Вдъхновяващите истории на фестивала „Намереното поколение“ – историята на Райка Славчева от Сатовча
-
- декември 29, 2019
Национален научнообразователен фестивал „Намереното поколение“
Какво е общото между Марсилия и Сатовча? За какво служи методът „Мислене с шест шапки“? Развитието и напредъкът зависят ли от местоположението, или са само функция на желанието и упоритостта?
Първата вдъхновяваща история на участник в Националния научнообразователен фестивал „Намереното поколение“, която искаме да споделим с вас, е на г-жа Райка Славчева. С нейна помощ намираме и отговор на тези въпроси.
Райка Славчева e старши учител по френски език в СУ „Св.св.Кирил и Методий“, с. Сатовча, обл. Благоевград.
Има две висши образования – Френска филология от ЮЗУ „Неофит Рилски“,Благоевград и Българска филология в СУ „Св.Климент Охридски“, както и първа квалификационна степен на учител.
Участвала е в специализации в страната и в чужбина /Франция – Гренобъл, Марсилия, Безансон, Република Молдова и др./. Разработва и реализира национални и международни проекти по програма „Еразъм+“ за обмяна на опит и добри иновационни педагогически практики с партньори от Европа.
150 ученици от училището в Сатовча имат възможност да се обучават в европейски страни, а училището става носител на наградата „Европейски езиков знак 2017“ от реализирания тригодишен проект по френски език „Градина без граници. Нека нашият дух цъфти в градината на Европа“, програма „Еразъм+“.
Райка Славчева притежава множество сертификати, грамоти и награди, има публикации в национални списания, вестници и сборници. Заедно със своите ученици участва и печели национални, международни състезания, конкурси и проекти.
Сред по-важните й награди е званието „Учител на годината 2016“, с награда „Стоян Михайловски“, както и „Иновативен учител 2019“, което й носи и участието в Националния научнообразователен фестивал „Намереното поколение“.
Преди броени дни става носител на Приз „Просветител в българското образование за 2019 година“.
„Моята философия за образованието е да поставям ученика в центъра на образователния процес. Преподаването е призвание, мисия, голяма отговорност. Преподавателските ми похвати се променят съобразно темата, аудиторията и времето.
Вярвам, че ученето е процес през целия живот и независимо от годините и опита, винаги има място за усъвършенстване. Светът непрестанно се променя и е важно учителят да бъде възприемчив и непредубеден към новите идеи и стилове на преподаване. Силният учител е готов да експериментира и да адаптира голямо разнообразие от иновационни методи, подходи и стратегии“, споделя г-жа Славчева.
Отдаденият преподавател поставя в основата на работата си развитието на учениците си и чрез различни методи, включително и на неформално образование, се стреми да развива творческия им потенциал, да насърчава техните лични качества и изразяване на собствените им позиции в социален и граждански аспект.
Именно иновативните методи на активно учене са един от ключовете за успех в професията на г-жа Славчева. Част от тях са учене чрез действие, учене чрез игри /ролеви и симулативни/, учене чрез опит и преживяване, мислене с шест шапки, проектни методи, мозъчна атака, решаване на казуси, дебати и др.
„Работата по проекти намира все по-голямо приложение в моята работа като образователна технология, която има важно значение за постигане на качествено обучение, тъй като включва система от дейности, при които учениците придобиват знания, умения и компетенции по френски език в процеса на планиране и изпълнение на определени практически задачи“, разказва преподавателката.
Безспорно един от най-интересните методи, използвани в предподаването от г-жа Славчева е методът „Мислене с шест шапки“ на Едуард де Боно. Този метод провокира учениците да мислят извън утвърдените си мисловни схеми, възприемайки шест отделни гледни точки. Всяка гледна точка се символизира от шапка с определен цвят.
Според Едуард де Боно, мисленето е най-великата човешка способност, но разумният човек никога не бива да бъде удовлетворен от степента, в която владее това най-важно умение. Затова той предлага система от методи, които развиват мисленето.
Авторът счита, че главната трудност при мисленето е фактът, че мислещият се опитва да прави много неща наведнъж, като в съзнанието му се преплитат едновременно чувства, информация, логика, надежда и творчество. Той предлага проста концепция, която дава възможност на мислещия да прави нещата едно по едно.
Използвайки метода “Шест мислещи шапки”, мислещият човек получава и възможността да разделя чувствата от логиката, творчеството от информацията и т.н.
Разяснявайки същността на този метод, Едуард де Боно ни кара да си представим, че “нахлупваме” една от шестте мислещи шапки. По този начин се дефинира определен тип мислене.
Бялата шапка е символ на обективното мислене при търсене или предоставяне на информация, представя фактите, цифрите, т.е. информация в натурален вид.
Червената шапка се свързва с чувствата и интуицията, позволява на мислещия да изследва вътрешното усещане на другите, като ги помоли за тяхното „червено“ становище.
Черната шапка е една от най-често “използваните” шапки в мисленето и се свързва с логически-негативното, мислещият трябва да се съсредоточи върху критичната преценка;
Жълтата шапка е логическото-позитивно мислене. Жълтото, като символ на слънцето, е повод за оптимизъм, за надежда в бъдещето.
Зелената шапка е шапката на креативността и творческото мислене. Учениците търсят нови идеи, опитват се да откриват нови възможности, използват методи за насърчаване на креативността като брейнсторминг /мозъчна атака/, търсят нови алтернативи.
Синята шапка е начин на мислене и поведение, при който ситуацията се контролира според обстоятелствата, създава организация на мисловния процес, подбор на поредността за използване на другите шапки.
Методът позволява в една групова дискусия да намерят място множество начини на мислене, без да доминира обичайното или типично мислене, присъщо за групата. Шестте мислещи шапки включват мислене, основано на факти, но също така и на чувства, на критика, на оптимизъм, на творчество.
По време на дискусията и обсъждането на крайния резултат се оформя мисловна карта на проекта или „дърво на решенията“ – „четящо дърво“, на които учениците поставят цветни листчета, символизиращи цвета на шапките с информация по съответната тема.
Методът мисловна карта има четири основни характеристики: обектът, който е фокус на вниманието се откроява като централно понятие; основните теми на мислене излизат от централното понятие като клони, които включват ключовата дума, изписана върху свързана с централното понятие линия. Шестте шапки се изобразяват като разклонения на клоните и се свързват в мрежовидна структура.
Представянето на проекта се извършва чрез информационно-комуникационните технологии, на „горещия стол“, където групите ученици си сменят местата и чрез мисловни карти, мултимедийни презентации, постери, брошури или диплянки представят извършената от тях работа.
Методът на проектите е насочен към развиване на личността на ученика, неговите познавателни и творчески способности. Чрез проектното обучение, учениците имат възможност да обменят опит с връстниците си от Европа в платформата на eTwinning и Twincpace.
Използването на иновационните методи в учебния процес мотивира учениците в усвояването на преподавания материал, повишава тяхната активност и изгражда умения за свободно изразяване и развиване на комуникативните им способности. Те са макет, модел на онова, което често се случва в живота – да имаш позиция, да уважаваш други позиции, да избираш алтернативи.
С основание Ренард посочва очаквания резултат от интерактивното обучение: “чрез повишаване качеството на образованието, се постига повишаване качеството на живот на личността и на обществото като цяло”.
Be the first to leave a review.
