Убийците на отец Стефан от Банско: Искахме само да го напляскаме, той взе, че умря между другото..
„Истинският съдник е друг – Този, който е над нас и вижда това, което правим. Ние подходихме със смирение и боязън към делата на свещениците.“
Това заявява съдия от петчленния състав от Окръжния съд в Благоевград, след като на 10 юли 2006 година прочита присъда за смъртта на свещеник Стефан Камберов. Става въпрос за убийство, което според прокуратурата и много миряни е ужасяващо. Извършено е от други свещеници. Съдът обаче не приема, че става въпрос за покушение с особена жестокост, а че е настъпила смърт по непредпазливост. Мотивът е, че клисарят Борис Еринин и попът Малин Сакарев млатили отец Стефан от Банско по тялото, а не по главата – това дава основание на съда да прецени, че двамата само са искали да напляскат 76-годишния свещеник, без да го убиват, а той умрял между другото.
Малин Сакарев получава 4 години и половина решетки, а аверът му Борис Еринин – 12 месеца повече. В пледоарията си пред съда защитата на Еринин дори иска той да бъде оневинен, защото смъртта на свещеника била голяма човешка трагедия, но „представената от прокуратурата фактическа обстановка е необоснована и няма нито един свидетел освен Малин Сакарев, който да твърди, че именно Борис Еринин е пребил отец Стефан“. Все пак двамата са осъдени и лежат в Казичене при облекчен режим, защото нямат предишни осъждания и характеристиките им са добри. През 2013-а те вече станаха отново свободни граждани, а престъплението бе забравено.
Всъщност до убийството се стига заради вихрещата се в началото на века война в църковните среди. Възрастният свещеник е помлян в нощта на 22 юли 2002 година. Според материалите по делото, които са над 850 страници, отец Стефан става жертва на борбата за златните имоти на Обидимския манастир „Свети Панталеймон“, разположен край село Добринище, община Банско. Става дума за 370 дка.
До началото на 2001 г. манастирът „Свети Панталеймон“ (който всъщност е женски) и имотите му се стопанисват от алтернативния синод на Пимен. През август 2001 г., по време на църковния празник на манастира, представители на двата синода се изправят един срещу друг в спор за собствеността и ползването на манастирски
те имоти. Тогава масовият бой се разминава на косъм.
На 15 юли 2002 г. група свещеници буквално щурмуват светата обител и я превземат. След победата си сменят бравите и катинарите по вратите.
На 21 юли 2002 г., към 18 часа, отец Стефан Камберов уведомява дежурния офицер в полицията в Банско, че в знак на протест срещу насилственото превземане на светата обител обявява гладна стачка, която ще проведе в двора на манастира. Малко по-късно, когато отец Стефан влиза в двора на женския манастир, противниковите свещеници го изхвърлят обратно. Преди това отец Янко и отец Данаил му дават шише с вода, „за да не умре от жажда по време на гладната стачка“. След това двамата заключват манастирската порта и се обаждат на свои хора в Добринище, за да искат подкрепление. То пристига през нощта с джип. В него са четирима, сред които 60-годишният клисар Борис Еринин и още трима свещеници. Малко по-късно с мотоциклет пристига и 53-годишният поп Малин Сакарев.
Междувременно отец Стефан Камберов се оттегля към Добринище. Борис Еринин и Малин Сакарев обаче тръгват след стареца. По средата на пътя между манастира и селото го настигат и го пребиват до смърт. Това не им стига и поругават тялото – свалят му расото, събуват му панталоните и го зарязват окървавено и голо в крайпътната канавка. След това Борис Еринин се връща в манастира, а Малин Сакарев отпрашва към Добринище, за да си допие.
В малките часове на 22 юли 2002 г. Малин Сакарев убеждава сътрапезниците си да се разходят до манастира. По пътя групата „случайно“ открива трупа на отец Стефан.
Още на 23 юли 2002 г. убийците на дядо Стефан са разкрити и арестувани. По-късно свещениците от алтернативния синод, начело с дядо Гавриил, сезират Военната прокуратура за бездействие на полицията преди самото нападение. Такова не се установява.
Година по-късно прокурор Евгения Стоянова от Благоевградската окръжна прокуратура внася делото срещу Еринин и Сакарев в съда, като в обвинителния акт и по време на тригодишния съдебен процес изцяло поддържа изводите и заключенията на следовател Людмил Коюмджиев. Според материалите Стефан Камберов е починал бавно и мъчително от тежки наранявания, сред които и пет счупени ребра.
„Така наречените свещеници са пили алкохол и обсебени от агресия, са прескочили оградата, за да догонят отец Стефан. С ярост, жестокост и бездушие съвършено безпричинно е убит беззащитен човек – заявява в пледоарията си на последното съдебно заседание прокурор Стоянова. Съдебномедицинската експертиза показва, че отец Стефан е повален на земята и пребит с тояги. Малин Сакарев се е опитвал да прикрие и омаловажи вината си. Той е казал на свидетеля Костадин Калайджиев: „Може кола да го е блъснала, може и сам да е паднал. Въобще – нещастен случай…“. Това, че Малин Сакарев е свещеник, е изключително утежняващо вината обстоятелство. При определяне наказанието на двамата то трябва да бъде в пределите на чл. 116, ал. 1, т. 6 от Наказателния кодекс – 17 години лишаване от свобода“, настоява тогава прокурор Евгения Стоянова.
В крайна сметка съдът постановява, че смъртта е настъпила вследствие на небрежност.
МОНАХИНЯ РАЗПАЛВА СТРАСТИТЕ
Всъщност страстите, довели до убийството на Стефан, се разпалват от 70-годишната монахиня Калина. През юни 2002-ра тя се установява в манастира „Св. Панталеймон“ с благословията на дядо Натанаил, верен човек на патриарх Максим. Там, след смъртта на последната игуменка, по това време останали само иконом и прислужница, но и двамата от алтернативния синод. Сестра Калина търси помощ от Натанаил. Така се стига до щурма на обителта.
ПАТРИАРХЪТ: СЛУЧАЯТ Е СКАНДАЛЕН
След убийството патриарх Максим мълчи един месец за случая, но накрая заявява:
„Това е не само скандален случай, но е напълно осъдителен! Затова Светият синод ще го разгледа подробно и след това ще обяви резултата от решението“.
След продължило четири часа заседание синодалните старци обявяват, че наказателната отговорност е лична. Тогава те се разгневяват, че разколниците призовават благоевградския владика да си подаде оставката.
Обявено е, че „Светият синод не приема да се отправят клевети в общественото и медийното пространство, че българските архиереи са морални подбудители на това престъпление“.
Be the first to leave a review.