150 години от историческия народен събор в с. Гайтаниново, Неврокопско
-
- декември 20, 2019
Възрожденският период от историята на Неврокопския край – особено десетилетието от 1860 до 1870 година – е изпълнен с изключително бурни църковни и училищни борби между българите и гъркоманите в Неврокоп и в по-будните села. В църквите по това време всички молитви и божествени служби се извършват на гръцки език, а в училищата преобладава килийния метод на обучение или преподаване на абсолютно невазбираемия за многобройното българско население гръцки език. Гръцките свещеници всячески се стремят да се противопоставят на патриотичните стремежи на българите, които повеждат решителна и безкомпромисна борба за въвеждане на български език при преподаване в училищата и при богослужение в църквите.
В една дописка от Неврокоп до в-к ‘’Македония’’ през 1867 г с радост се съобщава, че ‘’тия дни се замени в черквата ни гръцкото пеене с българско, заради което става пет години почти гдето юнашки противостояхме’’ Нещо повече, неврокопчани отправят поредното си прошение до Портата, в което настояват вече не само за прогонване на гръцкия владика, но и за учредяване на българска епархия в града и района.
През 1869 г. първенците на будното възрожденско село Гайтаниново за първи път докарват в селото им учител, който преподава на български, а не на гръцки ез. Това е Захари Дойчев Бояджиев от гр. Хасково. Почти всички учители от околните села, между които Петър Сарафов и Спас Прокопов от Гайтаниново, Атанас Гущанов от Крушово, Димитър Константинов от Садово, Атанас Ил. Дуков от Неврокоп, Атанас Поппетров от Либяхово и др. оставиха каквито се намериха лица да ги заместват, гдето учителствуваха, и незабавно отидоха в Гайтаниново и станаха ученици по български и турски език на учителя Бояджиев. Негов ученик стана и поп Антон Жостов от Гайтаниново.
‘’Неописуема беше радостта на учителите и учениците, и на техните родители, че всички разбират това, което се чете и пише на български в училището и у дома, а отчасти и в църквата гдето се започна да се извършва богослужението на старобългарския- славянския църковен език’’ – пише в Автобиографията си либяховския учител Атанас Поппетров.
В това време на духовно възраждане на българите от Неврокопско идва паметната дата 6 декември 1869 г., когато най-изявените дейци на църковно-националната борба организират и провеждат голям народен събор в с. Гайтаниново. В него участват представители на всички български села в казата. Тук са също и представители на много български села от Драмско, Серско и Мелнишко. Между тях са Хаджи Димко от Горно Броди, Димитър Сингартийски, Георги х. Иванов от с. Просечен, Хаджи Андон от с. Тешово, даскал Костадин от с. Калиманци, Мелнишко, Моню Гърнев, Никола Воденов и поп Харитон от Либяхово и др.
Съборът започва с пламенно слово на учителя Захари Бояджиев, а след това отец Харитон служи тържествена литургия в местната църква ‘’Св. Никола’. На събора се взема историческото решение да се отхвърли гръцкия език от училищата и църквите и повсеместно да се въведе българския език, както и всички православни българи в Неврокопско окончателно да се откажат от гръцката Патриаршия. Решенията на събора и подписаните два документа, според които българите от Драмско, Неврокопско и Мелнишко се присъединяват към българската Цариградска църква, нанасят сериозен удар върху позициите на гърцизма в Драмската и Мелнишката епархия и активизират движението за национална просвета.
‘’Глас народен е сила !’’ – спомня си възрожденския учител Спас Прокопов, участвал в събора.
‘’Минутно, яко дим изчезна всичко, що е гръцко. Гръцките музи отлетяха на Олимп, за да се оплакват на Зевс за тяхната погибел. . . . . но великии Перун беше готов да накаже лошо победеного ‘’ – пише изследователят Анг. Даскалов.
И само след по-малко от 3 месеца се издава и султански ферман за учредяване на Българска екзархия в Цариград, към която неврокопчани са от първите, присъединили се нея. Те припознават вече за свой предводител българския екзарх Антим Първи, и упорито действат за изпращане вече на български владика в Неврокоп.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
