Доц. д-р Ангел Кунчев: Мутациите на COVD-19 доведоха до по-лесното му предаване

В същото време не протича по-леко, както се очакваше

* Против съм обаче връщането на твърди мерки и затварянето на цели градове

* Ако през зимата има съвпадение на разпространението с грипа, ситуацията много ще се утежни, казва в интервю за агенция „Монитор“ главният държавен здравен инспектор

– Доц. Кунчев, взехте решение за удължаване на епидемичната обстановка в страната до края на юли. Само резкият скок на положителните случаи ли е причина за това?

– Това е една от причината. Няма как при такова увеличение на заразените да разхлабваме още мерките. Втората причина е, че с последните промени в Закона за здравето това е начинът ресорния министър да разпорежда мерки. Ако нямаме такава извънредна обстановка, той няма да има основание да издава заповеди и съответно да налага правила.

 – Как стигнахме до ситуацията да имаме по 180 заразени дневно, при условие, че преди около месец имахме дни с по-малко от 20 случая? На какво го отдавате-само на разхлабване на мерките ли?

 – Имахме дни и само с шестима заразени. Не бих казал, че това се дължи само на разхлабването на мерките. Това е най-лесното обяснение. Разбира се, че е в основата, защото при една циркулация на вируса, ако мерките не се спазват, толкова повече хора са засегнатите. Само че в същото време видяхме, че вирусът не се повлия от температурните условия и топлото време. Явно е нужен по-дълъг период на наблюдение, защото тези мутации, които се появиха и за които има доказателства, доведоха до по-лесно предаване. Така вирусът стана по-инфекциозен, но пък това не доведе до по-лесното му протичане, както се предполагаше. Напротив, засега няма доказателства, че преминава по-леко. Съдим за това и от нашия опит до момента. Има много хора в интензивни отделения, много смъртни случаи.

 – Тоест, вирусът не е станал по-малко агресивен, както твърдят пък някои имунолози?

– Не, напротив. Предава се по-лесно, но и не протича по-леко. Но аз много внимателно наблюдавам какво се случва по света, защото ако повишаването на заразените се случваше само у нас, съм склонен да търся грешки, пропуски в работата ни. Без да търся извинение, но ако сравним обстановката на Балканите, ще видим, че ръстът в другите страни е много голям. Данните от последните две седмици сочат, че у нас заразените са 25,7 на 100 000. В Черна Гора-58,8, Косово-56, Босна-48, Сърбия-45, Македония е 92. Очевидно има вълна в много страни.

 – Какво показва това?

 – Показва, че явно вирусът няма да изчезне скоро. Много от очакванията ни не се сбъднаха.Също така стана ясно, че хората трябва да свикнат да живеят с COVID-19, както твърдяхме. А те свикнаха да живеят без него. След отпускането на мерките всички решиха, че проблем няма. И какво като голяма част от хората го карат леко и безсимптомно, това още повече ги кара да смятат, че едва ли не проблем няма. Но проблем има и няма нужда да ти дойде до главата, за да осъзнаеш, че е така.

– Избързахте ли с отпускането на някои мерки-особено с отварянето на барове и дискотеки?

– Трудно е да се намери баланс, няма как всички хора да са доволни. Но сега излезе едно проучване на научен център, което направи класация на рисковите места и събития. В най-високите нива са поставени спортни събития и нощни заведения. Знаете, че когато хората отиват на организирани събития, имат по-свободно поведение, интензивни контакти. Колкото до мачовете, мога да кажа, че двата отбора, които играха срещата „Царско село”- „Черноморец”, в момента има 15 заразени. Другият пример, който мога да дам, е абитуриентският бал във Велико Търново. Случилото се там е показателно.

 – Какво трябва да се случи, за да стигнем отново до твърди мерки?

–  Против съм връщането на такива твърди мерки. Не съм привърженик на затварянето на цели градове. А и ефектът от това не е кой знае колко голям. По-скоро трябва да се избягват рискови събития и дори да се забранят. Тук е важен контролът върху мерките, защото прави впечатление, че масово не се спазват.

– Кой е най-лошият сценарий, при колко заразени дневно вече е притеснително? И кога ще се окаже проблем за здравната система?

 – 200 нови заразени на ден не е никак малко и това вече е притеснително. Иначе здравната система засега се справя. В момента имаме над 450 хоспитализирани и успяваме да ги лекуваме. Тъй като повечето случаи са от София, столичните болници са достатъчно транзитна мрежа. Това не ме притеснява. По-големият проблем ще е, ако имаме огнище както беше в някои от областните болници-като случая във Видин, Пазарджик. Но и това се преодолява, има начини да се излезе от ситуацията, да се включат и частни болници да помагат. Може и това да се преодолее. Ако обаче вече съвсем се изпусне положението, може да се стигне и до невъзможност да се приемат всички нуждаещи се. Затова и за мен беше удачно решение да се прехвърли топката към областните щабове, защото областите са изключително неравнопоставени. Имаме по-слабо засегнати, в които няма нужда от въвеждането на по-строги мерки, но и други пък, които още утре трябва да вземат такива.

– Минахме 5 000 заразени, коя е следващата психологическа бариера?

  – Далеч сме още от притеснителните цифри. На 7 милиона души 5 000 заразени не е огромна заболеваемост.

– Очаквате ли 10 000 до есента?

  – Разбира се, ако има по 200 случая на ден. В някои страни вече десетки хиляди заразени е нормален режим.

 – А на какво точно се дължи тази голям брой новозаразени-само на по-големия брой тестове?

 – Твърдо не. Като процент положителни проби броят е стабилен. Това е много лесно обяснение, но не е вярно.

– Каква е прогнозата ви за есента, след като децата масово тръгнат на училища и градини?

 – Логично е всеки да се притеснява за детето си. Но не мисля, че при малките има голям риск. Факт е, че до момента те са до голяма степен предпазени. Опасността  ще е по-скоро от по-масово заразяване и засягане на хора от семейството, които са по-податливи.

 – Как ще разберем през есенно-зимния период дали детето ни е с грип или коронавирус? Винаги ли трябва да правим тест?

 – Това ще е най-трудното. Ако има тест, вероятно ще се ориентираме, но е невъзможно това да се прави масово. А и не е толкова необходимо, но ако има съвпадение на разпространението, това ще утежни много ситуацията. Ние сме предвидили някакъв ресурс в националната програма за грип, но той е минимален. Работим в посока на това да го увеличим, защото и интересът тогава ще е по-голям, за да можем да се справим поне с грипната обстановка. Дай Боже, да имаме и друга ваксина, но това не е толкова лесно.

 – Кога очаквате да има такава?

 – Работи се много упорито, целта е да се съкратят периодите. Според мен през пролетта догодина ще има ваксина, но на някои места. Това не означава, че ще има в България и ще е достъпна за всички.

 – А близо ли сме до лечение? На брифинга днес(бел.ред.понеделник) бе съобщено, че сме на крачка от такова, при което има участие на български екип.

– Признавам, че не храня големи надежди. Първо е необходимо да се направи проучване и то на огромен брой хора, преди това няма как да се твърди, че е ефективно. А и дори да се докаже, че действа, то ще е за леки и средни случаи, и за домашно лечение. Няма да бъде предназначено за болнични условия.

– Тоест, обратното на лечението с „ремдесивир”, който е предназначен за болнични условия и наблюдения от лекар, тъй като има и странични ефекти, така ли?

 – Точно така.

 – Да разбирам ли, че една втора вълна есента няма да е по-лека, тъй като казахте, че вирусът е агресивен?

–   Рано е за прогнози. Но ако продължаваме така, много плавно ще преминем от лятна в есенна вълна. Обикновено, когато някой някой вирус прескочи видовата бариера, се изменя и става по-леко предаваем и протича по-леко. Това е в негов интерес. Ако човек умре, и вирусът умира с него. Въпросът е, че засега COVID-19 започна да се предава по-лесно, но пък клиниката не е по-лека.

– Притеснява ли ви информацията за нов вирус от Китай?

– Не, всяка година има такива и винаги са от Югоизточна Азия. Нови щамове винаги има, но това не означава, че са с някакви нови качества и са опасни.

Визитка:

Роден е на 19 октомври 1959 г.
През 1985 г. завършва Медицинския институт в Пловдив. От 1986 г. работи в отдел “Противоепидемичен контрол” към ХЕИ в Хасково
От 2001 г. е в отдел “Противоепидемичен контрол” в здравното министерство
От 2008 г. оглавява “Надзор на заразните болести” към МЗ

www.monitor.bg