Няма лъжа, няма измама – Опознай родината, за да я обикнеш

Беше ми казано, че има път от Парил до Гóлешово и че може да се минава по него само с високо проходим ав­томобил. Реших да се пробвам с ладата и от чисто любопитство в един горещ есенен ден потеглих, хей така, най-спонтанно и на риск – ако ме върнат граничарите, ще се върна. Какво толкова! И така, със сигурност беше мно­го горещ есенен ден на 1995 година, когато с голям мерак потеглих с ладата по непозна­тия ми до тогава път от Парил до Гóлешово. Тръгнах, както казах с нагласата, че към Лов­ча граничарите ще ме върнат обратно, но там на поста, след проверка на документите, те звъннаха по телефона някъде и ме пропуснаха. После през се­лото Парил, прекосявайки река Бýровица, настъпих ладата по нанагорнището, без да я жаля и не след дълго бях на Огледало­то. В багажника имаше два чу­вала с картофи, а ние с жена ми допълнително балансирахме с тежестта си против буксуване. Там един старшина отново раз­говаря с някакво началство по радиостанцията и пак бях про­пуснат да продължа с уговорка­та да си отварям добре очите по тесния и тревясал път, защото е имало дълбоки коловози. Спус­нах се в Гóлешово без никакви проблеми. Препоръчвам на все­ки мераклия поне веднъж да премине по тоя маршрут и да се наслади на хубавата природа. Тук ще добавя, че с ладата съм минавал и по пътя с многото дървени мостчета от Тешел през Мугла до Смолян, а тя върви като танк без ни­какви проблеми, особено когато е оборудвана с ху­бави гуми.

Господа управля­ващи, вижте ги тия преки пътища. Сега му е дошло времето – наред с из­граждането на автомагистрала Струма да се изгради и алтер­нативният път от Гóлешово до Парил или от Парил до Гóлешо­во, а може едновременно и от двете страни да се строи, като срещата на строителите да се осъществи на връх Огледалото. Ще стане един прекрасен път, незадържащ сняг, без снего­навявания и преспи, свързващ пряко двата ГКПП-Кулата и Илинден. Тоя път, който в мина­лото е бил само за граничарите, е с дължина само някакви си десет-дванадесет километра, а, ако се доизгради и тесноли­нейката от Добринище до Гоце Делчев, тогава много хора ще изоставят личните си автомо­били и движението по пътища­та в региона ще се облекчи.

Повтарям: Господа управля­ващи, дойде му времето. Взе­мете пример от римляните, чи­ито пътища и мостове все още си стоят и се ползват от туристите за снимки и туй-онуй. Сега и техника има в изобилие, иска се мерак. Действайте! Може и едно бригадирско дви­жение да се спретне и ще се реши въпросът.

Сега някой би ми казал: „Виж си вашата улица в Сатовча, тогава искай тоя път!“ На това веднага отго­варям, че тая улица „Червено­армейска“ в Сатовча се ползва от всички сатовчанци, като се­верната магистрала на Сатовча – за вилите по „Грамади“, и не е само моя, защото живея на нея, а е на цялото село (в къщи си говорим, че е по-добре улицата ни да се казва „падни-стани“). Моля кметството и общинския съвет да обърнат специално внимание на улица „Червеноар­мейска“ и, ако не се асфалтира, то поне да се бетонира, като други улици, а може и калдъръм да се направи. Да се подготви терен за следващи избори.

Сега да продължим по пътя за Гóлешово. След като се ог­ледах от Огледалото на изток, запад, север, юг започнах да се спускам към Гóлешово по един напълно обрасъл горски път между келяви букаци и габър. Навлизаме между градинки и ето ни в самото село. Минали сме някакви си 10-12 киломе­тра между Пирин и Славянка планина със своя легендарен връх Алиботуш. Баирите око­ло Гóлешово си са бая оголели откъм растителност и само­то село е оголяло откъм хора. Както казах, беше един горещ есенен ден. Жега. Може би за­това хората се бяха скрили на сянка по старинните си къщи и нямаше кой да ни попита какво търсим в тоя граничен район. Видяхме само една баба в на­чалото на селото, която приби­раше реколтата от градината си. Когато минахме покрай нея, я поздравихме и й пожелахме лека работа. Хубаво ще стане, ако се прокара един по-прохо­дим път през тая живописна местност, за да се оживи малко това хубаво старинно и истори­ческо село. Спряхме се да пием вода от много интересната чешма, а после се загледахме в големия гранитен паметник на Стойо Хаджиев от Гóлешово, деец на ВМОРО в миналото ис­торическо време. Поогледахме се наоколо, за да се видим и да се разговорим с някой местен жител, но както отбелязах, те се бяха прибрали по къщите си, а най-вероятно да са се изнесли по градовете на България. Ня­маше джан-джун, не се чуваха и кучета да се джафкат.

На излизане от Гóлешово ми­нахме покрай патрулна кола с граничари, които ни изпрово­диха със зоркия си поглед, без да ме спрат за проверка. Из­глеждаше, че вече са знаели за нас и са ни чакали да се появим живи и здрави. След Гóлешово следва хубав път до също така китното и красиво Петрово. Гледката се допълва от чиста­та и бистра рекичка, която тече успоредно на пътя и запазените гранични съоръжения. Всичко това си заслужава да се виж­да от повече хора, а е и много по-напряко от където и да е другаде между двата гранични контролно-пропускателни пун­ктове – Кулата и Илинден.

ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ЛЕК И ПРИЯТЕН ПЪТ! БОГ ДА ПОМАГА!

Вестник “ Топ Преса „