Чудо: Баба от Трънско лекува рак със самобайче
-
- август 12, 2014
За много хора диагнозата „рак“ е равнозначна на смъртна присъда. Но не и за 85-годишната баба Спаска Николова от трънското село Ерул. Зад гърба си тя е оставила три онкологични операции, но и до днес е жива и здрава. И си живее сама на село в компанията на две котки и три кучета. Баба Спаска с охота посреща гости и не крие тайната на дълголетието си. Когато я оперирали първия път, доброволно отказала всякакви терапии. Дошла си на село, купила коза и с млякото се лекувала от всичко. Другата тайна е в самобайчето. Това е чудодейна билка, силата на която баба Спаска открива само на добри хора.
Като повечето хора от селата в Пернишко Спаска и нейният другар Тасо напуснали селото в началото на 50-те години на миналия век. Дошли в големия град, където Тасо се хванал миньор. Стигнал до началник на смяна в рудника. Спаска си намерила работа в ТЕЦ-а с 93 лева заплата. Много й минало през главата за тия години, докато децата пораснат. Живели в комунална квартира, грижила се и за болна свекърва. По едно време взели да клеветят в партийния комитет мъжа й, че „си дава парете по чужде жене“. Партийните другари дошли да проверяват вярно ли Тасо изневерява на жената. Но Спаска им казала колко се обичат и ги пратила да накажат клеветника. В недоимък живели, но постепенно си стъпили на краката. И тогава дошла лошата диагноза рак.
Баба Спаса и сега говори с любов за д-р Трайчев от Клементинската болница в София. Поразения яйчник го извадили, но коравата трънчанка не се изплашила и отказала повече да я лекуват. Вече била вдовица, но независимо от това решила да се върне на село, макар и сама. Като се съвзела от операцията, изпълнила плана си, въпреки увещанията на синовете да стои при тях в града.
Първото, което направила, било да си купи коза. От стари баби и от патили хора била чувала, че суровото мляко от козата е най-доброто лекарство срещу рака.
Животът на село си потръгнал така, както едно време, когато в Маринковата махала на Ерул били 60 човека от една фамилия и почти в една къща. През лятото баба Спаса се радвала на внуците. И точно през едно такова лято напипала бучката. Даже болка усетила. И отново тръгнала по доктори. Разделила се и с едната си гърда. „Отрезая я топката, ама я нечех да мрем“, разказва старицата и поглежда хитро. Такава си била от малка и така била научена от майка си. „Ако ще червата да ми се влачат, ще кажа, че това е коноп, а не мое черво“, обяснява философията си беловласата жена. „Подписах се у болницата да ме пуснат и пак си дойдох на село“, реди хронологията баба Спаса.
Тогава се сетила за самобайчето. Не знае дали винаги е познавала чудодейната му сила. Но признава, че нейната майка – баба Донка, била баячка – лечителка. Случвало се да донесат при нея умиращо бебе. Тя го къпела в дървеното корито във вода със стръкчета самобайче в нея и то оздравявало. Случвало се обаче да идват и родители с дечица, които баба Донка не искала да лекува. Връщала ги да идат при лекар, защото усещала, че за болното дете няма спасение.
Баба Донка сама си изцерила и рак на устата. Като се появило нещо лошо на устните й, лек за него й се явил насън. Глас й казал да си направи мехлем от чист восък, мед и чисто брашно. Тя послушала заръката, започнала да маже тумора и той изчезнал, както се появил.
Баба Спаса твърди, че не е приела от майка си тайните на баенето. Такива били времената през 50-60-те години на миналия век – поповете и баячките били гонени от ОФ-то и партийните секретари. Пък и имало една жена с лоша слава, на която й викали Видрарската врачка. Затова баба Спаска не пожелала да наследи майка си като лечителка, но пък със сигурност е приела в наследство изострената прозорливост към хората и нещата.
И като се прибрала на село с отрязана гърда, Спаса се сетила за самобайчето. Набрала стръкчета от ливадето пред къщи и ги турила в пазвата си. И какво било учудването й, когато видяла колко бързо оздравяло оперираното място.
Имало обаче още да пати трънската баба. Дали по наследство, дали по друга причина, третия път тумор се появил на носа й. „Докторът нещо си бае, мисли, че ме е страх, ама я му викам: Айде, маинюй тия тараеж от носа и да си идем“. Смелата баба изненадала младия лекар и той я питал за къде бърза. А тя му отвърнала, че иска да си дочете на спокойствие „100 години самота“.
„Партиите ме отвратиха“, откровеничи бабата. Баща й бил от Благоевата партия и си отишъл от света с партийния билет в джоба. От него бил генът на дълголетието – той починал на 100 години с чашка в ръка и с цигара в устата. „Ама не трябва да се прекалява. Ни с рекията, ни с цигарете“, казва бабичката и почва да реди като по Евангелието десетте Божи заповеди, които тя знае от живота, а не от книгата.
Гозбите й са прости. Месо не яде. Прави си клин чорба и постно пърженко. Вино не обича, но ракийка не отказва и сама си я вари, или по-точно – „пече“, както се казва по този край. 50 грама ракийка сутрин са за съдоразширяване, казва си дозата баба Спаса. Най-обича да закуси пиперче от градинчето. А там има и всякакви билки – калофер, пелин, маточина, рен (хрян) и силина (девисил). Най-ценно е самобайчето. То цъфти рано напролет и по ливадите са го окосили. Но хитрата баба рови в саксиите и скубе стръкчета, които подарява на гости, спечелили нейното доверие. Носете го в сутиена и ще видите „Как сви мужье че оду по вас“, съветва тя младите момичета. На зрелите жени пък със сигурност гарантира, че ако вярват на силата на самобайчето, болест няма да ги стигне.
Чужденци търсят келти в село Ерул
Баба Спаса е жива и здрава и днеска. Много обича да посреща гости. В дома й са идвали шведи, косовари, професори разни. Води ги синът й Иван Ерулски, който работи в пернишкия музей. А чужденците идват да проверят дали наистина селото Ерул има нещо общо с древното келтско племе ероли, за което се смята, че е било по тези места заради златните мини. След благата дума с бабата гостите си тръгват с плетени от нея терлици за спомен./standartnews/
Be the first to leave a review.
