Какво не знаем за новия кмет на Благоевград?

“Израснал съм по сцените и с песните на легендарния ансамбъл “Пирин”. Дори смятам, че и досега съм един от колектива, но

ЗА ГОЛЯМО МОЕ СЪЖАЛЕНИЕ, НЕ МОГА ДА ПЕЯ

Е, понякога правя опити, в подходяща обстановка, но нямам този глас, който май­ка има и досега.”

Това казва новият кмет на Благоевград Румен Томов, чиято майка Мария е сред основателите на ансамбъл “Пирин” и бе негова солист­ка повече от 30 г.

За благоевградчани 58-го­дишният Румен Томов е чо­век, непознат като политик. Строителен предприемач, чието име досега не се е появявало в някакви шумни скандални исто­рии, нито пък е свързван с учас­тие в обществени поръчки – било общински, било държавни. За 30 г. в частния биз­нес казва, че е из­пълнил само 2 об­ществени поръчки за общо около 30 хил. лв., свързани с ремонт на детски градини.

Родителите му обаче са достатъч­но популярни сред старите кореняци джума­лии.

Майка му Мария е родена през 1936 г. в Сатов­ча. Дока­то учи­телства в родното си село, гласът ѝ е оценен на фестивал на народ­ното творчество в Гоце Дел­чев през 1954 г. Музикове­дът Златко Коцев я кани при основаването на ансамбъл “Пирин”, на който той става първият художествен ръко­водител. Така младата пе­вица първо отива в Петрич, а след това в Благоевград. До пенсионирането си е со­листка на ансамбъла. Има запомнящи се дуети с Илия Аргиров. Женският дует Ма­рия Томова-Живка Коста­динова и досега е признат за най-успешния в история­та на “Пирин” с песните “За Парапунов Пирин жалее”, “Кажи, Вело, кажи, душо”, “Одам, одам, стара ле мале” и др. Мария Томова е носи­тел на орден “Св. св. Кирил и Методий II степен” и много други отличия.

В Благоевград се запозна­ла и се омъжила за Георги Томов, чиито родители пък са преселници от Вардарска Македония. Бащата на кме­та е бил директор на Стопан­ска дирекция “Търговия” в някогашния Благоевградски окръг.

“ДЕЛО НА БАЩА МИ СА ХАЛИТЕ В БЛАГОЕВГРАД,

универсалните магазини в Благоевград, Сандански, Петрич и др. градове. За първи път в България той е направил магазин на само­обслужване в Благоевград – за обувки. За съжаление, почина твърде млад, на 46 г., когато аз бях на 16 г.”, спомня си кметът.

Румен Томов е завършил строителния техникум, а след това тех­нология на ма­шиностроенето в Русенския технически уни­верситет “Ангел Кънчев”. Там се запознал и със съпругата си Маруся, която е от Свищовския край, и през 1984 г. се оже­нили.

След като взел диплома­та за инженер, работил ня­колко години в благоевград­ския завод за високоговори­тели. В началото на демо­кратичните промени решил да развива частен бизнес. Със свой колега направили машина за текстилната про­мишленост и я представили на Пловдивския технически панаир. Гърци обаче буквал­но откраднали идеята и за­почнали да я произвеждат и внасят у нас.

Захванал се с търговия, защото установил, че в пър­вите години след 1989-а от търговия се печелело мно­го добре. “През 1991 г. взех кредит 20 хил. лв. и купихме стока на известния тогава завод “Арда”-Русе.

ОТКРИХМЕ МАГАЗИНИ ЗА БЪЛ­ГАРСКА КОНФЕКЦИЯ, ЖЕНА МИ И ДО ДНЕС ГИ УПРАВЛЯВА

По-късно се захванах със строителен бизнес с идеята синът и дъщеря ми да има къде да работят и да се раз­виват, но те останаха в Со­фия”, разказва за първите си стъпки в частния бизнес Томов.

Дъщеря му Ели­ца е архитект и по време на предиз­борната кампания сключи­ла граждански брак с дълго­годишния си приятел. Синът му Мартин пък е строителен инженер и досега също е работил в София. Дни след като спечели балотажа, но­вият кмет прехвърли дяло­вите си участия в няколко фирми на сина си, който вече се е върнал в Благо­евград, за да ги управля­ва.

Роденият на Рождество Богородично кмет и до днес пази намерен преди близо 30 г. малък мета­лен медальон на Света Богородица и казва, че тя го закриля. Спомня си, че през 1992 г. си купил пър­вата кола – “Лада”, на ста­ро. С нея пътувал до Русе и обратно. В първите дни на 1992 г. се връщал с ла­дата оттам. В района на с. Обнова катастрофирал тежко. Пътят бил заледен и колата се преобърнала в дере. За щастие, той се разминал без нара­нявания. Ладата обаче била смачкана и с Пътна помощ я докарали в Благоевград.

“Вкарахме я в гаража. На сутринта пред вратата на гаража имаше няколко камъчета, покрити със сняг. Между тях обаче беше останало малко петно, непокрито от снега, и там

ВИДЯХ МЕДАЛЬОН НА БОГО­РОДИЦА. ТЯ МЕ Е ПАЗИЛА ПРИ КАТАСТРОФАТА”,

вярва Томов и не пропу­ска християнски празник. Често и без повод посещава църквата, за да отдаде по­чит на закрилницата си. Ко­рабомоделизмът е голямата му страст, но все по-малко време му остава за хобито от детските години. Като ученик е бил в клуба по ко­рабомоделизъм и дори е бил национален вицешампион с ракетен крайцер “Кинда”, на­ричан още “Варяг” или “Ад­мирал Головко”. Уточнява, че моделите, които прави, не са с готови части, които само да сглобява. Всичко изработва и досега сам – по чертежите, които си пази още от 70-те години на мина­лия век.

“Ученическите клубове по корабо-, ракетомоделизъм и др. създаваха трайни тех­нически умения у децата, развиваха въображението и съм категоричен, че тряб­ва да се възстановят под някаква форма. Добре е да насочим младежите към тия сектори на икономи­ката, за да има подгот­вени кадри за производство­то. Това обаче трябва да ста­ва още от пър­вите училищ­ни класове”, смята Томов. Казва, че още помни мириз­мата на прясно дърво.

И до днес е останала лю­бовта му към книгите, пре­дадена от родители, баби и дядовци и затвърдена в учи­лище. Напоследък чете ос­новно историческа литература.

Признава, че ку­линарията не му е силната страна, но затова пък жена му е отлична домакиня. Пред­почита постните ястия и твърди, че няма по-добра гозба от тази, приготвена със сатовчански бял боб или пък постни картофи пак от родното село на майка му.

Естествено, любовта му към народната музика се предава по наследство, но когато е изнервен, си пуска рок до дупка.

Както може да се очаква от строителен предприемач, живее в красива стилна къща с двор, а хъскито Холи е единственият жив охрани­тел там.