ЗДРАВОСЛОВНО С ЦВЕТЕЛИНА ХАДЖИЕВА: Хранителното разстройство – едно начало с неизвестен край!
-
- март 17, 2020
Как хранителното разстройство може да управлява живота!?
Неразривната връзка тяло-душа е в основата на балансирания и хармонизиран ритъм на живот. Тя определя качеството на живот и отразява актуалното реално отношение на човека към самия себе си. Но дали начинът, по който се възприемаме чисто физически, е реален или фантазно въображение на обремененото съзнание?
Съвсем ясно е, че начинът, по-който се възприемаме ние самите съвсем не тъждествен на това, което околните виждат у нас. Затова може би не е случайно твърдението, заложено в древноазиатската култура, че човек има три лица – това, с което се представя пред околните; това, с което се показва пред семейство си; и това, което е всъщност сам пред себе си.
А и самият факт, че всеки вижда у нас различни неща е в следствие на това, че субективните търсения на всеки един от нас са различни, т.е. вниманието ни се фокусира върху нещата, които ни вълнуват и интересуват. Така например, ако някой харесва цвета на сините очи, е напълно естествено да се заглежда в очите на хора с именно такъв цвят и да им отдава по-голямо значение.
Оказва се, обаче, на практика, че изследователи след проведени редица изследвания и проучвания, в „Юнивърсити колидж“ в Лондон открили, че образът на тялото, който се прожектира в мозъците ни, когато се погледнем в огледалото, е „напълно изкривен“ и е 2/3 по-широк от обикновено. Същото изследователите регистрирали и при мъжете, но в по-тесни граници, тъй като жените по начало са значително по-чувствителни към темата за килограмите и формата на тялото.
Въз основа на резултатите от изследването учените създали „карта“ на мозъчната представа за човешкото тяло, която по-късно сравнили с действителните размери и форми на телата ни.
След края на изследването, учените разкрили, че разстоянието между показалеца и палеца на ръката според мозъка е 69% по-голямо от действителната дистанция между тези два пръста.
Всичко е свързано с мозъка и психиката, както подчертава един от изследователите. Мозъкът има невероятната способност да бъде, така да се каже програмиран – каквото човек му зададе като мисъл-команда, това реално се случва – нашите собствени мисли определят насоката на нашето поведение.
По същия начин, когато човек насърчи себе си, че може, той успява, но когато му каже, просто така, без реална причина, ти си дебел, човек започва в своето съзнание да бъде такъв. А пътят от тази мисъл до диетата е съвсем кратък, до болестта също.
Често си задавам въпроса, това, че можем да вербализираме мислите си означава ли, че трябва да го правим постоянно?!? Задавам този риторичен въпрос не случайно, а поради обстоятелството, че една от главните причини да се попадне в пропастта на диетите е хаплива, неуместна и лишена от деликатност забележка от страна на някого спрямо друг. Хора, които са уверени в себе си, с адекватна самооценка и добро самочувствие ще отминат коментара без да му придадат особено значение, но тук идва другата категория хора – неуверените, лишени от самочувствие, с ниска самооценка, плахите и несигурните, които са много по-уязвими и вероятността да се поддадат на такъв коментар е значително по-голяма. Но малко или много всеки човек е подвластен на внушения. Сугестивното въздействие създава благоприятна среда за покълването на семето на съмнението, което може да прерасне в голям проблем, с трайни последствия. Такава е и траекторията на хранителните нарушения, който най-вече водят началото си от една безобидна диета, която по подмолен и неусетен начин разтваря пропаст, в която човек пада и трудно и мъчително излиза от нея. Задавайки новия модел на поведение – диета, човек започва да свиква, изграждайки нов навик, макар и вреден, който започва да диктува всяко негово движение и мисъл. Постоянната ангажираност на мозъка около храната, превръща човек в нейн роб, където не той, а тя дирижира неговия избор. Представата, възприятията, целия когнитивен процес се изменя и заема деструктивна позиция, която разрушава човек ментално и физически. Последващите физиологични промени, прерастват и в психологически. Чревната флора се нарушава, и тук отново ще се позова на източноазиатската медицина, която още от древни времена твърди, че всички болести започват от червата. Така стоят нещата и при хранителните разстройства, където световно известни лекари като Кембъл-Макбрайд, въз основа на дългогодишен опит и редица проведени изследвания в областта на храносмилателните разстройства също изхожда от това твърдение. Авторката твърди, че в следствие на увредената чревна флора, поради недостига на хранителни вещества, тя започва да произвежда патогенни бактерии, които унищожават полезните такива. Така чревната стена става пропусклива и през нея в кръвта преминават именно тези патогенни бактерии, който движейки се с циркулиращата из цялото тяло кръв, достигат до мозъка. По този начин се зараждат поведенческите и когнитивни проблеми при страдащите от хранителни разстройства. Или още както бих добавила, всичко започва, продължава и свършва с храната. А храната сама по себе си не е просто храна, необходима да задоволи потребността на глада. Тя е същността на човека. И тук проблемът не се основава до това, че се придава голямо значение на храната, а до погрешната информация относно храната, която тиражират рекламите, обслужващи интереса на големите хранителни компании. Всяка погрешно подадена информация води до объркване и не често до проблем. На лице, от всичко това, по света има безброй млади хора (жени, по – малко мъже), които се лутат в търсене на правилната информация. Тя е субективна за всеки един, но е еднаква и реална за абсолютно всички – диетата не е начин на живот. Тя е път само и единствено към болестта.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
