ЗДРАВОСЛОВНО С ЦВЕТЕЛИНА ХАДЖИЕВА: Хранителното разстройство – едно начало с неизвестен край!

Как хранителното разстрой­ство може да управлява живо­та!?

Неразривната връзка тя­ло-душа е в основата на балан­сирания и хармонизиран ритъм на живот. Тя определя качест­вото на живот и отразява ак­туалното реално отношение на човека към самия себе си. Но дали начинът, по който се въз­приемаме чисто физически, е реален или фантазно въобра­жение на обремененото съзна­ние?

Съвсем ясно е, че начинът, по-който се възприемаме ние самите съвсем не тъждествен на това, което околните виж­дат у нас. Затова може би не е случайно твърдението, за­ложено в древноазиатска­та култура, че човек има три лица – това, с което се представя пред окол­ните; това, с което се по­казва пред семейство си; и това, което е всъщност сам пред себе си.

А и самият факт, че всеки вижда у нас различ­ни неща е в следствие на това, че субектив­ните търсе­ния на все­ки един от нас са раз­лични, т.е. вни­манието ни се фокусира върху нещата, които ни вълнуват и интересуват. Така напри­мер, ако някой харесва цвета на сините очи, е на­пълно естествено да се заглежда в очите на хора с именно такъв цвят и да им отдава по-голямо зна­чение.

Оказва се, обаче, на прак­тика, че изследователи след проведени редица изследвания и проучвания, в „Юнивърси­ти колидж“ в Лондон открили, че образът на тялото, който се прожектира в мозъците ни, когато се погледнем в огледа­лото, е „напълно изкривен“ и е 2/3 по-широк от обикновено. Същото изследователите ре­гистрирали и при мъжете, но в по-тесни граници, тъй като же­ните по начало са значително по-чувствител­ни към те­мата за кило­гра­мите и фор­ма­та на тя­ло­то.

Въз основа на резултатите от изследването учените създали „карта“ на мозъчната предста­ва за човешкото тяло, която по-късно сравнили с действи­телните размери и форми на телата ни.

След края на изследването, учените разкрили, че разстоя­нието между показалеца и па­леца на ръката според мозъка е 69% по-голямо от действител­ната дистанция между тези два пръста.

Всичко е свързано с мозъка и психиката, както подчертава един от изследователите. Мозъ­кът има невероятната способ­ност да бъде, така да се каже програмиран – каквото човек му зададе като мисъл-команда, това реално се случва – наши­те собствени мисли определят насоката на нашето поведение.

По същия начин, когато чо­век насърчи себе си, че може, той успява, но когато му каже, просто така, без реална причи­на, ти си дебел, човек започва в своето съзнание да бъде такъв. А пътят от тази мисъл до диета­та е съвсем кратък, до болестта също.

Често си задавам въ­проса, това, че можем да вербализираме мисли­те си означава ли, че трябва да го пра­вим постоянно?!? Задавам този риторичен въпрос не случай­но, а поради обстоя­тел­ството, че една от глав­ните при­чини да се попадне в пропастта на диетите е хапли­ва, неуместна и ли­шена от деликатност забележка от страна на някого спрямо друг. Хора, които са уверени в себе си, с адекватна самооценка и добро самочувствие ще от­минат коментара без да му придадат особено значение, но тук идва другата категория хора – неуверените, лишени от самочувствие, с ниска самоо­ценка, плахите и несигурните, които са много по-уязвими и вероятността да се поддадат на такъв коментар е значително по-голяма. Но малко или много всеки човек е подвластен на внушения. Сугестивното въз­действие създава благоприятна среда за покълването на семето на съмнението, което може да прерасне в голям проблем, с трайни последствия. Такава е и траекторията на хранителни­те нарушения, който най-вече водят началото си от една без­обидна диета, която по подмо­лен и неусетен начин разтваря пропаст, в която човек пада и трудно и мъчително излиза от нея. Задавайки новия модел на поведение – диета, човек започ­ва да свиква, изграждайки нов навик, макар и вреден, който започва да диктува всяко него­во движение и мисъл. Постоян­ната ангажираност на мозъка около храната, превръща човек в нейн роб, където не той, а тя дирижира неговия избор. Пред­ставата, възприятията, целия когнитивен процес се изменя и заема деструктивна позиция, която разрушава човек мен­тално и физически. Последва­щите физиологични промени, прерастват и в психологически. Чревната флора се нарушава, и тук отново ще се позова на из­точноазиатската медицина, коя­то още от древни времена твър­ди, че всички болести започват от червата. Така стоят нещата и при хранителните разстройства, където световно известни лека­ри като Кембъл-Макбрайд, въз основа на дългогодишен опит и редица проведени изследвания в областта на храносмилателни­те разстройства също изхожда от това твърдение. Авторката твърди, че в следствие на ув­редената чревна флора, поради недостига на хранителни веще­ства, тя започва да произвеж­да патогенни бактерии, които унищожават полезните такива. Така чревната стена става про­пусклива и през нея в кръвта преминават именно тези пато­генни бактерии, който движейки се с циркулиращата из цялото тяло кръв, достигат до мозъ­ка. По този начин се зараждат поведенческите и когнитивни проблеми при страдащите от хранителни разстройства. Или още както бих добавила, всичко започва, продължава и свърш­ва с храната. А храната сама по себе си не е просто храна, необ­ходима да задоволи потребнос­тта на глада. Тя е същността на човека. И тук проблемът не се основава до това, че се прида­ва голямо значение на храната, а до погрешната информация относно храната, която тира­жират рекламите, обслужващи интереса на големите хранител­ни компании. Всяка погрешно подадена информация води до объркване и не често до про­блем. На лице, от всичко това, по света има безброй млади хора (жени, по – малко мъже), които се лутат в търсене на правилната информация. Тя е субективна за всеки един, но е еднаква и реална за абсолют­но всички – диетата не е начин на живот. Тя е път само и един­ствено към болестта.

Вестник “ Топ Преса „