През Гоце Делчев към ЕС

Какъв е модерният ма­кедонски въпрос за Бъл­гария? Ако съдим по но­вините от последните две седмици, постигането на съгласие за личността на Гоце Делчев е едва ли не екзистенциален за правителството въ­прос. Екзистенциален, защото вицепремиерът Красимир Каракачанов заплаши, че ВМРО ще напусне правителството и властта, ако България подкрепи Северна Маке­дония на 17 октомври. Тогава ще се реши дали да бъде насрочена дата за начало на преговори­те за присъединяване на Северна Македония към ЕС – дата, за която Север­на Македония чака от 2006 г. насам, а Герма­ния вече я е подкрепила.

Въпреки че запла­хата не се осъществи, този случай показа как споровете за миналото може да определят ев­ропейското бъдеще на Се­верна Македония и извади наяве липсата на напредък на Съвместната историче­ска и образователна коми­сия, създадена с договора за добросъседство между двете ни държави от август 2017 г.

КАКЪВ Е ЗАЛОГЪТ В ТЕЗИ СПОРОВЕ

Въпреки че в момента на преден план излезе Гоце Делчев, това е само част от голямата игра за влизане­то на Северна Македония в НАТО и ЕС. Премиерът на западната ни съседка Зо­ран Заев активно се опитва най-сетне да завърши забук­сувалите за последните 14 години амбиции на Северна Македония да се присъеди­ни към двете международни институции. Както политоло­гът Димитър Бечев посочва в публикация за „Свободна Европа“, Северна Македония се намира в преломен мо­мент, като до края на годи­ната Заев се надява да може да се похвали с двоен успех – НАТО и начало на прегово­рите с ЕС. Европейската ин­теграция на съседката ни е важна и за България.

Ние еднозначно може да спечелим от падането на границите между двете стра­ни. Това би довело както до културно сближаване, така и до икономически позити­ви – повече търговия, повече възможности за работа на български фирми в съсед­ката ни и по-голяма размяна на кадри. Начало на прего­вори на Северна Македония с ЕС и евентуално присъе­диняване също означава и допълнителна политическа стабилизация на Западните Балкани – цел, която трето­то правителство на Борисов превърна във водеща външ­нополитическа инициатива през последните две години и по време на българското председателство на ЕС. В момента регионът е едно от местата на много ясен ге­ополитически сблъсък меж­ду Русия, от една страна, и Европа и САЩ, от друга. Оче­видният интерес на Путин е разширяването на ЕС да не се случва, а Македония, Сър­бия и Албания, дори и да не влязат в сферата на влияние на Москва, поне да останат сива зона на нестабилност и потенциални конфликти. България няма никакъв ин­терес това да се случи. И в този момент на сцената отново излезе Гоце Делчев и историческите спорове между двете държави. Как и защо обаче те станаха тол­кова определящи?

ЦЕЛ НА СЪВМЕСТНАТА ИСТОРИ­ЧЕСКА КОМИСИЯ

Съвместната мултидис­циплинарна експертна ко­мисия по исторически и образователни въпроси е създадена съгласно чл. 8, ал. 2 от Договора за прия­телство, добросъседство и сътрудничество между Ре­публика България и Репу­блика Северна Македония, като основната й цел е да допринесе за обективното, основаващо се на автентич­ни и основани на доказател­ства исторически извори, научно тълкуване на истори­ческите събития. Договорът влиза в сила през февруари 2018 г., а комисията започва работа през май, като отто­гава е имала седем заседа­ния. Целта, накратко, е да се спре това, което по-нацио­налистически настроените политици наричат „кражба на история“ – приемането на хора и събития от послед­ните няколкостотин години, които се свързват с Бълга­рия, като македонски.

Според пресцентъра на МВнР „постигането на кон­кретни резултати в работата на комисията остава клю­чов индикатор за напредък в изпълнението на догово­ра и ще продължи да има определящо значение за по-нататъшната подкрепа за интеграцията на Република Северна Македония към ЕС“. За България изпълнението на договора за добросъсед­ство има подобно значе­ние, каквото Преспанското споразумение за името на Северна Македония има за Гърция – изчистването на досегашни проблеми между двете държави, за да се оси­гури път напред за Северна Македония в ЕС.

За разлика от промяната в името, която, както Ивай­ло Дичев посочва в своя публикация за „Дойче веле“, е конкретно и ясно измери­мо изискване от страна на Гърция, търсеният резултат от страна на съвместната комисия е по-мъгляв. В са­мия договор за добросъсед­ство целта на комисията се определя като „задълбоча­ването на взаимното дове­рие“, „да допринесе за обек­тивното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“. Работата на комисията тряб­ва да доведе до „укрепване добросъседските отноше­ния в духа на европейските ценности“. Подобна форму­лировка без срокове оставя време както за безкрайни исторически интерпретации, така и за нарочно забавяне на процесите. Също не става ясно какви са очакванията на България – дали очакваме Северна Македония да обя­ви всички части от Титовата югославска пропаганда за исторически манипулации и да отрече голяма част от националната си идентич­ност, или самата България е готова на отстъпки. Все пак самата съвместна комисия е експертна и историческа, но резултатите от нея имат външнополитически отра­жения.

ГОЦЕ, ГОЦЕ, ПА ЛИ КЕ ТЕ ДЕ­ЛИМЕ

„Постигнати са догово­рености, предложения до правителствата на двете страни за честване на важни личности от обща­та история на двете страни. По хроноло­гически ред това са Кирил и Методий, св. Климент Охрид­ски, Наум Охридски и цар Самуил. Ва­жна е аргументация­та в тези предложе­ния, която стъпва на общо за цялата ко­мисия тълкуване на тяхната историче­ска роля“, споделя зам.-председателят на българската част на съвместната ко­мисия доц. Наум Кайчев. Според него подобни съгласия са били немислими преди няколко годи­ни, но не са доста­тъчни за седем заседания и една година работа.

Кайчев допълва, че „има далеч повече възможности за разбирателство по мно­го повече теми и по редица теми разговорите вървят трудно, бавно, има обструк­ции от страна на колегите“. Например става дума за спо­рове дали в текста за Гоце Делчев името на днешната държава да се впише като Република Северна Македо­ния или само като Македо­ния, което е далеч по-обшир­на географско-историческа област, обхващаща терито­рия от поне три държави, въпреки че това е пределно ясно от конституцията на страната; дали в български­те учебници за Среднове­ковието е приемливо да се пише „българските земи“. „Фактически това според тях не е точно, не е корект­но и изразява претенции към териториите на Северна Македония, иредентизъм и „есенциализъм“, докато ние ясно обяснихме, че става въ­прос за територии, за земи, които са били тогава част от българската средновековна държава или обитавани от българската средновековна народност.“

Вестник “ Топ Преса „