Няма лъжа, няма измама – Опознай родината, за да я обикнеш
-
- март 6, 2020
Беше ми казано, че има път от Парил до Гóлешово и че може да се минава по него само с високо проходим автомобил. Реших да се пробвам с ладата и от чисто любопитство в един горещ есенен ден потеглих, хей така, най-спонтанно и на риск – ако ме върнат граничарите, ще се върна. Какво толкова! И така, със сигурност беше много горещ есенен ден на 1995 година, когато с голям мерак потеглих с ладата по непознатия ми до тогава път от Парил до Гóлешово. Тръгнах, както казах с нагласата, че към Ловча граничарите ще ме върнат обратно, но там на поста, след проверка на документите, те звъннаха по телефона някъде и ме пропуснаха. После през селото Парил, прекосявайки река Бýровица, настъпих ладата по нанагорнището, без да я жаля и не след дълго бях на Огледалото. В багажника имаше два чувала с картофи, а ние с жена ми допълнително балансирахме с тежестта си против буксуване. Там един старшина отново разговаря с някакво началство по радиостанцията и пак бях пропуснат да продължа с уговорката да си отварям добре очите по тесния и тревясал път, защото е имало дълбоки коловози. Спуснах се в Гóлешово без никакви проблеми. Препоръчвам на всеки мераклия поне веднъж да премине по тоя маршрут и да се наслади на хубавата природа. Тук ще добавя, че с ладата съм минавал и по пътя с многото дървени мостчета от Тешел през Мугла до Смолян, а тя върви като танк без никакви проблеми, особено когато е оборудвана с хубави гуми.
Господа управляващи, вижте ги тия преки пътища. Сега му е дошло времето – наред с изграждането на автомагистрала Струма да се изгради и алтернативният път от Гóлешово до Парил или от Парил до Гóлешово, а може едновременно и от двете страни да се строи, като срещата на строителите да се осъществи на връх Огледалото. Ще стане един прекрасен път, незадържащ сняг, без снегонавявания и преспи, свързващ пряко двата ГКПП-Кулата и Илинден. Тоя път, който в миналото е бил само за граничарите, е с дължина само някакви си десет-дванадесет километра, а, ако се доизгради и теснолинейката от Добринище до Гоце Делчев, тогава много хора ще изоставят личните си автомобили и движението по пътищата в региона ще се облекчи.
Повтарям: Господа управляващи, дойде му времето. Вземете пример от римляните, чиито пътища и мостове все още си стоят и се ползват от туристите за снимки и туй-онуй. Сега и техника има в изобилие, иска се мерак. Действайте! Може и едно бригадирско движение да се спретне и ще се реши въпросът.
Сега някой би ми казал: „Виж си вашата улица в Сатовча, тогава искай тоя път!“ На това веднага отговарям, че тая улица „Червеноармейска“ в Сатовча се ползва от всички сатовчанци, като северната магистрала на Сатовча – за вилите по „Грамади“, и не е само моя, защото живея на нея, а е на цялото село (в къщи си говорим, че е по-добре улицата ни да се казва „падни-стани“). Моля кметството и общинския съвет да обърнат специално внимание на улица „Червеноармейска“ и, ако не се асфалтира, то поне да се бетонира, като други улици, а може и калдъръм да се направи. Да се подготви терен за следващи избори.
Сега да продължим по пътя за Гóлешово. След като се огледах от Огледалото на изток, запад, север, юг започнах да се спускам към Гóлешово по един напълно обрасъл горски път между келяви букаци и габър. Навлизаме между градинки и ето ни в самото село. Минали сме някакви си 10-12 километра между Пирин и Славянка планина със своя легендарен връх Алиботуш. Баирите около Гóлешово си са бая оголели откъм растителност и самото село е оголяло откъм хора. Както казах, беше един горещ есенен ден. Жега. Може би затова хората се бяха скрили на сянка по старинните си къщи и нямаше кой да ни попита какво търсим в тоя граничен район. Видяхме само една баба в началото на селото, която прибираше реколтата от градината си. Когато минахме покрай нея, я поздравихме и й пожелахме лека работа. Хубаво ще стане, ако се прокара един по-проходим път през тая живописна местност, за да се оживи малко това хубаво старинно и историческо село. Спряхме се да пием вода от много интересната чешма, а после се загледахме в големия гранитен паметник на Стойо Хаджиев от Гóлешово, деец на ВМОРО в миналото историческо време. Поогледахме се наоколо, за да се видим и да се разговорим с някой местен жител, но както отбелязах, те се бяха прибрали по къщите си, а най-вероятно да са се изнесли по градовете на България. Нямаше джан-джун, не се чуваха и кучета да се джафкат.
На излизане от Гóлешово минахме покрай патрулна кола с граничари, които ни изпроводиха със зоркия си поглед, без да ме спрат за проверка. Изглеждаше, че вече са знаели за нас и са ни чакали да се появим живи и здрави. След Гóлешово следва хубав път до също така китното и красиво Петрово. Гледката се допълва от чистата и бистра рекичка, която тече успоредно на пътя и запазените гранични съоръжения. Всичко това си заслужава да се вижда от повече хора, а е и много по-напряко от където и да е другаде между двата гранични контролно-пропускателни пунктове – Кулата и Илинден.
ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ЛЕК И ПРИЯТЕН ПЪТ! БОГ ДА ПОМАГА!
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
