Какво не знаем за новия кмет на Благоевград?
-
- декември 6, 2019
“Израснал съм по сцените и с песните на легендарния ансамбъл “Пирин”. Дори смятам, че и досега съм един от колектива, но
ЗА ГОЛЯМО МОЕ СЪЖАЛЕНИЕ, НЕ МОГА ДА ПЕЯ
Е, понякога правя опити, в подходяща обстановка, но нямам този глас, който майка има и досега.”
Това казва новият кмет на Благоевград Румен Томов, чиято майка Мария е сред основателите на ансамбъл “Пирин” и бе негова солистка повече от 30 г.
За благоевградчани 58-годишният Румен Томов е човек, непознат като политик. Строителен предприемач, чието име досега не се е появявало в някакви шумни скандални истории, нито пък е свързван с участие в обществени поръчки – било общински, било държавни. За 30 г. в частния бизнес казва, че е изпълнил само 2 обществени поръчки за общо около 30 хил. лв., свързани с ремонт на детски градини.
Родителите му обаче са достатъчно популярни сред старите кореняци джумалии.
Майка му Мария е родена през 1936 г. в Сатовча. Докато учителства в родното си село, гласът ѝ е оценен на фестивал на народното творчество в Гоце Делчев през 1954 г. Музиковедът Златко Коцев я кани при основаването на ансамбъл “Пирин”, на който той става първият художествен ръководител. Така младата певица първо отива в Петрич, а след това в Благоевград. До пенсионирането си е солистка на ансамбъла. Има запомнящи се дуети с Илия Аргиров. Женският дует Мария Томова-Живка Костадинова и досега е признат за най-успешния в историята на “Пирин” с песните “За Парапунов Пирин жалее”, “Кажи, Вело, кажи, душо”, “Одам, одам, стара ле мале” и др. Мария Томова е носител на орден “Св. св. Кирил и Методий II степен” и много други отличия.
В Благоевград се запознала и се омъжила за Георги Томов, чиито родители пък са преселници от Вардарска Македония. Бащата на кмета е бил директор на Стопанска дирекция “Търговия” в някогашния Благоевградски окръг.
“ДЕЛО НА БАЩА МИ СА ХАЛИТЕ В БЛАГОЕВГРАД,
универсалните магазини в Благоевград, Сандански, Петрич и др. градове. За първи път в България той е направил магазин на самообслужване в Благоевград – за обувки. За съжаление, почина твърде млад, на 46 г., когато аз бях на 16 г.”, спомня си кметът.
Румен Томов е завършил строителния техникум, а след това технология на машиностроенето в Русенския технически университет “Ангел Кънчев”. Там се запознал и със съпругата си Маруся, която е от Свищовския край, и през 1984 г. се оженили.
След като взел дипломата за инженер, работил няколко години в благоевградския завод за високоговорители. В началото на демократичните промени решил да развива частен бизнес. Със свой колега направили машина за текстилната промишленост и я представили на Пловдивския технически панаир. Гърци обаче буквално откраднали идеята и започнали да я произвеждат и внасят у нас.
Захванал се с търговия, защото установил, че в първите години след 1989-а от търговия се печелело много добре. “През 1991 г. взех кредит 20 хил. лв. и купихме стока на известния тогава завод “Арда”-Русе.
ОТКРИХМЕ МАГАЗИНИ ЗА БЪЛГАРСКА КОНФЕКЦИЯ, ЖЕНА МИ И ДО ДНЕС ГИ УПРАВЛЯВА
По-късно се захванах със строителен бизнес с идеята синът и дъщеря ми да има къде да работят и да се развиват, но те останаха в София”, разказва за първите си стъпки в частния бизнес Томов.
Дъщеря му Елица е архитект и по време на предизборната кампания сключила граждански брак с дългогодишния си приятел. Синът му Мартин пък е строителен инженер и досега също е работил в София. Дни след като спечели балотажа, новият кмет прехвърли дяловите си участия в няколко фирми на сина си, който вече се е върнал в Благоевград, за да ги управлява.
Роденият на Рождество Богородично кмет и до днес пази намерен преди близо 30 г. малък метален медальон на Света Богородица и казва, че тя го закриля. Спомня си, че през 1992 г. си купил първата кола – “Лада”, на старо. С нея пътувал до Русе и обратно. В първите дни на 1992 г. се връщал с ладата оттам. В района на с. Обнова катастрофирал тежко. Пътят бил заледен и колата се преобърнала в дере. За щастие, той се разминал без наранявания. Ладата обаче била смачкана и с Пътна помощ я докарали в Благоевград.
“Вкарахме я в гаража. На сутринта пред вратата на гаража имаше няколко камъчета, покрити със сняг. Между тях обаче беше останало малко петно, непокрито от снега, и там
ВИДЯХ МЕДАЛЬОН НА БОГОРОДИЦА. ТЯ МЕ Е ПАЗИЛА ПРИ КАТАСТРОФАТА”,
вярва Томов и не пропуска християнски празник. Често и без повод посещава църквата, за да отдаде почит на закрилницата си. Корабомоделизмът е голямата му страст, но все по-малко време му остава за хобито от детските години. Като ученик е бил в клуба по корабомоделизъм и дори е бил национален вицешампион с ракетен крайцер “Кинда”, наричан още “Варяг” или “Адмирал Головко”. Уточнява, че моделите, които прави, не са с готови части, които само да сглобява. Всичко изработва и досега сам – по чертежите, които си пази още от 70-те години на миналия век.
“Ученическите клубове по корабо-, ракетомоделизъм и др. създаваха трайни технически умения у децата, развиваха въображението и съм категоричен, че трябва да се възстановят под някаква форма. Добре е да насочим младежите към тия сектори на икономиката, за да има подготвени кадри за производството. Това обаче трябва да става още от първите училищни класове”, смята Томов. Казва, че още помни миризмата на прясно дърво.
И до днес е останала любовта му към книгите, предадена от родители, баби и дядовци и затвърдена в училище. Напоследък чете основно историческа литература.
Признава, че кулинарията не му е силната страна, но затова пък жена му е отлична домакиня. Предпочита постните ястия и твърди, че няма по-добра гозба от тази, приготвена със сатовчански бял боб или пък постни картофи пак от родното село на майка му.
Естествено, любовта му към народната музика се предава по наследство, но когато е изнервен, си пуска рок до дупка.
Както може да се очаква от строителен предприемач, живее в красива стилна къща с двор, а хъскито Холи е единственият жив охранител там.
Be the first to leave a review.
