състезания и едно международно в Македония. И на трите турнира станах шампион. След няколко месеца отидох в гр.Пловдив на републиканско състезание. Жребия беше труден трябваше да играя четири поредни дни.Първи мач имах победа, срещу Б.К. Ямбол с отказване в третия рунд. Следващите 2 мача победих представителите на Габрово и Лом.На финала победих съперника от Русе и станах републикански шампион. Взех купа за “Най-млад шампион”.След още две републикански състезания, спечелих златенмедали бях награден на церемония за спортист на годината Благоевград със статуетка за „Съществен принос към спорта в община Благоевград”. Тази награда беше много емоционална за мен, защото бях лично награден от Тервел Пулев. Той ми стисна ръката и ми пожела да продължа в същия дух.
Фен ли си на братя Пулеви?
– Да, за мен Кубрат и Тервел Пулеви са икони в бокса. Останах много щастлив от неговото награждаване.
Колко пъти си ставал шампион на България?
Четирикратен републикански шампион. Ринга стана моя втори дом.И вече, когато излизам да се боксирам не позволявам никой да ми отнеме победата. Колкото по-добър ставаш, толкова повече трябва да се доказваш, не само пред себе си, а и пред противниците си.
Това амбицира ли те много?
– О да. Затова започнах да тренирам много повече от преди. Моят треньор, бате Кирчо ме научи и ми казваше постоянно, че е по- лесно да постигнеш нещо, но по – трудно е да го задържиш и да бъдеш на върха.
На какво те научи бокса?
– Треньорът и бокса ме учат и възпитават в качества на упоритост, борбеност, отговорност. Много хора мислят, че бокса е само бой, но не е така. Аз бих отговорил така:“Боя е част от бокса, но бокса не е само бой”.
Разкажи за националния отбор и пътуванията ти в Румъния и Унгария.
Не след дълго моя труд, беше увенчан с успех, получих повиквателна от националния отбор.Това беше още една победа за мен, като предизвикателство за моя труд и успех.Още по – хубаво за мен, беше че и моят треньор, бате Кирчо беше повикан в национала. Аз бях много щастлив ,че ще сме заедно. Това беше първият ми лагер. На 2 юни 2014 г. заминахме за зала Дианабад – София. Където с официални спаринги успях да победя и затвърдих участието си на лагера. Бях леко притеснен от това, че бях с чупен пръст и месец и половина тренирах, само с една ръка, но всичко мина добре.От Дианабад, веднага заминахме на лагер в с.Нови извор. Десет състезатели и трима треньори тренирахме много тежко по три пъти на ден.Богата храна възстановяването беше добре спазвахме стриктен режим.На 18 юни 2014 заминахме за Румъния.Там имахме две седмици подготовка с тях. Подготовката мина добре. В Румъния ни посрещнаха много гостоприемно. Получих травма в рамото и се наложи да ми слагат инжекции, но нямаше как пред мен предстоеше Европейско първенство. На 28 юни 2014 бяхме в Унгария. Пътувахме заедно с румънския отбор. За Унгария пътувах без бате Кирчо. Тогава помощник-треньорите се прибраха и отидохме с други треньори. Раздялата беше трудна за мен, но обещах да се върна с медал. Удържах на думата си. Победих ирландец.На полуфинала загубих от шампиона на Русия. Бях ощетен, но Русия е държава, която стои зад своите състезатели. Треньори, съдии и психолози всичко това работи за тях, докато ние не усетихме подкрепа от държавата. Няма спонсориране за децата. Разноските се поеха от БФ Бокс, което е жалко.Моя треньор не взе никакви пари от националния отбор, а толкова много работи. Той е поканен на лагер и с по-големите, но явно ще откаже поради липса на финанси. Представихме България добре. Играхме с чест и достойнство. От 7 състезатели имаме 4 медала. Това е добре за една малка България.
В какви условия тренирате? Разбрахме, че имате нужда от финансова подкрепа.
– Тренираме във физкултурен салон и условията са ни мизерни, но от нашия клуб всяка година излизат шампиони.Мечтата ни е да имаме хубава тренировъчна зала и нормален ринг. Клуба е на самоиздръжка и е много трудно защото членския внос на клуба за година е на две вноски по 500 лв. Освен това всеки месец клуба плаща наем на общината и имаме доста разходи. Когато ходим на състезания ние си поемаме разходите:пътни, хотел, храна. Затова молим хората, които имат възможност да ни помогнат под някаква форма. Отворени сме към всичко. Важното е да има спорт. Защото по-лесно е вече да продаваш дрога, отколкото да направиш нещо стойностно.
Желаещи да помогнат: BG28FINV91501000241215
Официален сайт: www.Box.Blagoevgrad.org
Be the first to leave a review.
