Ден 20 – страната е залята от протести срещу управлението на ГЕРБ

ЛЯТО 2020

Вече почти три седмици страната е залята от протести срещу управлението на ГЕРБ. Властта едвам удържа целостта си с цената на тежки компромиси, оставки на министри и развързване на бюджетната кесия. Президентът е невиждано радикализиран срещу правителството и главния прокурор, налагайки революционния призив „Мутри, вън“.

 

Срещу партията на Ахмед Доган се отприщи мощна анти-ДПС риторика, настроенията спрямо традиционния балансьор в политиката граничат с повторното му сатанизиране.

Обществото е обзето от дълбоки процеси на разслоение, на гняв и желание за промяна.

 

Основните политически сили вече са в предизбора схватка. Цветанов успешно „ръфа“ от ГЕРБ. БСП се втвърди, Нинова получи нов импулс, вътрешната опозиция се спихна. „Да, България“ набира скорост след добре премислена стратегия. ВМРО и НФСБ трупат негативи.

 

За първи път от много години виждаме недоволство от самата схема на управление, от просташкия език, от пренебрежението към онези, които са успешни за сметка на калинките, които пълнят коридорите на властта. И това е само началото.

ДПС ПОД ОБСТРЕЛ

Единствената партия, която запазва мълчание в тази турбулентна ситуация, е ДПС. Върху нея се сипят тежки обвинения за задкулисна употреба на власт, повечето политически лидери, които до скоро минаваха на пръсти покрай името на Доган, сега се чувстват задължени да демонстрират публично разграничението си от почетния председател на Движението, правейки го демонстративно, сякаш за да си купят нов кредит на политическо доверие. Акцията на лидера на „Да, България“ Христо Иванов на плажа в Росенец отвори нова страница на негативизъм към партията на българските турци, която в 30-годишната история на прехода е преживяла цялата гама на лицемерното политическо отношение – от прикоткване като необходим партньор през задкулисно заиграване до открито отблъскване като „проклятие“.

 

И въпреки това ДПС мълчи.

 

Председателят на партията Мустафа Карадайъ не се появи дори в петъчната „Панорама“, където по традиция в края на всеки политически сезон застават лидерите на трите основни партии.

 

Ден по-късно обаче реакцията дойде.
Съвсем изненадваща.
И много знакова.

ИЗНЕНАДВАЩ ЗНАК

Появи се в неделя на страницата на Мустафа Карадайъ във Фейсбук.
Не негово изявление, нито слово, нито статия.

 

А откъс от пресконференцията, която Ахмед Доган и ръководството на ДПС, дадоха в нощта на евроизборите преди 11 години – на 8 юни 2009.
Вероятно и политици, и наблюдатели, които са прочели текста, са били шокирани – какво иска да ни каже днес ДПС с това извеждане на преден план на думи отпреди 11 години.

 

За онези, които са забравили, ще припомня, че на първите евроизбори през 2009-а ГЕРБ печели 5 мандата, БСП -4, ДПС-3, Атака и НДСВ имат по двама, а Синята коалиция – 1. Резултатите бяха очаквани и проектираха ГЕРБ като първа политическа сила, на която ѝ предстоеше да поеме държавното кормило – нещо което се случи само месец по-късно на редовните избори за 41-ото Народно събрание.

Та в тази нощ Доган направи прогноза за бъдещето, която се оказва знакова, но кой тогава е допускал това.

Основните точки в изявлението на лидера на ДПС бяха:

 

– за първи път той посочи, че „най-страшното нещо в нашия политически живот е мутризацията на политиката“, визирайки „типове с неопределено битие“, „мачовци, които изведнъж се качват на лодката на властта и почват да имат претенции да бъдат премиери“;

 

– че „те“ говорят на силов език, който всъщност е езикът на реваншизма;

 

– че без конкретни представи за правене на политика, принципи, философия, да не говорим за критерии и компетентност властта не може да се задържи дълго време;

 

– че партия, която превръща властта в самоцел, това е началото на края ѝ;

 

– че някои партии си правят политики само с анти-ДПС кампания;

 

– че нито една политическа сила не може да състави каквото и да е стабилно правителство с четиригодишен мандат от гледна точка на устойчивост, на финансова стабилност, на национални приоритети, които биха се материализирали с европейски политики в Европейския парламент.

Всичко това може да бъде съотнесено към днешната ситуация.

Но изниква въпросът – защо чак 11 години след предупреждението на Доган обществото прозря тази мутризация в политиката и се отприщиха протестите.

 

През 2009-а, само месец след като лидерът на ДПС посочва, че идва „най-страшното“, ГЕРБ спечели парламентарните избори с 39,71%! Зад партията на Борисов застанаха 1 624371 българи. Последваха 11 години, в които болшинството българи си харесваха този тип политика – със „силов език“, без национални приоритети, без стратегия, без философия, политика на базата „кой кого победил“, по оценката на Доган от 2009-а.

КОЕ ОБЩЕСТВО ТЪРПИ МУТРИТЕ

В изявлението си от онази вечер Доган прави и една грешна прогноза – да ги пуснем тези мачовци да се наиграят година и половина-две, и мога да ви кажа какво ще стане. Демек, ще се провалят. Е, не стана неговото! Стана това, което поискаха българите – мачото. Едно незряло общество априори си поиска силата да го води. Иска си водач, който да прилича на него: аз към прост, и вие сте прости и затова се разбираме. Това се оказа печелившата формула. През 2009-а Доган смяташе, че 20 години след началото на прехода и влизането ни в ЕС ще са достатъчни за съзряването на образованото гражданското общество с всичките му механизми за възпиране на злоупотребата с власт, партизанщината и изкорестяването на демокрацията.
Не се получи. И се стигна до самозабравата.

Затова днешната ситуация прилича много на онази през 2009-а.
Пак говорим за мутрите във властта, ДПС пак е мишена на всички политически сили, страната пак е изправена пред сериозни икономически и социални изпитания, а властта пак е без идея как да преминем през бурята.

И пак няма формула за единение на нацията.

Но има и съществена разлика.
Протестите са други. И президентът е друг.

БУНТЪТ НА МЛАДИТЕ И ОБРАЗОВАНИТЕ

Изригнали като бунт на младите и образованите срещу мутризацията във властта, на 19-тия ден протестите вече се размиват в скандирания срещу всичко. Към този момент протестът успя в едно – министерски оставки и раздаване на пари. Но това не е достатъчно. Какво искат още? От „Оставка“ за Борисов и за Гешев се премина и към „Оставка на всички партии“, което е лишено от политическа и обществена логика.  Улицата е шумна, пъстра, но протестът няма фокус, няма лидери, няма послания за бъдещето, хората там не знаят и нямат план как да го постигнат. Позитивната енергия се разпилява във вувузелите, опитите за ескалация и профанизация видимо отблъскват интелигентната част на недоволните. Нескопосанато ръководство на „Отровното трио“ даде възможност на управляващите да излязат от първоначалното стъписване и страх и да овладеят ситуацията. Революцията сякаш пак не се състоя.

 

Гражданското общество отново показва липса на зрялост, което обрича на неуспех всеки бунт срещу окопалата се власт. Позицията „да ги свалим тези, пък после ще мислим“, е национално безотговорна.
Нито с оставките на министри нещо ще се промени, нито с хвърлянето на свински уши на сградата на МС.

 

И власт, и протестиращи нямат концепция за държавата утре. У едните виждаме паника, загуба на реалност и желание на всяка цена да се изкара мандата, у другите – час по-скоро да се търкалят глави на политическото бунище.

На всичкото отгоре се появиха и разделителните линии, дойде естествената фаргментация на протеста и това отне от неговата енергия. Естетическото превъзходство на протеста срещу властта умря със свинските уши пред МС.

МИСИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА

На фона на всичко това президентът Радев зае страна. Вдигнатият юмрук, призивът „Мутри, вън“, искането за оставка на правителството и на главния прокурор са действия отвъд границите в правомощията на държавния глава. Мотивът му, че застава на страната на недоволните хора, е несъвместим с образа за човека, който по конституция трябва да олицетворява единството на нацията. Вероятно воден от вътрешната си личностна нагласа срещу Борисов, президентът демонстрира поведение, с което не само разделя нацията, а и противопоставя институцииите – нещо, което не допусна нито един президент в годините на прехода. От друга страна, в очите на огромна част от българите  Румен Радев е единствената институция, която олицетворява тяхното виждане за алтернатива на тази власт.

Ролята на президента в тази ситуация може да е историческа, ако той направи екип за начертаване план и стратегия за бъдещето на страната в условията на криза. За съжаление и Радев, и Борисов са се вторачили в пустия му служебен кабинет, сякаш там е заровено кучето.

Не! Със или без него, ако не знаем отсега какво ще правим след изборите, ще изпаднем в същата ситуация на 2009-а – едни мутри ще сменят други мутри. Смяната на системата, която искат протестиращите, няма да се случи на площадите, нито в партийните централи. Но не може без партиите. Смяната на системата се случи след протестите през 1989-1990 година, когато площадите бяха залети със същото омерзение към властниците, каквото е и днес. Но се родиха лидери.

За смята на системата се иска къртовска работа, обществено съгласие, нови хора с нова енергия и нов импулс. Трябват визионери. Нищо такова не се задава на хоризонта днес.

БОРИСОВ ИЗЧЕРПАН, ГНЕВЪТ СЕ ТРУПА

Държавата е счупена. Парламентът е бутафория. Борисов е изчерпан. За да си купи време, правителството раздава на калпак и се лута от едната крайност в друга. ГЕРБ са пред разпад. А гневът се трупа. В това отношение Борисов върви по стъпките на Живков и Костов.

Разделителните линии в обществото са толкова силни, че ще бъде трудно съставянето на нов кабинет. Отсега е минирано времето след вота. Но никой не мисли за това. А как да се довлачи ситуацията до изборите – пък там, каквото ще да стане.

 

Това е пагубно! Ако не се намери държавнически подход – нещата могат да станат тъжни. За това предупреждава Доган през 2009.

 

За съжаление, и в 2011-а е същото.
Къде е промяната? Кой ще я донесе?

 

Къде е онази обществена енергия, която на мястото на изхабените водачи ще извика на преден план новите?
По всяка вероятност това няма да се случи сега.

Вероятно ще дойде през есента с масовото обедняване и социалните бунтове. Тогава обаче не се знае на кого нервите няма да му издържат или дали въображението на протестиращите няма да стигне отвъд спиране на бутона на метрото.

 

Изправени сме наистина пред драматична ситуация.

 

Въпросът е кой ще изтегли България след изборите.

И как… 

АВТОР:

Валерия Велева/Епицентър