Коемджиевият род от гр. Гоце Делчев
-
- ноември 28, 2019
Твърде благородна и патриотична е идеята на мнозина любознателни личности да се заемат с проучването и изработването на родословно дърво на своята или на друга фамилия. Така се опознава миналото на рода, открояват се добрите, положителните моменти от живота и дейността на предците ни, неволно се симпатизира на някои от тях и се засилва обичта ни към род и родина.
Накратко проследяваме по-долу първите три поколения на известния в Гоце Делчев Коемджиев род.
В началото на 19-ти век петима братя от Костурския край на Западна Македония, разположен в близост до Албания, напускат родното си място и се заселват в Неврокопския край. И петимата били усвоили преди това златарския занаят, и за да изкарват по-лесно прехраната си решили да се заселят в 5 села а именно; Каракьой, Либяхово, Черешово, Долен и Сатовча.
Занимаването им със златарство е причина да придобият фамилното име Коемджиеви – име, произлязло от турската дума ‘’куюмджия’’, което значи златар.
Дошлият в Либяхово потомствен златар на име Стоян умеел да изработва качествени златарски изделия – пръстени, гердани, пафти от сребро със синджири, ковани китки от сребро, които жените поставят отстрани на главата, и др. Тези накити се купуват най-много от токущо сгодените момичета / главеници/ и от младите невести.
В Либяхово Стоян се оженва за девойка на име Миля /Мехалина/ и създават едно будно, родолюбиво българско семейство с 4 деца – Георги, Петър, Султа и Елена.
Петър Ст. Коемджиев е роден през 1858 г. Станал учител и през 80- те години на 19-ти век негови ученици били известните по-късно Борис Сарафов –виден революционер и Кръстьо Сарафов – народен артист. Оставя трайни следи в просветното дело в Либяхово през последните десетилетия на 19-ти век. Той организирал младежите да не допускат гръцкия владика да служи в местната църква и затова няколкократно е арестуван и отвеждан в Неврокоп.
След 1890 г. заминал за Света гора и около 2-3 години бил учител на неграмотни монаси в един манастир. В следващите години пътувал за Александрия, Цариград, Румъния. През 1 897 г. се прибрал в България и установил в София. Тук отворил малка книжарница и пеел в църквата ‘’Св. Спас’’. И за да може да даде по-солидно образование на двете си дъщери – Мария и Райка –той през 1910 г. се преместил със семейството си в Самоков, където преподавал църковно пеене в американския колеж.
Починал в София през март 1926 год.
Първородният син на Стоян златаря – Георги, роден в Либяхово около 1850 г. – е продължител на Коемджиевия род в Либяхово и Неврокоп. През май 1870 г. му се ражда син Иван. който обаче още на 5-6 години остава кръгъл сирак и го отглежда баба му Миля. Още от малък той е любознателен, енергичен, смел. Освен че усвоява златарския занаят, той се отдава повече на революционна дейност в борбата срещу османското робство. Приема идейте на ВМОРО и е един от основателите на местната революционна организация. Определен е за местен войвода и ръководител на въоръжената чета в Либяхово
Като войвода се среща няколко пъти с Гоце Делчев и участва на конгреса на Серския революционен окръг в с. Каракьой през 1903 г.
По време на Илинденското въстание с част от свойте четници под водителството на войводата Атанас Тешовски участва в терористически акции с цел да попречат на придвижването на турския аскер.
За кратко време е заместник околийски войвода и околийски войвода, а по време на Хуриета през 1908 г. е сред съратниците на Яне Сандански и участва в похода до Цариград за детрониране на султана.
Участва в Балканската и Междусъюзническата война. След 1913 г. семейството му се премества от Либахово да живее в Неврокоп.
След войните Иван Коемджиев е активен член на БЗНС. Масовите репресии над комунисти и земеделци след края на 1922 г. го принуждават да забегне в София, където е заловен и намира смъртта си в Дирекцията на полицията през ноември 1923 год.
Иван Г. Коемджиев се оженва през 1890 г. за Мария Влахова от с. Белотинци и им се раждат 8 деца; Тего, Георги, Стефан, Велика Коемджиева /по мъж Писина/, Ангелина Коемджиева /по мъж Андонова/, Милка Коемджиева / по мъж Лазова, Спирова/, Люба Коемджиева / по мъж Иванова/ и Елена Коемджиева / по мъж Попстоименова/.
Почти цели 21 години – от 1924 до 1945 г. – Тего Ив. Коемджиев е политически емигрант като комунист в Гърция, Югославия, Турция, Германия и Съветски съюз.
Завръщайки се в Неврокоп той е избран за секретар на Околийския комитет на БКП от януари 1946 до 1949 г., а след това заема отговорни обществени длъжности в Благоевград, дипломатически посланик е в Турция и др.
Брат му Георги взема участие в антифашисткото въстание през 1923 г. в Саранбей/ дн. гр. Септември /, заловен е след това в Пазарджик, доведен в Неврокоп и убит близо до Манастирчето над гр. Гоце Делчев.
Десетки са потомците на споменатите по-горе 8 братя и сестри от третото поколение на златаря Стоян.
Препоръчаме на някои от любознателните по-млади хора от Коемджиевия род да разширят и продължат родословното дърво на тази наистина родолюбива фамилия.
Be the first to leave a review.
