Половин България без ток през зимата
-
- август 8, 2014
Половин България може да остане без ток през зимата. Причината са огромните дупки в бюджетите на енергийните дружества и липсата на свежи пари за инвестиции. Алармата удари икономическият вицепремиер Екатерина Захариева. Пред вестник „Стандарт“ тя съобщи, че най-застрашена е Североизточна България, където дружеството е в много лошо финансово състояние.
Вече е разпореден анализ на сектора и се обмислят спешни мерки, за да не останат цели градове и села на тъмно и студено.
Дупката в енергетиката е толкова голяма, че има опасност дори да се трансформира в държавен дълг, твърдят кредитни анализатори. Затова и кабинетът „Близнашки“ планира въвеждането на енергиен борд от международни и наши експерти, който да предложи решения. Министрите ще подновят работата по плана за действия в енергетиката, който изготви първото служебно правителство с помощта на ЕК и Световната банка.
Екатерина Захариева: Дупката в енергетиката вече гони три милиарда
В коридорите на Регионалното министерство, където ни посреща вицепремиерът и министър на двете строителни ведомства Екатерина Захариева, хвърчат хора с папки и задачи. Експертите се редят на опашка, за да докладват за състоянието на ведомството и за свършеното по първите поставени задачи. Кои са приоритетите в следващите месеци и най-големите трудности пред нея вицепремиерът разказа пред „Стандарт“.
– Г-жо Захариева, за втори път сте вицепремиер и строителен министър, така че познавате в детайли работата, която ви предстои. Подбрахте ли вече екипа си?
– Да. Eкипът, на който ще разчитам, вече е сформиран и ще го представя в понеделник. Част от лицата са познати, доказани професионалисти. Много съм щастлива и благодарна, че към екипа ми ще бъде отново инж. Ангел Петров, на когото и преди се доверих да ми помага за пътния сектор. Заедно с него и инж. Лазаров, който тогава оглавяваше пътната агенция, успяхме да ускорим работата по магистрала „Тракия“. И въпреки че много хора не вярваха, че ще бъде готова за лятото, тя стана. В екипа ми влиза и съветникът на президента по европейските въпроси Йорданка Чобанова. Тя ще отговаря за дирекцията „Регионално развитие“ и едноименната оперативна програма.
– Направихте ли вече ревизия на работата на министерството и кои са най-належащите проблеми?
– Много е спешно да се направи среща с квесторите на КТБ, защото в банката са блокирани 13 млн. лв. за нисколихвените кредити за саниране, както и съучастието от 25% на хората. Много належащо е да се види и какво се случва с избора на строители и надзор отново по същата програма за енергийно обновяване на жилищата. Защото има доста чакащи хора, готови етажни собственици и липсва единствено избран строител. Изключително важно е да размразим и средствата по двете програми – „Околна среда“ и „Регионално развитие“. В противен случай държавата ще загуби пари, а бизнесът и хората – своята работа. Трябва да започнем да разплащаме на строителите в максимално кратък срок. Надявам се да е факт до 10 дни, след като успеем с помощта на финансовото министерство, да видим точните цифри в бюджета на държавата и ведомствата. Има фирми, които вече срещат затруднения с изплащането на заплатите на служителите си. Належащо е и да се ускори изпълнението на големите инфраструктурни обекти. По моя информация лот 4 на магистралите „Струма“ и лот 1 и 2 на „Марица“ няма да са готови в срок – през октомври и ноември. Те наистина са проекти с трудности, а това лято е доста дъждовно. Но трябва да помогнем максимално да се ускори работата по тях. Неотложна задача ми е да видя какво може да се направи със забавянето на проекта за изграждане на Северната скоростна тангента.
Миналата година, когато бях отново служебен министър, съществуваше риск за загубата на 300 млн. лв. за 2014 г. по ОПРР. За да ги спасим, решихме да включим голям проект в програмата. Това бе едно много иновативно решение и благодаря на Брюксел и колегите за подкрепата то да стане факт. Само за 3 месеца успяхме да прехвърлим проекта, който тогава беше в най-напреднала фаза, от ОП „Транспорт“ в ОП „Регионално развитие“, да убедим колегите в Брюксел това да се случи, да мине на Комитет за наблюдение. И сега една година по-късно – нищо. Трябва да проверим какво се случва там и дали този проект не е станал твърде рисков и дали още може да бъде изпълнен. През октомври 2015 г. трябва да приключи строителството му, за да не се загубят парите, а още текат съдебни дела и обжалвания.
– Какви са неотложните ви задачи в другите сектори, които наблюдавате като вицепремиер?
– Неотложни задачи за решаване има и в енергетиката. Целта ни е същата, която беше и в предходния служебен кабинет – най-после да поставим разговора за енергетиката на принципно и експертно ниво, а не на политически разговори без доводи. Свидетели сме как сега членовете на ДКЕВР са предимно политически назначения. И в резултат, по моя информация, за една година дупката в енергетиката от 1 млрд. лв., която беше при старите цени на тока, сега сигурно е достигнала 3 млрд. лв. Тепърва трябва да направим всички анализи, за да видим дали това наистина е така. И да се знае какви са дупките в държавните и частните фирми в енергетиката. Защото има голям риск да останем още тази зима без ток в някои райони на страната заради липса на инвестиции за поддръжка на системата. Не бива да се допуска хората да остават без ток заради политически решения, взети без експертни аргументи.
– Няма ли енергийният борд да дублира функциите на ДКЕВР?
– Не. Енергийният борд има за цел да набележи спешните стъпки, които трябва да се случат в сектора. Той ще включва експерти от международните институции, ЕБВР, Световната банка, Европейската комисия и всички заинтересовани страни у нас. Най-важното, което трябва да се случи, е принципите за работа на регулатора да се променят от партийна команда на експертност, независимост, ефективност.
Но най-важното е дебатът в сектор енергетика да бъде изведен на експертно и принципно равнище, за да не допуснем да има режим на тока през зимата.
– Толкова ли е критично състоянието на сектора?
– Отвсякъде получавам изключително тревожни сигнали за финансовото състояние на дружествата от сектора с производство и доставка на електрическа енергия. Отделно тежат и големите дупки на държавните енергийни фирми, които се дължат на, меко казано, странните решения през последната година в енергетиката. Като гражданин мен най-много ме е дразнило, че никой не знае какво се случва в тези държавни дружества и винаги частните са виновни. Защо на едни се режат цените, а на другите се оставят? Има ли двоен аршин в регулатора? Енергийният борд ще трябва да отговори именно на такива въпроси на експертно ниво. Но амбицията ни е дори по-голяма. Не само да се анализира случващото се в сектора, а да се направят стъпки за положителна промяна. В края на миналия мандат оставихме план за действие, разработен с помощта на ЕК и Световната банка. И сега се надявам след актуализация голяма част от мерките да бъдат приложими и да започне да се работи веднага по тях. Като служебен кабинет обещахме върховенство на закона и правото. Не мога да си представя как ние ще убеждаваме който и бизнес да дойде тук, когато се позволява държавни регулатори като ДКЕВР да взимат противозаконни решения. Нека да припомня, че съвсем скоро рейтинговата агенция Standart and Poor’s като мотиви за понижаване на кредитния рейтинг в страната посочи опасността големите кредити в енергийните дружества да се трансформират в държавен дълг. Така финансовият дефицит в тези дружества, предизвикан от грешна енергийна политика, ще бъде платен отново от нашия джоб.
– Сред приоритети си посочихте подпомагане на бизнеса и общините. Какви са първите мерки в тази посока?
– Лично за мен това е най-важната задача, която трябва да свърша. Но ще бъдем изключително затруднени, защото предишното Народно събрание не актуализира бюджета въпреки безспорните доказателства, че това е необходимо. Правим анализ какви са възможностите в сега съществуващия бюджет за максимално бързо изплащане на неразплатените суми към строителите и подпомагане на общините за усвояване на средствата от ЕС. Най-важно за бизнеса е да усети, че работата на администрацията не спира и няма да се забави. Планирам да възстановя Обществения съвет към МРР, който беше създаден по времето, когато министър беше президентът Плевнелиев, но сега разбирам, че работата му е спряла. Надявам се до две седмици да е първото заседание на този съвет. Концепцията ми, която следвам още от времето, когато бях зам. регионален министър, е всички политики, планове, стратегии и закони да се обсъждат публично с всички заинтересовани страни много преди да станат факт, още на етап идеи и концепции.
– Не са ли доста амбициозни тези ваши задачи предвид краткия хоризонт на управление от само няколко месеца? А и основната задача на служебното правителство е гарантирането на честни избори.
– Да, те наистина са амбициозни. Провеждането на честни избори действително е най-важната задача на служебния кабинет. Но не може държавата да спре да работи през тези три месеца и просто да чака да мине вотът. Представяте ли си как сега трябва да отида и да кажа на строителите и на общините – единственото, което ще прави служебният кабинет, е да подготви организацията на изборите и няма да работим по вашите проблеми, тъй като част от политиците и анализаторите смятат, че служебният кабинет трябва да прави само това.
– Какви конкретно са преките отговорности на МРР по провеждането на изборите?
– МРР, в лицето на ГРАО, е отговорно за отпечатването на избирателните списъци. Имам желание да изчистя т.нар. мъртви души, обаче това няма как да се случи, докато законодателят е оставил този начин за формиране на списъците. Ако се въведе активната регистрация, след няколко години списъците ще бъдат коректни. Което не означава, че сега са незаконни или манипулирани. Такъв е законът и ние ще го изпълним, какъвто е.
– Ще продължи ли служебното правителство работата по „Южен поток“?
– Ние не сме против проекта. Напротив, той е много важен за България, но трябва да се случи по европейските правила. В момента има стартирана наказателна процедура срещу България, която не е срещу целия проект, а заради съмнения за нарушения на законодателството на ЕС в две сфери. Ние ще окажем пълно съдействие на ЕК да се установи има ли подобно нарушение. Но това е добър проект и той е важен. Лошото е, че България от една година излъчва грешни сигнали и към ЕС, и към Русия, които могат да застрашат изпълнението на проекта. Казваме – „Да, ще спазваме европейското законодателство“, но вкарваме законопроект, който му противоречи. Казваме „Няма да подписваме договор, докато не се установи дали сме нарушили правилата или не“, но същевременно подписваме.
Все още не съм видяла лично нито един документ и самия договор. Но именно заради тези противоречиви сигнали има риск ЕК наистина да спре изцяло проекта, а той е важен. Тепърва ще видим съдържанието на споразумението. Ние не знаем каква част от него е обект на търговска тайна. Моето мнение е, че за такива важни големи проекти поне основните параметри трябва да бъдат достояние на обществото. Но дали това е възможно с договора за „Южен поток“ тепърва ще стане ясно.
E79 News
Be the first to leave a review.
