Днес почитаме Свещеномъченик Игнатий Богоносец, епископ Антиохийски
-
- декември 20, 2019
Игнажден е е голям църковен неподвижен празник, на който се отслужва празнична литургия. Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов.
Днес, 20 декември, празнуваме Игнажден. Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църква, ако не се брои нейният основател, апостол Петър, и представител на поколението на Апостолските мъже.
Празник имат Игнат, Игната и техните производни: Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Искрен, Игнасия, Игнасио, Агна, Пламен, Пламена.
На днешния ден не бива да се дават пари на заем, да се изнасят ценни неща от къщата (огън, жар или сол), не се вари боб, за да не бие градушка, не се пере, за да не налети болест. А ако времето е облачно, реколтата ще е добра, гласят народните поверия.
За живота на праведния Йосиф Прекрасни се разказва в Старозаветната книга Битие глави 37-50. Той бил предпоследният от дванадесетте синове на старозаветния патриарх Яков (Израил) от любимата му жена Рахил (Бит. 30:23-24), и последният, който се родил в Месопотамия преди изхода на Иаков от Лаван. Йосиф бил благодетелен и красив и бил особено обичан от родителите си. Младият Йосиф разказал на близките си свои сънища, които предвещаващи бъдещето му величие. С това той възбудил злобна завист у братята си. Те решили да убият седемнадесетгодишния Йосиф и го хвърлили в ров, но после го продали в робство на пътуващи търговци. Така Йосиф се озовал в Египет (Бит. 37:22, 29) и станал един от многото евреи-слуги там между 1900 и 1600 г. преди Христос.
В Египет праведният Йосиф бил продаден на началника на охраната на фараона Потифар и благодарение на своя ум и добродетели, той заслужил доверието му. Св. Йосиф бил удивително красив. Жената на Понтифар се опитала да го прелъсти, но целомъдреният юноша отблъскал нейните съблазни. Огорчена и озлобена, тя оклеветила пред мъжа си праведния Йосиф, който веднага го хвърлил в затвора. Оттам светият Йосиф излязъл чрез дара си да тълкува сънища.
Когато научил за дарбата му, фараонът извикал Йосиф в своя дворец, за да изтълкува негов сън, който никой не успял да изтълкува (Бит. 41:14). Съновидението предсказало, че след богат урожай и слава на фараона, ще последват гладни години и нещастия за Египет. Силно впечатлен от дара на Йосиф, фараонът го направил първи сановник – втори по положение след фараона в цялото царство (Бит 41:38-46). Благодарение на откровението и вещото ръководство на Йосиф, Египет бил спасен от нещастията.
Когато в родината на праведния Йосиф настанал глад, баща му изпратил синовете си да закупят храна от египтяните. Св. Йосиф Прекрасни спасил целия си род от гладна смърт и им помогнал да се заселят в Египет. Фараонът им дал добро място за живеене (Бит. 43:34) и братята се сдобрили (Бит. 43-46 глава).
Традиции и обичаи
В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”
Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер.
За нея приготвят постни храни.
На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“ не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”. През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна.
Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни. Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!”
В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица.
Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.
В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни.
В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи – огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.
От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите (дървено корито, в което се е месел хлябът) тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки.
Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.
На трапезата задължително трябва да има боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая и кравайчета.
Blitz.bg
Be the first to leave a review.
