150 години от историческия народен събор в с. Гайтаниново, Неврокопско

Възрожденският период от историята на Неврокопския край – особено десетилети­ето от 1860 до 1870 година – е изпълнен с изключително бурни църковни и училищни борби между българите и гъркоманите в Неврокоп и в по-будните села. В църквите по това време всички молит­ви и божествени служби се извършват на гръцки език, а в училищата преоблада­ва килийния метод на обу­чение или преподаване на абсолютно невазбираемия за многобройното българ­ско население гръцки език. Гръцките свещеници всяче­ски се стремят да се проти­вопоставят на патриотични­те стремежи на българите, които повеждат решителна и безкомпромисна борба за въвеждане на български език при преподаване в учи­лищата и при богослужение в църквите.

В една дописка от Невро­коп до в-к ‘’Македония’’ през 1867 г с радост се съобща­ва, че ‘’тия дни се замени в черквата ни гръцкото пеене с българско, заради което става пет години почти где­то юнашки противостояхме’’ Нещо повече, неврокопчани отправят поредното си про­шение до Портата, в което настояват вече не само за прогонване на гръцкия вла­дика, но и за учредяване на българска епархия в града и района.

През 1869 г. първенците на будното възрожденско село Гайтаниново за първи път докарват в селото им учител, който преподава на българ­ски, а не на гръцки ез. Това е Захари Дойчев Бояджиев от гр. Хасково. Почти всич­ки учители от околните села, между които Петър Сарафов и Спас Прокопов от Гайта­ниново, Атанас Гущанов от Крушово, Димитър Констан­тинов от Садово, Атанас Ил. Дуков от Неврокоп, Атанас Поппетров от Либяхово и др. остави­ха каквито се намериха лица да ги заместват, гдето учи­телствуваха, и незабавно отидоха в Гайтанино­во и станаха ученици по български и турски език на учителя Бояджиев. Негов ученик стана и поп Ан­тон Жостов от Гайтаниново.

‘’Неописуема беше радостта на учителите и учениците, и на техните родители, че всички разби­рат това, което се чете и пише на български в училище­то и у дома, а отчасти и в църквата где­то се започна да се извърш­ва богослужението на ста­робългарския- славянския църковен език’’ – пише в Автобиографията си либя­ховския учител Атанас По­ппетров.

В това време на духовно възраждане на българите от Неврокопско идва паметна­та дата 6 декември 1869 г., когато най-изявените дейци на църковно-националната борба организират и провеж­дат голям народен събор в с. Гайтаниново. В него участ­ват представители на всич­ки български села в казата. Тук са също и представители на много български села от Драмско, Серско и Мелниш­ко. Между тях са Хаджи Дим­ко от Горно Броди, Димитър Сингартийски, Георги х. Ива­нов от с. Просечен, Хаджи Андон от с. Тешово, даскал Костадин от с. Калиманци, Мелнишко, Моню Гърнев, Никола Воденов и поп Хари­тон от Либяхово и др.

Съборът започва с пламен­но слово на учителя Захари Бояджиев, а след това отец Харитон служи тържествена литургия в местната църква ‘’Св. Никола’. На събора се взема историческото реше­ние да се отхвърли гръцкия език от училищата и църк­вите и повсеместно да се въведе българския език, както и всички православ­ни българи в Неврокопско окончателно да се откажат от гръцката Патриаршия. Решенията на събора и по­дписаните два документа, според които българите от Драмско, Неврокопско и Мелнишко се присъединя­ват към българската Ца­риградска църква, нанасят сериозен удар върху позици­ите на гърцизма в Драмска­та и Мелнишката епархия и активизират движението за национална просвета.

‘’Глас народен е сила !’’ – спомня си възрожденския учител Спас Прокопов, участвал в събора.

‘’Минутно, яко дим изчезна всичко, що е гръцко. Гръцки­те музи отлетяха на Олимп, за да се оплакват на Зевс за тяхната погибел. . . . . но ве­ликии Перун беше готов да накаже лошо победеного ‘’ – пише изследователят Анг. Даскалов.

И само след по-малко от 3 месеца се издава и султан­ски ферман за учредяване на Българска екзархия в Цариград, към която нев­рокопчани са от първите, присъединили се нея. Те припознават вече за свой предводител българския ек­зарх Антим Първи, и упорито действат за изпращане вече на български владика в Не­врокоп.

Вестник “ Топ Преса „