От Горна Джумая за Западна Европа

Независимо в коя сфера е дейността им, семейните бизнеси по света, които растат с над 10% на годишна база, имат общи белези. Първо, 84% от тях са създадени от семейства, които споделят общи ценности и визия за развитие на компаниите. Второ, 63% от тях правят сериозни стъпки в посока дигитализация и внедряване на модерни технологични решения. Трето, 55% от бизнесите имат конкретни стратегически планове за бъдещето. Такива са изводите от глобалното изследване на Price Waterhouse Cooper (PwC) за семейния бизнес през 2018 г., а една малка благоевградска компания показва на практика, че всички заключения са напълно релевантни.

 

Както и че успехът не зависи от сферата на дейност на бизнеса, нито от това дали той е базиран в Ню Йорк, Магдебург, Сао Висенти, Мингечаур или малко българско градче.

 

Печатница „Смилков“ е създадена преди 20-години от Христо Смилков и съпругата му. По-късно към компанията се присъединява и синът им, който завършва специалността в Германия и за разлика от повечето си връстници избира Благоевград и семейната фирма пред бъдещето зад граница.

 

Компанията, чийто оборот през 2018 г. достигна 3.6 млн. лв., е преминала през различни турбуленции и не просто оцелява след тях, а излиза от кризите с още по-ясни посока и цели.

 

Доказателство за това са и удвоените от 2016 г. насам продажби. Собственикът на „Смилков“ ЕООД Христо Смилков не крие, че сред съставките за успех в рецептата са забъркани и еврофондовете, с чието финансиране частично е било подкрепяно развитието на фирмата. Тя е кандидатствала и печелила финансиране за два проекта по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Единият от тях е за подобряване на производствения капацитет чрез закупуване на печатарска машина, а вторият – за внедряване на висок клас система за управление на печата. Финансовата подкрепа по двата проекта доближава 1 млн. лв., а резултатът от направените инвестиции се вижда и в привлечените международни клиенти.

 

Днес около 90% от продукцията на „Смилков“ е за експорт. Печатницата произвежда книги за няколко издателства от Западна Европа и основният дял на приходите й идва по линия на тези поръчки.

 

Уроци по предприемачество

 

„Благоевград ни харесваше много и искахме да останем тук“, започва разказа си за старта на бизнеса собственикът на печатница „Смилков“. Началото е през 90-те, когато повечето предприемачи се насочват към София, а младите хора напускат не само Благоевград, но и страната.

 

Смилков е роден в града, а причината за частната инициатива в областта на печата е неговото образование в специалност „Икономика, полиграфия и управление на полиграфическото производство“ в Украйна. „От там дойде интересът към професията и бизнеса“, казва той.

 

Преди да отвори печатницата, за кратко се занимава с търговия – изнася от България печатарски материали за страни от бившия СССР. „Бяха трудни години, но когато дойде правителството на Костов и беше въведен валутният борд, реших, че това е сигнал за стабилност и е време да се случва нещо. Така отворихме“, спомня си той.

 

Годината е 1999. Смилков тръгва към бизнеса като повечето предприемачи. С малки стъпки. Печатницата е в помещение от 140 кв.м в кв. Еленово, първите инвестиции са направени с изтеглени кредити, а машините са взети на лизинг. Повечето клиенти се местни фирми, печата се и гръцки вестник. Петте години след старта са години на опити и в пазарите и в производството.

„През 2004 г. взехме първата по-голяма машина и увеличихме обемите“, казва Смилков. Четири години след това е построена новата сграда на печатницата. Смилкови купуват земята и издигат от януари до ноември новия дом на бизнеса. „Като за награда получихме световната икономическа криза. В този период бяхме купили машини за 1 млн. лв. и плащахме и кредити за сградата, в която инвестицията беше около 1.5 млн. лв. Това беше най-трудният, бих казал, преломен момент за нас“, обяснява собственикът.

 

Неговото мнение е, че когато излезе на нулата, един бизнес на практика престава да се развива. „За тези 20 години ние постоянно се кредитираме, плащаме кредити и теглим нови. Ако стигнем на нулата, значи сме спрели да се развиваме. През последните три години имаме по около 1 млн. инвестиции годишно, в т.ч. помощта от еврофондовете, и това е основният двигател зад увеличението на приходите ни“, обяснява Христо Смилков. Той смята, че за да има производителност и успех за българския бизнес, трябва да са налице хората, които като него са готови „да превръщат парите в желязо“ и не се отказват да търсят пазари за продуктите си.

 

Европейското гориво в двигателя на малкия и средния бизнес

 

Печатницата кандидатства два пъти с проекти за европейско финансиране и два пъти успява да ги реализира безпроблемно. Не така обаче стои въпросът с функционирането на програмите, които са силно зависими от политическата стабилност и доверието на Европа към националните власти.

 

„Преди години, когато имахме съмнения за корупция, не искахме да занимаваме с никакви проекти. Видяхме стабилност в средата на предишния програмен период 2007-2013 г. и решихме да подадем проект по „Конкурентоспособност“. Бяхме вече класирани, когато на власт дойде правителството на Пламен Орешарски. Спомням си, че класирането излезе в края на май. Беше качено на сайта един петък вечерта, а след два часа го свалиха. По-късно качиха пак класирането и бях поканен да подпиша договор с Министерството на икономиката, но през юни парите по програмата бяха спрени. Това беше първият ни опит с еврофондовете. Жесток и обиден, но не се отказахме“, спомня си Смилков.

 

По думите му в новия период 2014-2020 г., когато оперативната програмата вече е с името „Иновации и конкурентоспособност“, нещата тръгват по-добре и компанията успява да подаде, защити и изпълни същия този проект. Той е за покупка на машина, която печати в точно определен формат и четири цвята, и трябва да подобри производствения капацитет на предприятието.

 

Общата стойност на проекта е близо 1.3 млн. лв., от които около 497 хил. лв. са европейско, а 88 хил. лв. национално съфинансиране. Грантът по оперативната програма, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, покрива около половината от стойността на машината. Тя е купена от Германия и съществено подобрява процесите и капацитета на производството. Стремежът на Смилкови е всички машини да са от доказани производители и да са висок клас. „Не спираме да се интересуваме какво се случва в индустрията и държим ръка на пулса й. Всички машини за печатане при нас за германски“, казва собственикът на печатницата.

 

© Смилков Принт

 

Второто кандидатстване за европейско финансиране е в същия програмен период на същата оперативна програма, а проектът е „Развитие на управленския капацитет и растеж на „Смилков“ ЕООД“. С него компанията цели да подобри управлението на машините и процесите в печата.

 

„Въведохме системата за управление на печатници Heidelbereg, която е една от най-добрите практики в света и малко печатници на българския пазар работят с нея. Има и такива колеги, които са я внедрили частично, с отделни модули, но при нас е интегрирана изцяло“, обяснява Смилков. По думите му проектът е бил за 312 хил. лв., а програмата е поела 70% от финансирането.
С нито един от двата си проекта собственикът на благоевградската печатница не е усетил трудности, проблеми и забавяния.

 

Той оценява като най-важен елемент в работата с оперативните програми намирането на адекватна помощ от страна на консултантите. „Най-трудно е да намериш добър консултант, а без такъв е абсурдно да се опитваш да правиш нещо. Ние имаме късмет, че работим с много точна фирма, и нямаме никакви забележки“, казва той.

 

Смилков е категоричен, че програмите са страхотно гориво за мотора на бизнеса и вече е подал трети проект, който чака европейска подкрепа. „През май подадохме предложение за финансиране на две нови машини и сега чакаме класирането по „Иновации и конкурентоспособност“. Нямам никакво съмнение, че бизнесът трябва да се възползва от тези възможности на 1000%“, обяснява Смилков.

 

Между визитките и луксозните книжни издания

 

Инвестиционната политика на компанията, която се подкрепя значително от еврофондовете, води след себе си добри резултати не само по отношение на работата, но и в приходната част на баланса. „От 2016 г., откакто модернизирахме за първи път производството с евросредства, имаме всяка година двуцифрени ръстове. В трите години, след изпълнението на първия ни проект, общият ръст на приходите е 41%. На практика, бизнесът се е удвоил“, казва Смилков.

 

Днес компанията вече се е превърнала в средно голяма за местните стандарти фирма с отлични перспективи. Новите машини и системи за управление позволяват да се работи с много по-висока ефективност, а времето, нужно за производство и доставка, може да се сведе до минимум. От 2013 г. фирмата разполага и със собствен камион, който подпомага логистиката, а за доставките в Европа компанията работи със специализирани спедитори.

 

Портфолиото на „Смилков“ е богато и включва визитки, етикети, картонени опаковки, вестници и списания, брошури, каталози, книги, плакати и рекламни материали, флаери, календари, папки и др.

 

Когато през 2009 г. финансовата криза намалява драстично поръчките, собствениците започват да търсят възможности за диверсификация и преориентиране. Дотогава те работят основно за българския пазар. Оказва се, че кризата донася колкото загуби, толкова и възможности, защото отваря вратата за международните партньорства на компанията.

 

„Така се случи, че започнахме да печатаме книги за чужбина. Първоначално работихме с търговска фирма от София, която таргетираше френскоезичните пазари. Стартирахме сътрудничество с нея през 2010 г. и компенсирахме свиването на местния пазар“, разказва Смилков. Желанието му обаче остава бизнесът не само да оцелява, а да се разширява. Купуват се нови машини. През 2016 г. печатницата създава собствен търговски отдел, който днес работи директно с клиентите във Франция, Швейцария, Белгия, Холандия и Германия. От тази дейност днес идват 90% от оборотите на дружеството, като делът на продажбите на местния пазар остава много нисък.

 

„Специализирахме се в производството на книги и правим и български издания, но търговският отдел разви много външните пазари. Използваме директен маркетинг в привличането на потенциални клиенти. Хората в този отдел са млади, образовани и мотивирани и говорят езици“, споделя Христо Смилков. По стечение на обстоятелствата търговецът, който развива немския пазар, е неговата снаха, която е германка и идва да живее в страната със сина му. „Но тя не дойде да живее в България, защото когато казваме България, разбираме София, а дойде в Благоевград“, подчертава той.

 

От финансовите отчети на „Смилков“ е видно, че ръстът на бизнеса в първата година след откриването на отдела е 72%. 2017 г. е приключила с приходи от 3.2 млн. лв. при 1.8 млн. лв. година по-рано. 2018 г. също е година на растеж. Скокът на оборота обаче е по-малък – 15%. Очакванията са, че през 2019 г. печатницата ще има 19% ръст на приходите и увеличение на печалбата.

 

Колко е важно къде си

 

Компанията на Христо Смилков осигурява заетост на 40 души в района. „Обичам града си, но от 20 години имам съмнения дали е грешка, че бизнесът е в Благоевград. Мисля, че ако беше в София, щеше да е даже още по-успешен и голям, но обстоятелствата се развиха така“, казва собственикът.

 

Основната свързана с местоположението трудност, която той отчита, е пазарът на труда. „Тук няма подготвени кадри за разлика от София. В Благоевград това не е традиционно производство“, обяснява той. Досега компанията е обучавала всички заети в производството, за да могат да работят с новите високи технологии. „Един човек, за да стане наистина печатар, трябват поне три години обучение и разбиране на процесите“, казва Смилков. „Единственият начин да мотивираме младите хора да работят при нас е с високи заплати и смея да твърдя, че възнагражденията ни са над средните в града. Средната брутна заплата тук е 1300-1400 лв.“, допълва той.

 

Близостта до София има своите предимства и недостатъци. Компанията има клиенти от столицата и логистиката е сравнително бърза и лесна – час и половина път. Големите доставчици на суровини за индустрията също са там. „Пътуваме всеки ден и смятам, че това е един от недостатъците да не сме в София“, казва Христо Смилков.

 

Благоевград той вижда като областен център със затихващи функции. Градът претърпява някакво общо развитие, но е далеч от това, което трябваше да се случи във времето, за да се говори за прогрес.

 

Смилков вижда основния проблем на града в липсата на инвестиции и забавянето в изграждането на индустриалната зона.

 

„Оправените площадчетата в центъра не стават за индустрия. Бизнесът има нужда от друг тип инфраструктура. Бих казал, че диалогът с бизнеса е нула, а без развита икономика градът няма бъдеще“, казва Смилков.

 

Според него основният фокус на местните власти трябва да бъде в елиминирането на корупцията и създаване на цялостна стратегия за развитие на града, така както това се прави в управлението на бизнесите. „Задача на общината е да създаде условия, така че да дойдат качествени инвеститори. Това трябва да са предприятия, които да генерират високи заплати, които да работят в висока принадена стойност. Ако има такива предприятия, не мисля, че хората ще ходят да работят в София. София вече не е добро място за живеене“, смята собственикът на печатница „Смилков“.

 

Проекти: „Развитие на управленския капацитет и растеж на „Смилков“ ЕООД“ и „Подобряване на производствения капацитет в „Смилков“ ЕООД“
Финансиране: ОП „Иновации и конкурентноспособност“
Стойност: 1.3 млн. лв.

Вестник “ Топ Преса „