На 26 септември Църквата възпоменава живота и кончината на светеца, обичан много от Христос
-
- септември 26, 2020
На 26 септември Църквата възпоменава живота и кончината (успението) на св. Йоан Богослов
Паметта на св. Йоан Богослов се празнува както на 8 май, така и на 26 септември.
На 26 септември Църквата възпоменава живота и кончината (успението) на св. Йоан. На 8 май от стари времена в деня на неговата смърт е наредено празнуване за възпоминание на благодатните чудеса, които ставали на гроба на св. апостол Йоан.
Веднъж Господ Иисус Христос минавал покрай Генисаретското езеро. Видял двама брата – Яков и Йоан – да кърпят заедно с баща си Зеведей рибарските си мрежи.
Призовал ги да тръгнат подир Него. Те оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали веднага подир Него.Оттогава те били непрекъснато със Спасителя.
Заедно със Симон Петър те присъствали при възкресяването на Иаировата дъщеря, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с къврава пот преди страданията Си на Голгота.
На Тайната вечеря Йоан седял до Господа, Когато Иисус Христос казал, че един от учениците Му ще го предаде, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал какво говори.
До успението на света Богородица Йоан пребивавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия. Двамата стигнали в град Ефес.
Тук живели в голяма бедност. Условили се за слуги в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, жестоко. Възлага ли им най-тежки работи.
Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели усърдно и покорно. Но скоро Бог им открил път към благовестничество.
Римският император Домициан, като узнал за големите успехи на новата вяра в Мала Азия, заповядал да доведат апостола при него в Рим.
Като го видял при себе си, той започнал да го мъчи жестоко: дал му да изпие чаша с отрова, хвърлил го в котел с кипящо масло.
Йоан останал здрав и невредим. Изпълнили се над него думите на Господа: ако вярващите в Него изпият нещо смъртоносно, то няма да им повреди. Онези, които присъствали при изтезанието, започнали да викат: „Велик е християнският Бог!“
Императорът не се решил повече да мъчи апостола. Изпратил го на заточение на остров Патмос, разположен близо до бреговете на Мала Азия. Окован във вериги, апостолът пътувал с кораб за острова.
При пътуването извършил много чудеса, които привлекли към истинска вяра всички пътници. С молитва той спасил един удавник. С молитва укротил морска буря.
Изцерил с дума един болен. Веднъж, когато всички се мъчели от жажда, превърнал солената морска вода в сладка.
След тия чудеса всички пътници пожелали да приемат от него свето кръщение. Войниците, които го придружавали, искали да го освободят и да го свалят на малоазийския бряг.
Но Йоан не им позволил да нарушат повелята на императора. Така бил доведен той без вериги на остров Патмос.
Престоят му на тоя остров послужил за спасение в Господа на тамошните жители. В продължение на няколко години апостолът им проповядвал Евангелието, изцерявал болни, изобщо вършел много чудеса. Давал на всички пример на кротост, незлобие и любов към Бога и ближния. Обръщал човеците към Христа както с благия се пример, така и боговдъхновеното си слово.
До пристигането му на осторва всички жители били езичници. Вярвали в магии и бесовски сили. Лукави хора използвали общото суеверие, представяли се магесници.
Тъй придобивали власт над народа и го изкориствали. Йоан разобличил лъжите им. Проповядвал истинския Бог и тъй отклонявал мнозина от идолопоклонството.
Апостолът бил радостен и спокоен в далечното изгнание. Нищо не могло да го отлъчи от Господнята любов.Господ Иисус Христос възрадвал още повече своя любом ученик.
Показал му в чудно откровение Своята слава. Един неделен ден му било дадено да съзерцава в небесно видение бъдещата съдба на Църквата и на целия свят. Показано му било величието на царството Божие.
По заповед на Господа той описал това, което видял и чул. Тази свещена книга е известна под името Апокалипсис или Откровение. С нея завършива светата Библия.
Християните молели настойчиво апостола да им предаде писмено учението, което чул от Божествения Учител. С него те възнамерявали да се борят срещу еретиците.
Като наложил пост на вярващите в Ефес, Йоан взел със себе си своя ученик Прохор, изкачил се на висока планина и там прекарал три дни в пост и молитва.
На третия ден апостолът заповядал на Прохор да пише всичко, което той ще му диктува. И тъй по внушение на Пресветия Дух ап. Йоан започнал своето Евнгелие с думите: “В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”.
Постепенно Прохор записал всичките думи на това Евангелие, което се отличава от първите три с висотата на учението за Бог Слово. Затова и светият евангелист е наречен “богослов”.
Това Евангелие е написано около 102 г., когато апостолът е бил вече в дълбока старост. Когато силите му вече тъй отслабнали, че не можел да говори продължително, той повтарял на учениците си само думите: „Деца, обичайте се едни други!“
Те го питали: „Учителю, защо ни повтаряш така често това?“ Той отговорил: „Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви замени всички други!“
Като почувствал приближаването на смъртта, Йоан взел със себе си няколко ученици, в това число и любимия си ученик Прохор и излязъл с тях извън града.
Спрял се на подходящо място и им заповядал да изкопаят гроб. Дал им последни наставления, благословил ги, легнал в гроба и предал душата си на Бога.
Всяка година на 8 май из гроба му излизал тънък прах, който изцерявал от болести пристъпващите с вяра към него. Поради това паметта на св. апостол и евангелист Йоан Богослов се празнува и на 8 май.
Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/na-tozi-den/pochitame-dnes-pametta-na-svetetsa-obichan-mnogo-ot-khristos_news771841.html
Be the first to leave a review.
