Вяра: Бунтарката срещу монополите Роза Манова взриви Петрич с невероятна история: Гъркът Ставрос ми открадна диамантите и златото, като взриви банката в Драма, брат ми Здравко ми счупи пръстите, бившата снаха ми слага наркотици в кафето, наред съм с главата…

В Гърция бях известна като жената в черно, освен това и накуцвам, излязох да протестирам, защото ми бяха надписали сметките за ток с 600 лв. за 2 месеца

Роза Манова е едно от лицата на протестите в Петрич срещу монополите. Роза твърди, че е станала жертва на изнудване на грък. Историята й за обири, за преследвания и за заплахи наподобавя филм, а залагането на бомба в банката, откъдето са задигнати бижутата й, е досущ като холивудския филм „Бандата на Оушън”. Роза потърси „Вяра”, за да разкаже невероятната си история и преживелици. Ето какви са твърденията на Роза Манова: 

–        Роза, Вие бяхте една от активните участнички в зимните протести срещу монополите в Петрич. Тогава споменахте, че сте били изнудвана и заплашвана от грък. Петричани не успяха да чуят историята Ви, защото тогава изключиха микрофона Ви.

–        Моята история е много дълга. Аз работех при този грък. Казва се Ставрос. Няма нужда да му казвам фамилията, защото знам какво ще направи в момента. Той обаче сам си казва имената, когато става дума за крадене. Работих при баща му 42 години във фирмата му в Гърция. Отваряла съм всички ресторанти и магазини и недвижими имоти на тази фирма. На този човек съм работила в къщата му в гръцкия град Драма. По-точно в близкото село Никифоро. През всичките тези години така съм си изкарвала прехраната. Бях сама, не съм се женила. Но исках да имам човек до мен, за да покажа всичко, на което съм способна. И така – никой не знаеше нищо за това. За моя случай, в който ми откраднаха ценности. Обвинявам, че това е станало с разрешението на тази фирма, на която, пак казвам, не искам да кажа името й.

–        Какво Ви беше откраднато?

–        Откраднато ми беше злато, когато работех при него. Имах му доверие, защото той искаше да става кмет на селото. Тогава му казах на Ставрос да ми помогне. Казах му, че в сейф на местна банка имам нещо и го помолих да ми помогне да го взема, защото ме е страх сама. Той се съгласи да ми помогне. Отиде на касата на банката, даже показа къде се намира и сложиха бомба. На цялата банка.

–        Как така е сложена бомба?

–        Точно така, както го чувате. Аз съм с всичкия си. Добре съм с главата и знам какво говоря.

–        Какво последва след това?

–        Възмутих се, казах му – исках да ми помогнеш, а ти заложи бомба. Жената на касата в банката беше гузна, когато отидох да говоря с нея. Започна да се крие и да си намира оправдания. Казах си – ясна ми е работата. Няма смисъл да ми обясняваш.

–        Може ли да кажете каква е сумата, която сте имали в сейфа?

–        Не мога да кажа. Имаше диаманти, имаше злато. На мен трябваше да ми се даде 10% в Солун, но това не се направи. А имаше и златни синджири – огърлици, които се продаваха тук по България на безценица.

–        Откъде ги имаш тези скъпоценности?

–        Набавяла съм ги, като съм работила. Работех с един грък, който ми помагаше в този момент. Той ми предложи да ги държим в сейфа. Тогава имах повече пари, човекът ми помагаше и аз си ги купувах всичките тези диаманти и злато. Когато имахме повече пари – купувахме, когато бяха на по-ниска цена. Не съм ги откраднала. Не, не – аз нищо лошо не съм направила.

–        Колко години е продължавало това?

–        3 години оттогава насам, откакто ме обраха. Дойдох си тук, в България, защото той ми посегна там. Защото трябваше да ми се даде процент от диамантите. В Гърция ме наричаха жената в черно, защото вървях с черен потник и панталон, а и накуцвах. Не исках да ми казват така и затова започнах да се обличам и в бяло. По-късно разбрах, че диамантите са скрити в сейф на черква.

–        След като се върна в Петрич, точно хвана протестите?

–         Да, но и тук му преследват. Вървят по мене. Слагат ми насила наркотици. Слагат ми какво ли не, заплашват ме. Ако пия кафе, веднага ми слагат наркотици или отрови. Никой в България не ми е помогнал. С всичко сама се справям. Това ме яд на българите. От кметството търсих 300 лв. Те обаче ми казаха: „Как да ти дадем. Ако на всички така даваме… Ела в понеделник, защото има работа за теб. Тук в градинката ще ти дадем лопата и метлата да работиш.” Аз обаче си казах: няма да стане.

–        Как решихте да се включите в протестите?

–        Тогава нямах ток у дома. Не че съм протестирала срещу управата. След като не ми дадоха да се изкажа в Петрич, ме викнаха в Сандански. И там протестирах.

Исках на всички да кажа и да разберат, че ми бяха надписали сметката за ток – за два месеца около 600 лева. И тогава се оказа, че има много надписвания в Петрич и затова излязох на протест.

–        Накрая как свършва твоята история?

–        Моята история как завършва… Никой не ми обръща внимание. Същият Ставрос с моята бивша снаха са настроени срещу мен и ме преследват.

Няма какво да мълча… ще си кажа всичко. Брат ми ми счупи пръстите – направи ми го на три парчета пърста. Каза ми, че ще ми сложи гангстерския ключ в главата. Той за мен е змия… Викам му какъв е този гангстерски ключ, защото не го знам… Всичко правят с цел да ме откарат в болницата и да се отърват от мен. Съседи казваха на брат ми: „Как не те е срам бе, Здравко, така да постъпваш със сестра си?” Една дрга съседка ме държеше, Здравко ме удряше.

Принудиха ме да отида на болницата, но гъркът още ме преследва.

Снимка

Роза Манова