Днес са Петрови заговезни

Голям празник! Черпят любими имена

На днешния ден Православната църква отбелязва Неделя след Петдесетница – Петрови заговезни

Това е последният ден, в който християните могат да ядат храна с животински произход, от утре блажното е забранено до Петровден. Петровият пост завършва в деня преди двата най-големи апостолски празника – 29 юни, когато се честват първовърховните апостоли Петър и Павел, и 30 юни – Събор на светите дванадесет апостоли.

Петровият пост се нарича още „Апостолски“, а навремето – „Пост за Петдесетница“ по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.

В Неделя след Петдесетница свети апостол Петър произнесъл първата християнска проповед. В този ден приели вярата в Христа, кръстили се и се присъединили към първата християнска общност около три хиляди души.

На този ден църквата празнува всички светии, разпространявали Евангелието на Спасението. Почита светците като верни приятели и раби на Бога и се прекланя пред техните чутовни дела и подвизи, извършени от тях за Божията слава и с помощта на Божията благодат.

Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията.

Заговезни са църковни празници, отбелязвани в деня преди началото на период на пости. В годината има Месни заговезни и Сирни заговезни – преди започване и в началото на Великите (Великденски) пости; Петрови заговезни – преди започване на Петровите пости; Богородични заговезни – преди започване на Богородичните пости и Коледни заговезни – преди започване на Коледните пости.

Макар и кратки, по време на тяхната продължителност има други християнски празници. Еньовден ( 24 юни) е  празник,  свързан с деня на лятното слънцестоене. Познат е още и като „сред лето“.

В началото е бил чисто езически празник, който църквата е обединила с честването на рождение на св. Йоан Кръстител. Тогава се събират билки, палят се огньове, къпе се на изгрев слънце. Покрай всичко това за този ден има и предостатъчно вярвания, разпространени из цяла Европа.

Във всички тях има три основни идеи – значението на лечебните растения, защитния характер на огъня и пречистващия ефект на водата.

Имен ден имат: ПАНАЙОТ, ПАНТАЛЕЙ, ПАНТЕЛЕЙ, ПАНТАЛЕЙМОН, ПАНТАЛЕЯ, ПАНТЕЛЕЯ, ПАНЧО