Поле в сърцето на планината, зимен поход в Среден Пирин

Добро поле е местност на близо 2 000 метра надмор­ска височина, която се нами­ра в Среден Пирин, близо до най-високия негов връх Оре­ляк. Знаем, че за да стигнем дотам, трябва да вървим около 4 часа, и то през дос­та труден терен. На връщане – още толкова. За краткия януарски ден това си е доста сериозно изпитание, но все пак решаваме да направим прехода.

С коли стигаме от Гоце Делчев до село Доброти­но, където ги оставяме, и тръгваме по стръмните планински пътеки. Де­нят е слън­чев , а и тук е по-топло, отколкото в града. Почти през цялото време слън­цето ни се ус­михва от юг. Само когато попадаме в па­дини, го губим от погледите си.

В пре­хода има от всичко по мно­го – и изкач­ване, когато смък­ваш якето, но въпреки това си вир-вода, и слизане в усойни места, когато отново обли­чаш връхна дреха и вди­гаш високо яка­та… А като си на от­крито, вятърът те грабва отвсякъде и на мину­тата изваждаш шап­ката и шала…

Но най-трудното премеждие се оказ­ва снегът. В тази безснежна зима, ми­слехме си ние, сигур­но само тук-там ще видим снежец. В на­чалото наистина беше така –само на сенчестите места се белееше. Но после, когато наближихме Ореляк, снегът на места достигаше до поло­вин метър. Мъжете пропра­вяха пъртина напред, а ние, жените, – след тях.

На едно място видяхме ясно очертани в снега ме­чешки лапи. Учудихме се, защото по това време ме­цаните би трябвало да спят зимния си сън, но следите върху снега – големи, със заострени нокти, личаха така, сякаш животното е ми­нало оттук малко преди нас.

Вдясно от пътя, по който се движим, се издигат два склона, за кои­то годишните времена ся­каш са различ­ни – единият си е в зимата, а другият, люби­мецът на слън­цето, е вече пролетен. Тези две картини, с ясно очерта­ната граница между тях, са наистина впе­чатляващи.

Красиви на фона на снега са и шипко­вите храсти с червените си плодчета, кои­то като че ли ни канят да ги опитаме, защо­то по това вре­ме на годината са най-вкусни.

И тази тол­кова насите­на синева над главите ни – небе, каквото може да има само над пла­нината!

Насладата от природните хубости ни по­мага по-лесно да понасяме несгодите. При това не само потъването в снега, който се промъква в обувките и мо­кри краката, но и спускането по хлъзгавата шума, когато отново навлизаме в гората, и напрежението от постоян­ното избиране на път между препятствия от камъни и паднали клони …

Много пъти през този ден питахме во­дача няма ли да стиг­нем най-после до това Добро поле. А той, за да не ни обезкуражи, все повтаряше – още малко остава. По едно време започнах­ме да се питаме – как­во поле търсим сред планината. Но когато го видяхме, се убе­дихме, че си заслужа­ва името – обширна равнинна земя между много хълмисти обра­зувания. А недалече оттук – връх Ореляк – още един страж над доброто поле!

Вестник “ Топ Преса „