200 години от рождението и 140 години от смъртта на възрожденския учител Георги Ив. Зимбилев
-
- март 19, 2020
Той бил просветна сила от първа величина в ‘’мървашките села’’-пише за него Анг. Даскалов в сп. ‘’Македонски преглед’’/1931 г. / Съвсем заслужено е наречен ‘’първият просветител, а заедно с това и народен будител на Източна Македония, а именно в Серско, Драмско, Неврокопско и Мелнишко, начиная от 1850 год. ’’
Роден през 1820 г. Георги се учи първоначално при неизвестни духовници в родното му село Либяхово, Неврокопско. След това баща му – кмет/коджабашия/ на селото го изпраща да продължи учението си в манастира ‘’Св. Иван Предтеча’’близо до Сяр. След като завършил и гръцката прогимназия в Сяр, той започнал да преподава гръцки и турски език. Условил се за учител в родното му село. Навсякъде по това време – в църкви, училища и домове, където трябвало да се казват молитви и божествени служби- всичко било на гръцки език.
Твърде рано даскал Георги разбира, че за пробуждането на българското население е необходимо в училищата и църквите постепенно да се заменя неразбираемия гръцки език с български. И още в 1851 г., като учител в родното си село, прави опит за създаване на новобългарско учиилище, но среща решителна съпротива от местните гъркомани. Обучението продължава да се води на гръцки език. Даскал Георги упорито се противопоставя на гърцизма и през 1856-57 г. ’’пръв въведе да се изучава граматика, христоматия, история свещенна, география, аритметика, история всеобща, турски език и калиграфия /краснопис/. Дори и четене на български език. Важното беше – пише в спомените си Атанас Поппетров от Либяхово, негов ученик по това време – че като преподаваше от христоматия, тълкуваше го от староелински на новогръцки и на говорим български език и изискваше от учениците така да научат урока’’.
Вдъхновени от високата за времето си просветителска дейност на Георги Ив. Зимбилев, първенците на с. Гайтаниново го поканват за учител в селото им през есента на 1857 г. за три учебни години. И тук той заменя килийния начин на обучение, като поставя началото на новобългарското образование. Обяснявал уроците на български език, бил и певец в църквата, като в празнични дни държал слово по тълкуването на евангелието на български език. Той ‘’отвори желание на всички ни да обикнем българскии прочит’’ и затова ‘’напълно привлече любовта и сърцата на ученици и слушатели’’ – пише в спомените си Спас Прокопов. Името и науката на даскал Георги стават известни не само в Неврокопска, а и в съседните кази. При него идвали ученици от близки и по-далечни села. Тук се стекли за нова наука и бъдещите народни будители Перър Сарафов, Спас Прокопов, Никола Падарев и др.
Според Спас Прокопов Георги Зимбилев поддържал писмени отношения със Сава Филаретов от София, който го насърчавал в просветната му дейност.
Щастливи от напредъка на науката в селото си при даскал Георги, жителите на Гайтаниново през 1858-59 г. построили училищна сграда.
В лицето на даскал Георги гръцките духовници виждали свой опасен противник. Затова след няколко закани те организирали насилственото му отвличане и изгонване от училището в Гайтаниново. Няколко години след това Георги Зимбилев учителствува в драмското село Просочен, откъдето започнал кореспонденцията си със Стефан Веркович – виден защитник на правото на българите за национална просвета и църковна независимост. И тук, при изключително трудни условия, през 1867 г, даскал Георги създава новобългарско училище.
През 1868 г. родолюбивият кмет на с. Горно Броди, Серско, хаджи Димко решил да въведе изучаването на български в новопостроеното българско училище и пишел писмо след писмо на Георги Ив. Зимбилев да подаде оставката си в Просочен и да сключи договор в Горно Броди за три учебни години. Даскал Георги приел поканата и в края на септември 1868 г. пристигнал в Горно Броди. Тук Георги Зимбилев продължил да работи неуморно за утвърждаване на българското дело.
Обучил близо 400 ученици, много от които по-късно станали видни обществени дейци и борци за църковна и национална независимост.
Заедно с хаджи Димко организирали в Серската епархия 140 села, които подписали през февруари 1870 г. махзари за присъединяване към Екзархията. Георги Зимбилев обикалял и събирал подписи от селата в Неврокопската и Драмската каза, а хаджи Димко –от Серско и Мелнишко. Подробности за това високопатриотично дело се съдържат в изпратените от Г. Зимбилев 15 писма до Веркович в периода от декември 1869 г до декември 1870 г.
През есента на 1872 г. от Екзархията поискали кандидати за български владика в Неврокоп. Новината мигновено се разнесла по всички села в казата, които изпратили свой пълномощници в града и на голям събор на населението единодушно и с радост за български владика бил избран отец Харитон от с. Либяхово. На събора Георги Зимбилев произнесъл пламенно слово. В този край той вече си бил спечелил славата на истински просветител и народен будител.
На учителски събор в Неврокоп през август 1873 г. се учредява Серско-Мелнишко-Драмско-Неврокопско учителско дружество ‘’Просвещение’’, на който присъства и Георги Ив. Зимбилев. Той бил щастлив до сълзи, защото четирима от общо петимата учители, избрани в ръководството, били негови възпитаници.
По време на Априлското въстание Г. Ив. Зимбилев е принуден да напусне незабелязано Либяхово и се укрива при свой познати в гр. Сяр. ‘’докато премине бурята’’. Оттук през 1879 г. заминал за Цариград, където бил назначен за учител в екзархийското училище за учебната 1879-1880 г. Но през февруари 1880 г. ненадейно се разболял и починал в Руската болница на 3 март същата година. Така завършил жизнения си път този неуморим просветител и народен будител. оставил светла диря в национално-освободителното движение на българите в Неврокопския край.
Be the first to leave a review.
