СТАРАТА СЛАВА НА НЕВРОКОП: Майсторлък в шапкарството

Разказ за майстора шапкар Димитър Ташев

Четиридесетте години на 20. век са към края си. В центъра на Неврокоп, точно между двете черкви, на мястото на стара къща се вдига нова. Неин стопанин е майсторът шапкар Димитър Ташев. На първия етаж са работилницата и магазинът му. Гражданите се разхождат по „Търговска“ и току поглеждат към пъстрата витрина на магазина, отрупана с шапки. Тук има какви ли не – военни, ученически, дамски, скиорски, жокейски, каскети, гугли …

В петъчен ден пред витрината се спират и хора от околните села. Но най-много клиенти има по Великден. Далече преди празника майсторът с двамата си чираци и калфата работи от тъмно до тъмно. Така е и при големи поръчки – било за военни фуражки, било за ученически барети. Едва смогва и когато наближи панаирът. А и за пазара в Гърция приготвя стока. Неговите шапки се търсят в Драма, Кавала…

По цял ден майстор Димитър снове между работилницата и магазина. Трябва да покаже на помощниците си какво да правят, а най-сложното сам да свърши. Ту е приведен над голямата маса за кроене, ту шие на някоя от трите машини или опъва готовите вече шапки върху калъпите. Работи с желание, старание и търпение. Съобразява се с всичко – с платовете, кожите и другите материали, с модните тенденции, но най-вече –с  изискванията на клиентите. Иска да задоволи всеки вкус, та хората да останат доволни.

В дните, когато има най-много работа, майсторът вика на помощ и децата си. Двете момичета гладят и пикират хастарите, а синът Никола, с вързан на пръста си напръстник, шие. Но това е само при изпълнение на спешни поръчки. Иначе майсторът държи децата му да учат и не иска постоянно да ги ангажира в работилницата.

Така е, когато Димитър Ташев е вече всепризнат майстор. Но лесно ли се постига това? Пътят до майсторлъка е труден, понякога мъчителен.

Всичко започва със заминаването му за София, когато е 12-13-годишен. Останал сирак, той напуска родното село Долен и тръгва към столицата да си изкарва прехраната. Най-напред е прислужник, после чирак, учи се да шие ризи. Но обстоятелствата го принуждават да си намери друг майстор. Така започва да усвоява шапкарството.

Минават години и, вече младеж, Димитър Ташев се връща в родното гнездо. Тук се оженва за съселянката си Гита Дервишева. Малко по-късно става платен войник, но мечтата му е да си купи шевна машина и да отвори шапкарска работилница. Жена му се старае да бъде полезна с каквото може и тъче кепета за продан. Така след войниклъка Димитър се снабдява с всичко необходимо и отваря малка работилничка в града. Тя представлява тясно коридорче, над което наковава греди и дюшеме. Денем работи в него, нощем спи над него.

В това време жена му отглежда в Долен родените вече техни две момичета – Капка и Елена. И така, докато той се утвърди в занаята. Тогава майстор Димитър прибира семейството си. Тук през 1937 година се ражда синът му Никола. Няколко години по-късно майсторът купува стара къща в центъра на града и работилницата му вече е по-голяма. Поръчки идват чак от София, защото от Неврокоп до столицата няма по-добър майстор на униформени шапки от него.

Освен на признание за майсторлъка си, Димитър Ташев се радва и на уважение като честен, принципен и дружелюбен човек. Не случайно известно време участва в управата на града. Избран е и за член на така наречената Популярна банка.

След смяната на властта и образуването на Шивашка кооперация „Труд“, майстор Димитър влиза в нея като отговорник на Шапкарския отдел. Тук продължава да работи съзнателно и да държи на доброто качество.

На прага на своите 60 години Димитър Ташев има всички основания да направи добра равносметка на живота си. Някогашното сираче от малкото селце Долен е станало признат майстор и авторитетен гражданин. Децата му са се изучили – всички са завършили за учители. Има и внуче от женената си дъщеря. Но както често става в живота, точно когато  трябва да се радва на всичко постигнато, той се разболява и не след дълго умира.

Няколко години след смъртта на майстор Димитър неговия занаят продължават братовчедите Костадин и Георги Карамфилови, които той лично е обучил. По-късно обаче те решават да си намерят работа другаде и Шапкарският отдел на кооперацията е закрит. Така се слага край на още един занаят, радвал неврокопчани десетилетия наред.

infomreja.bg