Звездата от «Пътят на честта» Благовест Благоев: Започнах да уча актьорско майсторство в Благоевград – при проф проф. Енчо Халачев!

Както и да го погледнеш, той е Б. Б. Но не онзи Б. Б., той е Б. Б. от Народния театър, актьорът Благовест Благоев. В сериала „Пътят на честта” е в ролята на Димитър, лошия, пияницата Димитър, който преследва Кера, вдовицата на брат си. Висок 191 сантиметра, с леко прегърбената фигура на боксьор, той е със заряда на кълбовидна мълния, която четирите стени на стаята трудно удържат. През този сезон можете да гледате Благовест Благоев в спектаклите на Народния “Опит за летене”, “Теремин”, “Почивен ден”, “Жана”, “На ръба”, “С любовта шега не бива”, “Наблюдателите”. Когато в началото на срещата ни малко нападателно заявява, че е като прожектор, разбираш как се чувства заек, хванат от фаровете на кола, лекo паника, но после установяваш, че този Б. Б. може да бъде и много забавен. Готов е за стендъп. Ето шоуто му. Пораснах изведнъж между седми и осми клас, бях като мъж с две деца между съучениците си.

Тренирах баскетбол. Расъл съм през 90-те, в най-бандитските времена, но майка ми беше спокойна, защото
по цял ден бях в училище с топката. За първи път пих и хванах цигара след казармата. Казармата не ме направи
мъж, но уби всичко детско в мен. През 1994 година във Видин, аз съм от Видин, се разпадна всичко. По време на югоембаргото правехме амбулантна търговия със Сърбия. Какво ли не сме продавали, легени и всякакви чудеса от пластмаси. На границата имаше върволици от баби, които бутаха мотори с туби бензин, да карат не можеха. Ние бяхме организирани, дивни тийнейджъри. От бензина изкарвахме много пари. Влечеше ни София,

събота – неделя пътувахме, дискотека в „Ялта”, стаята в хотел „Родина” струваше 10 марки. Откакто съм се родил, съм прожектор, винаги съм бил духовит, душа на компанията, дай ми да пресъздавам характери. Учителката ми по литература ме насърчи да кандидатствам за актьорско майсторство. Веднъж трябваше да научим стихотворение на Вапцаров. С моя съученик и приятел – Николай Ковашки, не бяхме подготвени и тя ни изгони. Каза, че ако след 45 минути не знаем някое Вапцарово стихотворение, ще имаме две за годината. Той научи „Борбата е безмилостно жестока”, аз – „Прощално”. И го изпълних. Учителката каза – Благовест, ти трябва да кандидатстваш във ВИТИЗ. Пуснах го покрай ушите си. Исках да стана професионален баскет
болист. Треньор. Или да уча за кинезитерапевт. Тогава баща ми ме заведе да видя как играчи на видинския отбор по баскетбол копаят дупки за пътното, след като са приключили спортната си кариера. Това ли искаш, моето момче, да копаеш дупки на улицата. Реших, че искам друго. Пет пъти кандидатствах във ВИТИЗ, от 1994 до 2000 година. Аз не се отказвам, да не ми застане човек на пътя. През 1998-а ме приеха актьорско майсторство в Благоевград. Учих при проф. Енчо Халачев. Проф. Халачев ми казваше – имаш време за всичко, и за ВИТИЗ, и за Народния театър, но на мен ми се струваше невъзможно. Ходех на уроци и при Надежда Сейкова. През 2000 година кандидатствах и куклено майсторство в НАТФИЗ. Не бях пипал кукли. Водя куклите, те не живеят, но зарядът, с който се опитвах да ги съживя, беше много забавен. Комисията се заливаше от смях. Проф. Румен Рачев ми каза – разкажи един виц. И ме приеха най-накрая като във виц. Завърших в класа на доц. Жени Пашова и доц. Петър Пашов. Те са моите духовни родители. Знаех, че трябва да се полага труд, като в баскетбола. Всичките ми приятелства са на база труд, защото съм си свършил добре работата. След няколко години в Кърджалийския театър Лили Абаджиева ме покани да играя Лъки в нейната постановка на “В очакване на Годо” в Сатирата, а Павел Васев ме назначи. Участвах в постановки на Мариус Куркински, Камен Донев. Смениха се директорите, уволниха ме. Стана по изключително административен начин, вземи тази молба, подпиши я.

В същия  момент ми се ражда дете. Чукам на вратата на бюрото по труда… В Народния театър съм заради „Игра на тронове”.
Захари Бахаров, който ми е добър приятел, участваше в две постановки на Камен Донев. Избират го за „Игра
на тронове”, викат го да снима в Англия. И Камен Донев, който също ми е до
бър приятел, ми се обажда. И двамата ме помолиха да дойда и да заместя Захари в два спектакъла на Камен. Научих текста за една сед
мица. Явих се на репетиция. Така се качих на сцената на Народния. След това директорът Павел Васев ми предложи да участвам в няколко други представления и да стана част от трупата на театъра. Това стана преди 4-5 години. Вече 20 години съм актьор. Отказвал съм много предложения. Тодор Колев казваше: „Пропусни 5 лева сега, защото утре ще вземеш 50.” Настроен съм кантиански. Кант си е живял в Кьонигсберг (смята се, че през целия си живот немският философ не се e отдалечил на повече от 1020 километра от родния си град, б.р.). И аз съм си тук, не съм тръгнал да чукам по
чужди порти. Знам, че щастието трябва да го търся в мен. Моята посока е отвън навътре. Явно съм по-млад дух и трябва да копая навъ
тре, там да търся артефакти. За „Пътят на честта“ ме извикаха на кастинг за конкретната роля. С (режисьора) Виктор Божинов съм работил и във „Възвишение“. След кастинга тръгвам да се прибирам, а студиата бяха далеч. Докато чаках такси, покрай мен мина кола и спря. В нея беше Милена Фучеджиева, главната сценаристка, която присъстваше на кастинга. Тя ме покани да се кача в колата и докато пътувахме, поприказвахме. Мисля, че тогава везните се
наклониха към мен. Нарочно правя пернонажа си – Димитър, толкова болезнено реалистичен. Да бъде като шамар, като бъркане в очите. Смятам, че една част от населението още влачи тежко патриархални навици, че насилието не му е чуждо. Дори да не е физическо насилие… Виждал съм такова пасивно-агресивно поведение и то при уж модерни хора – „ще ми подадеш ли солницата, миличко”. Като че ли ти е слугиня. Тонът е различен, но съдържанието е същото. Вярвам, че типажи като моя герой могат да се променят, затова харесвам и историята за Гесмас и Дисмас, двамата разбойници, които били разпънати заедно с Христос. Единият преди смъртта си се покаял. Вчера влизам в хлебарницата, исках да купя хляб с квас, още не го бяха изкарали. И ми казват – отидете да изпиете една ракия и тогава елате. Видели са какъв съм в сериала и са повярвали на персонажа ми. Не съм съзерцателен тип. Подвижна натура съм. Тая фигура не е току-така. Смятам, че е хубаво мъжът да търчи, да действа. Така сме се развили. Само ние имаме потни жлези и можем да бягаме 42 километра, без да прегреем. В миналото мъжете са гонили дивите животни, за да отглеждат семействата си. Сега ние гоним много други неща, но целта е същата. Един мъж трябва да може да тича. Такъв човек съм и аз – тичащ.

Вестник Топ Преса