200 години от рождението и 140 години от смъртта на възрожденския учител Георги Ив. Зимбилев

Той бил просветна сила от първа вели­чина в ‘’мървашките села’’-пише за него Анг. Даскалов в сп. ‘’Македонски пре­глед’’/1931 г. / Съвсем заслужено е наречен ‘’първият просветител, а за­едно с това и народен будител на Източна Македония, а именно в Серско, Драмско, Неврокопско и Мелнишко, начиная от 1850 год. ’’

Роден през 1820 г. Георги се учи първоначално при неизвест­ни духовници в родното му село Либяхово, Неврокопско. След това баща му – кмет/коджаба­шия/ на селото го изпраща да продължи учението си в мана­стира ‘’Св. Иван Предтеча’’близо до Сяр. След като завършил и гръцката прогимназия в Сяр, той започнал да преподава гръцки и турски език. Условил се за учи­тел в родното му село. Нався­къде по това време – в църкви, училища и домове, където тряб­вало да се казват молитви и бо­жествени служби- всичко било на гръцки език.

Твърде рано даскал Георги разбира, че за пробуждането на българското население е необ­ходимо в училищата и църквите постепенно да се заменя нераз­бираемия гръцки език с българ­ски. И още в 1851 г., като учител в родното си село, прави опит за създаване на новобългарско учиилище, но среща решителна съпротива от местните гъркома­ни. Обучението продължава да се води на гръцки език. Даскал Георги упорито се противопоста­вя на гърцизма и през 1856-57 г. ’’пръв въведе да се изучава гра­матика, христоматия, история свещенна, география, аритме­тика, история всеобща, турски език и калиграфия /крас­нопис/. Дори и четене на български език. Ва­жното беше – пише в спомените си Атанас Поппетров от Либяхово, негов ученик по това вре­ме – че като препода­ваше от христоматия, тълкуваше го от старо­елински на новогръцки и на говорим българ­ски език и изискваше от учениците така да научат урока’’.

Вдъхновени от ви­соката за времето си просветителска дей­ност на Георги Ив. Зим­билев, първенците на с. Гайтаниново го покан­ват за учител в селото им през есента на 1857 г. за три учебни годи­ни. И тук той заменя килийния начин на обу­чение, като поставя на­чалото на новобългарското об­разование. Обяснявал уроците на български език, бил и певец в църквата, като в празнични дни държал слово по тълкуването на евангелието на български език. Той ‘’отвори желание на всички ни да обикнем българскии про­чит’’ и затова ‘’напълно привлече любовта и сърцата на ученици и слушатели’’ – пише в спомените си Спас Прокопов. Името и нау­ката на даскал Георги стават из­вестни не само в Неврокопска, а и в съседните кази. При него ид­вали ученици от близки и по-да­лечни села. Тук се стекли за нова наука и бъдещите народни будители Перър Сарафов, Спас Прокопов, Никола Падарев и др.

Според Спас Прокопов Георги Зимбилев поддържал писме­ни отношения със Сава Фи­ларетов от Со­фия, който го насърчавал в просветната му дейност.

Щастливи от напредъка на науката в селото си при даскал Георги, жителите на Гайтаниново през 1858-59 г. построили училищна сграда.

В лицето на даскал Георги гръцките духовници виждали свой опасен противник. Затова след няколко закани те органи­зирали насилственото му отвли­чане и изгонване от училището в Гайтаниново. Няколко годи­ни след това Георги Зимбилев учителствува в драмското село Просочен, откъдето за­почнал корес­понденцията си със Стефан Веркович – ви­ден защитник на правото на българите за национална просвета и цър­ковна незави­симост. И тук, при изключи­телно трудни условия, през 1867 г, даскал Георги създава новобългарско училище.

През 1868 г. родолюбивият кмет на с. Гор­но Броди, Серско, хаджи Димко решил да въведе изучаването на български в новопостроено­то българско училище и пишел писмо след писмо на Георги Ив. Зимбилев да подаде оставката си в Просочен и да сключи до­говор в Горно Броди за три учеб­ни години. Даскал Георги приел поканата и в края на септември 1868 г. пристигнал в Горно Бро­ди. Тук Георги Зимбилев про­дължил да работи неуморно за утвърждаване на българското дело.

Обучил близо 400 ученици, много от които по-късно станали видни обществени дейци и бор­ци за църковна и национална не­зависимост.

Заедно с хаджи Димко органи­зирали в Серската епархия 140 села, които подписали през фев­руари 1870 г. махзари за присъе­диняване към Екзархията. Геор­ги Зимбилев обикалял и събирал подписи от селата в Неврокоп­ската и Драмската каза, а хаджи Димко –от Серско и Мелнишко. Подробности за това високопа­триотично дело се съдържат в изпратените от Г. Зимбилев 15 писма до Веркович в периода от декември 1869 г до декември 1870 г.

През есента на 1872 г. от Ек­зархията поискали кандидати за български владика в Неврокоп. Новината мигновено се разнес­ла по всички села в казата, кои­то изпратили свой пълномощни­ци в града и на голям събор на населението единодушно и с ра­дост за български владика бил избран отец Харитон от с. Либя­хово. На събора Георги Зимби­лев произнесъл пламенно сло­во. В този край той вече си бил спечелил славата на истински просветител и народен будител.

На учителски събор в Невро­коп през август 1873 г. се учре­дява Серско-Мелнишко-Драм­ско-Неврокопско учителско дружество ‘’Просвещение’’, на който присъства и Георги Ив. Зимбилев. Той бил щастлив до сълзи, защото четирима от общо петимата учители, избрани в ръ­ководството, били негови възпи­таници.

По време на Априлското въс­тание Г. Ив. Зимбилев е прину­ден да напусне незабелязано Либяхово и се укрива при свой познати в гр. Сяр. ‘’докато пре­мине бурята’’. Оттук през 1879 г. заминал за Цариград, където бил назначен за учител в екзар­хийското училище за учебната 1879-1880 г. Но през февруари 1880 г. ненадейно се разболял и починал в Руската болница на 3 март същата година. Така завър­шил жизнения си път този неу­морим просветител и народен будител. оставил светла диря в национално-освободителното движение на българите в Невро­копския край.