Коемджиевият род от гр. Гоце Делчев

Твърде благородна и патриотична е иде­ята на мнозина любо­знателни личности да се заемат с проучва­нето и изработването на родословно дърво на своята или на дру­га фамилия. Така се опознава миналото на рода, открояват се добрите, положителните моменти от живота и дейността на пред­ците ни, неволно се симпа­тизира на някои от тях и се засилва обичта ни към род и родина.

Накратко проследяваме по-долу първите три поколе­ния на известния в Гоце Дел­чев Коемджиев род.

В началото на 19-ти век петима братя от Костурския край на Западна Македония, разположен в близост до Албания, напускат родното си място и се заселват в Не­врокопския край. И петима­та били усвоили преди това златарския занаят, и за да изкарват по-лесно прехрана­та си решили да се заселят в 5 села а именно; Каракьой, Либяхово, Черешово, Долен и Сатовча.

Занимава­нето им със златарство е причина да придобият фа­милното име Коемджиеви – име, произ­лязло от тур­ската дума ‘’куюмджия’’, което значи златар.

Дошлият в Либяхово по­томствен златар на име Стоян умеел да изработва качествени златарски из­делия – пръстени, гердани, пафти от сребро със синджири, ко­вани китки от сре­бро, които жените поставят отстрани на главата, и др. Тези накити се ку­пуват най-много от токущо сгодените момичета / главе­ници/ и от младите невести.

В Либяхово Стоян се оженва за де­войка на име Миля /Мехалина/ и съз­дават едно будно, родолюбиво бъл­гарско семейство с 4 деца – Георги, Пе­тър, Султа и Елена.

Петър Ст. Ко­емджиев е роден през 1858 г. Станал учител и през 80- те години на 19-ти век негови учени­ци били известните по-къс­но Борис Сарафов –виден революционер и Кръстьо Сарафов – народен артист. Оставя трайни следи в про­светното дело в Либяхово през последните десетиле­тия на 19-ти век. Той орга­низирал младежите да не допускат гръцкия владика да служи в местната църк­ва и затова няколкократно е арестуван и отвеждан в Не­врокоп.

След 1890 г. заминал за Света гора и около 2-3 годи­ни бил учител на неграмотни монаси в един манастир. В следващите години пътувал за Александрия, Цариград, Румъния. През 1 897 г. се прибрал в България и уста­новил в София. Тук отворил малка книжарница и пеел в църквата ‘’Св. Спас’’. И за да може да даде по-солидно образование на двете си дъ­щери – Мария и Райка –той през 1910 г. се преместил със семейството си в Само­ков, където преподавал цър­ковно пеене в амери­канския колеж.

Починал в София през март 1926 год.

Първородният син на Стоян златаря – Георги, роден в Либя­хово около 1850 г. – е продължител на Ко­емджиевия род в Ли­бяхово и Неврокоп. През май 1870 г. му се ражда син Иван. който обаче още на 5-6 години остава кръгъл сирак и го от­глежда баба му Миля. Още от малък той е любознателен, енер­гичен, смел. Освен че усвоява златар­ския занаят, той се отдава повече на ре­волюционна дейност в борбата срещу ос­манското робство. Приема идейте на ВМОРО и е един от основателите на местната революционна организация. Определен е за местен войво­да и ръководи­тел на въоръ­жената чета в Либяхово

Като войво­да се среща няколко пъти с Гоце Делчев и участва на кон­греса на Сер­ския револю­ционен окръг в с. Каракьой през 1903 г.

По време на Илинденско­то въстание с част от свойте четници под во­дителството на войводата Ата­нас Тешовски участва в теро­ристически акции с цел да попречат на придвижването на турския аскер.

За кратко време е замест­ник околийски войвода и околийски войвода, а по време на Хуриета през 1908 г. е сред съратниците на Яне Сандански и участва в похо­да до Цариград за детрони­ране на султана.

Участва в Балканската и Междусъюзническата вой­на. След 1913 г. семейството му се премества от Либахо­во да живее в Неврокоп.

След войните Иван Коем­джиев е активен член на БЗНС. Масовите репресии над комунисти и земедел­ци след края на 1922 г. го принуждават да забегне в София, където е заловен и намира смъртта си в Дирек­цията на полицията през но­ември 1923 год.

Иван Г. Коемджиев се оженва през 1890 г. за Ма­рия Влахова от с. Белотинци и им се раждат 8 деца; Тего, Георги, Стефан, Велика Ко­емджиева /по мъж Писина/, Ангелина Коемджиева /по мъж Андонова/, Милка Ко­емджиева / по мъж Лазова, Спирова/, Люба Коемджи­ева / по мъж Иванова/ и Елена Коемджиева / по мъж Попстоименова/.

Почти цели 21 години – от 1924 до 1945 г. – Тего Ив. Коемджиев е политически емигрант като комунист в Гърция, Югославия, Турция, Германия и Съветски съюз.

Завръщайки се в Невро­коп той е избран за секретар на Околийския комитет на БКП от януари 1946 до 1949 г., а след това заема отго­ворни обществени длъжнос­ти в Благоевград, диплома­тически посланик е в Турция и др.

Брат му Георги взема участие в антифашисткото въстание през 1923 г. в Са­ранбей/ дн. гр. Септември /, заловен е след това в Пазар­джик, доведен в Неврокоп и убит близо до Манастирчето над гр. Гоце Делчев.

Десетки са потомците на споменатите по-горе 8 братя и сестри от третото поколе­ние на златаря Стоян.

Препоръчаме на някои от любознателните по-млади хора от Коемджиевия род да разширят и продължат родословното дърво на тази наистина родолюбива фами­лия.