Председателя на ОбС-Дупница Костадин Костадинов осигури средства за обновяването на  надгробния  надпис на Иван Чапрашиков

Малцина дупничани знаят чий е гробът със стилен бюст паметник зад черквата “Св. Георги”. Доскоро това беше невъзможно да се разбере, поради заличения през годините надгробен надпис. От няколко дни той е възстановен, за да информира гражданите и гостите на Дупница, че на това място почива един от големите благодетели на града – Иван Чапрашиков. Изтритият през годините надпис Иван С. Чапрашъков /1858 – 1908/ е обновен с оригиналния шрифт и с качествена дълготрайна боя от художника иконописец Георги Чимев. Инициативата е на председателя на Общинския съвет Костадин Костадинов, който осигури и средствата за реализирането й. “Трябва да сме внимателни и грижовни към всяко късче история. Да я пазим и показваме най-вече на децата, които да я помнят и предават. Иван Чапрашиков е един най-почитаните граждани на Дупница през миналия век, крупен спомоществовател и пример за благотворителност. Надявам се скромният жест за възстановяване на надгробния му надпис да засили вниманието на преподавателите по история, на музейните и на читалищните дейци към забравените, но заслужили почитта ни наши съграждани и това място да стане едно от посещаваните в Дупница”, коментира Костадин Костадинов.Само преди дни, наследниците и племенници на Иван Чапрашиков – Крум и Стефан, бяха удостоени посмъртно със званията “почетни граждани на Дупница” за тяхната дарителска дейност. Стожерът на известната фамилия обаче, завещал им богатството си, остана забравен.

ИВАН СТОИМЕНОВ ЧАПРАШИКОВ (1858 – 28 април 1908) е търговец, роден в Горна Джумая (дн. Благоевград), където получава образованието си. Отдава се на търговска дейност и след Освобождението (1878) се установява да живее в Дупница. Създава големи търговски предприятия, търгува с тютюни, кожи, снабдява Двореца с хранителни продукти, занимава се с лихварство. Натрупва значително състояние – притежава мелници, лозарски изби, ниви, тютюневи складове. Образува първото в града акционерно дружество „Постоянство“ (1896). Включва се активно в обществения и политическия живот. Неколкократно е избиран за общински съветник в Дупница (1901–1908), нарроден представител в IV Велико народно събрание (1893). Един от основателите на местната организация на Демократическата партия, подпомага националноосвободителното движение на българите в Македония. Умира в Дупница, а в своето завещание от 11 април 1908г. оставя значителни суми за благотворителни цели. За безплатните ученически трапезарии и читалище „Напредък“ в Дупница са определени по 15 хил. лв. По 5 хил. лв. оставя на училищата в Дупница и Горна Джумая за стипендии на най-добрите ученици. Дарителят задължава наследника си Крум Чапрашиков да отделя ежегодно по 500 лв. за подпомагане на бедни ученици с дрехи и учебни помагала. Съгласно пункт 3 от завещанието, предоставя 5 хиляди лева на Софийската търговско-индустриална камара за създаване на фонд на негово име, с условието при нарастване на сумата до 20 хил. лв., да се присъждат ежегодни награди за българско съчинение, посветено на търговията и индустрията, или за изобретение, направено от българин. Опитът на роднините да оспорят завещанието отлага изпълнението на волята на дарителя. Делото, заведено от съпругата и сестрите му, е прекратено на 18 юни 1925 г. В изпълнение завета на Иван Чапрашиков, универсалният му наследник предоставя за строежа на читалищната сграда в Дупница 9 хил. лв. (1914г.). Не е известно дали останалите суми по завещанието са преведени. На 15 декември 1928 г. Крум Чапрашиков превежда на Софийската областна стопанска камара 200 хиляди лева,с които е създаден фонд “Иван Чапрашиков”, който през 1946г. достига 623 564 лева. През 1939 г. е дадена награда в размер на 20 хил. лв. на Щилян Маринов за конструирането на редосеялка „Щилма“. През 1940 г. са наградени Надежда и Любен Тодорови за направата на шахтова печка за отопление. Няма данни за премиране на други изобретения или на съчинения по стопански проблеми Фондът е ликвидиран през 1948 г. със закриването на областните стопански камари.