Нели Бистричка от Разлог: Живея в Холандия, изпитвам нужда да се връщам към корените си

Моят роден град Разлог е известен със запазването на традициите си. Всяка година има много възможности неговите жители (и всякакви ентусиасти) да се обличат в традиционно българско облекло и да се събират в центъра на града, за да празнуват заедно, като се държат за ръце и оформят дълъг и пъстър фолклорен танц (хоро).

Едва ли има къща, която да не притежава традиционно българско облекло (носия) и почти няма член на семейството, който да не се почувства участник в поне един от тези поводи. В частност януари е много специален месец в Разлог. Старчевата Годината започва с кукерския фестивал Старчевата. На 1 януари стотици хора от Разлог и околностите се обличат в традиционно българско облекло и носии и парадират през центъра на града. Кукерите (кукерите) играят централна роля в градските празници и са основната атракция.

Те са сложно костюмирани мъже, които изпълняват традиционни ритуали, предназначени да изплашат злите духове. Костюмите им са произведени от козя кожа и някои могат да струват няколко хиляди евро. Конусовите им глави са високи до 2 метра и завършват с конски опашки. Най-важният елемент от костюмите са звънците, които могат да тежат до 40-50 кг. Целият фестивал може да бъде описан и като състезание сред кварталите.

Кварталът, който представя най-доброто шоу с най-добрите костюми, е обявен за победител и трябва да носи тази чест през останалата част от годината. С гордост споделям, че участвах в този фестивал през 2014 г. Беше невероятно изживяване, което определено ще помня до края на живота си. Бабинден На 21 януари Разлог чества още една голяма традиция, наречена Бабинден (буквално в превод на английски: Ден на баба).

Тази традиция датира от 1951 г. и всяка година на 21 януари жените, които участват в процеса на раждане, се почитат. Преди години това са били бабите и по-възрастните жени. От тук идва и името на тази традиция На този ден новородените от последните дванадесет месеца и техните майки и баби се обличат в традиционно българско облекло и правят традиционен танц на градския площад. Тази ми е любимата традиция, тъй като обръща внимание на новия живот. Чудесно е да наблюдавате как всяка година градът се подмладява с определено количество новородени. Тази година тази традиция беше още по-специална за мен, тъй като участвах заедно с майка ми и малката си дъщеря.

Надявам се, че един ден дъщеря ми ще ме покани да се присъединя към нея и нейното дете и по този начин ще вдъхнови детето си да запази традицията жива. Защо е важно да се съхраняват традициите? Прекарах доста време в опити да разбера какво кара хората да се присъединяват към тези празненства година след година. И за мен лично, какво ме кара да резервирам почивката си още през август и да мина през неприятностите да изведа съпруга си и момиченцето от 2400 км, само за да бъда част от всичко това? Ако бъда честна, отговорът на тези въпроси все още е загадка за мен.

Вярвам, че това не е нещо, което може да се опише с думи. Най-близкият отговор, който мога да намеря, е повече като търсене на чувство за принадлежност. Усещане, че съм част от нещо, което е по-голямо от мен. Част от култура и нация, които са съществували преди мен и ще продължат да съществуват извън мен. Живея в чужбина от почти 14 години. Всеки ден говоря три езика. Работя с хора от различни среди и пътувам до близки и далечни страни. Излагайки се на толкова много различни култури, аз приемам всякакви нови перспективи и начин на живот. Но винаги изпитвам нужда да се върна към корените си.

Да се чувствам заобиколена от хора, които споделят подобен произход и история, и да си напомням откъде идвам. Именно традициите обединяват нациите, като предават ценности и ритуали от едно поколение на следващо. Участвайки в случаи като описаните по-горе, ние се приближаваме един до друг, по-близо до корените си, предците си и в идеалния случай по-близо до себе си.

Вестник “ Топ Преса „