Убийците на отец Стефан от Банско: Искахме само да го напляскаме, той взе, че умря между другото..

„Истинският съдник е друг – Този, който е над нас и виж­да това, което правим. Ние подходихме със смирение и боязън към делата на све­щениците.“

Това заявява съдия от пет­членния състав от Окръж­ния съд в Благоевград, след като на 10 юли 2006 година прочита присъда за смър­тта на свещеник Стефан Камберов. Става въпрос за убийство, което според про­куратурата и много миряни е ужасяващо. Извършено е от други свещеници. Съдът обаче не приема, че става въпрос за покушение с осо­бена жестокост, а че е настъ­пила смърт по непредпазли­вост. Мотивът е, че клисарят Борис Еринин и попът Малин Сакарев млатили отец Сте­фан от Банско по тялото, а не по главата – това дава ос­нование на съда да прецени, че двамата само са искали да напляскат 76-годишния свещеник, без да го убиват, а той умрял между другото.

Малин Сакарев получава 4 години и половина решетки, а аверът му Борис Еринин – 12 месеца повече. В пледо­арията си пред съда защита­та на Еринин дори иска той да бъде оневинен, защото смъртта на свещеника била голяма човешка трагедия, но „представената от проку­ратурата фактическа обстановка е необоснована и няма нито един свиде­тел освен Ма­лин Сакарев, който да твър­ди, че именно Борис Еринин е пребил отец Стефан“. Все пак двамата са осъдени и лежат в Ка­зичене при облекчен ре­жим, защото нямат пре­дишни осъж­дания и характерис­тиките им са добри. През 2013-а те вече станаха отново свободни граждани, а престъплението бе забра­вено.

Всъщност до убийството се стига заради ви­хрещата се в началото на века война в църковните среди. Възрастният свеще­ник е помлян в нощта на 22 юли 2002 година. Според материалите по делото, които са над 850 страници, отец Сте­фан става жертва на борба­та за златните имоти на Оби­димския манастир „Свети Панталеймон“, разположен край село Добри­нище, община Бан­ско. Става дума за 370 дка.

До началото на 2001 г. манастирът „Свети Панталей­мон“ (който всъщ­ност е женски) и имотите му се стопанисват от ал­тернативния синод на Пимен. През ав­густ 2001 г., по вре­ме на църковния празник на мана­стира, представи­тели на двата си­нода се изправят един срещу друг в спор за собствеността и ползването на манастирски­

те имоти. Тогава масовият бой се разминава на косъм.

На 15 юли 2002 г. група свещеници буквално щурму­ват светата обител и я пре­вземат. След победата си сменят бравите и катинари­те по вратите.

На 21 юли 2002 г., към 18 часа, отец Стефан Камберов уведомява дежурния офи­цер в полицията в Банско, че в знак на протест срещу насилственото превземане на светата обител обявява гладна стачка, която ще про­веде в двора на манасти­ра. Малко по-късно, когато отец Стефан влиза в двора на женския манастир, про­тивниковите свещеници го изхвърлят обратно. Преди това отец Янко и отец Да­наил му дават шише с вода, „за да не умре от жажда по време на гладната стачка“. След това двамата заключ­ват манастирската порта и се обаждат на свои хора в Добринище, за да искат подкрепление. То пристига през нощта с джип. В него са четирима, сред които 60-го­дишният клисар Борис Ери­нин и още трима свещеници. Малко по-късно с мотоцик­лет пристига и 53-годишният поп Малин Сакарев.

Междувременно отец Сте­фан Камберов се оттегля към Добринище. Борис Ери­нин и Малин Сакарев обаче тръгват след стареца. По средата на пътя между ма­настира и селото го насти­гат и го пребиват до смърт. Това не им стига и поругават тялото – свалят му расото, събуват му панталоните и го зарязват окър­вавено и голо в крайпътната ка­навка. След това Борис Ери­нин се връща в манастира, а Малин Сакарев отпрашва към Добринище, за да си до­пие.

В малките часове на 22 юли 2002 г. Малин Сакарев убеждава сътрапезниците си да се разходят до ма­настира. По пътя групата „случайно“ открива трупа на отец Стефан.

Още на 23 юли 2002 г. убийците на дядо Стефан са разкрити и арестувани. По-късно свещениците от ал­тернатив­ния синод, начело с дядо Га­вриил, сезират Военната прокурату­ра за без­действие на полици­ята преди самото на­падение. Такова не се устано­вява.

Година по-късно прокурор Евгения Стоянова от Благо­евградската окръжна проку­ратура внася делото срещу Еринин и Сакарев в съда, като в обвинителния акт и по време на тригодишния съдебен процес изцяло поддържа изводите и за­ключенията на следовател Людмил Коюмджиев. Спо­ред материалите Стефан Камберов е починал бавно и мъчително от тежки нараня­вания, сред които и пет счу­пени ребра.

„Така наречените свещени­ци са пили алкохол и обсебе­ни от агресия, са прескочили оградата, за да догонят отец Стефан. С ярост, жестокост и бездушие съвършено без­причинно е убит беззащитен човек – заявява в пледоария­та си на последното съдебно заседание прокурор Стояно­ва. Съдебномедицинската експертиза показва, че отец Стефан е повален на земята и пребит с тояги. Малин Са­карев се е опитвал да при­крие и омаловажи вината си. Той е казал на свидете­ля Костадин Калайджиев: „Може кола да го е блъснала, може и сам да е паднал. Въ­обще – нещастен случай…“. Това, че Малин Сакарев е свещеник, е изключително утежняващо вината обстоя­телство. При определяне наказанието на двамата то трябва да бъде в пределите на чл. 116, ал. 1, т. 6 от Нака­зателния кодекс – 17 години лишаване от свобода“, на­стоява тогава прокурор Евге­ния Стоянова.

В крайна сметка съдът постановява, че смъртта е настъ­пила вслед­ствие на не­бреж­ност.

МОНА­ХИНЯ РАЗ­ПАЛВА СТРАС­ТИТЕ

Всъщ­ност страстите, дове­ли до убийство­то на Стефан, се разпалват от 70-го­диш­ната монахиня Калина. През юни 2002-ра тя се установява в манастира „Св. Панталей­мон“ с благословията на дядо Натанаил, верен човек на патриарх Максим. Там, след смъртта на последна­та игуменка, по това време останали само иконом и прислужница, но и двамата от алтернативния синод. Се­стра Калина търси помощ от Натанаил. Така се стига до щурма на обителта.

ПАТРИАРХЪТ: СЛУЧАЯТ Е СКАН­ДАЛЕН

След убийството патриарх Максим мълчи един месец за случая, но накрая заявя­ва:

„Това е не само скандален случай, но е напълно осъди­телен! Затова Светият синод ще го разгледа подробно и след това ще обяви резулта­та от решението“.

След продължило четири часа заседание синодалните старци обявяват, че наказа­телната отговорност е лич­на. Тогава те се разгневяват, че разколниците призовават благоевградския владика да си подаде оставката.

Обявено е, че „Светият си­нод не приема да се отпра­вят клевети в общественото и медийното пространство, че българските архиереи са морални подбудители на това престъпление“.