Банскалията Атанас Мацурев и откриването на скритата красота
-
- октомври 23, 2019
Атанас Мацурев бе единственият българин сред майсторите на акварела в международната изложба, подредена през септември в столичната галерия „Нюанс“. Експозицията обедини 16 автори от 9 страни, представители на различни стилове и школи. Участници в изложбата бяха Атанас Мацурев от България, Станислав Золадз (Полша), Хуан Хуаджао и Чжоу Тианя от Китай, американците Робърт Хайсмит, Дийн Л. Мичъл и Лорин Макракен, Наоми Тайдман (Великобритания), шотландецът Ангъс Макюън, Анн Ларсон-Далин (Швеция), Чиен Чун-Вей (Тайван), Сергей Темерев от Русия и Александър Воцмуш, Сеск Фаре от Барселона, Евгений Кисничан от Молдова и Игор Мосийчук от Приднестровието.
„Решихме да поканим някои от най-известните и награждавани художници в света, с много от които се познаваме лично. На други предложихме по имейла и за наша радост те се отзоваха. Автори са на портрети, пейзажи, натюрморти и други теми. Искахме да покажем, че в акварела няма правила“, разказва Евгения Мацурева, която е куратор на изложбата. След големия успех тя се надява да има второ издание, а защо не и да стане традиционна, което би спомогнало за популяризиране на това финно изкуство в България.
Диапазонът на представените творбите бе твърде широк – от хиперреалистичните „Ориенталска кутия“ и „Червени ябълки на фолио“ на американеца Лорин Макракен до по-абстрактните морски етюди на каталунеца Сеск Фаре. Сред тях пейзажите на Атанас Мацурев трудно могат да бъдат класифицирани в някакъв определен стил – на пръв поглед изглеждат много реалистични, но заради невидимата им мистична притегателност някои ги определят като „магически реализъм“. Всъщност Мацурев като никой друг умее да покаже скритата красота в на пръв поглед най-обикновените изгледи от природата или в старите вещи, които ни заобикалят.
Атанас Мацурев е роден в Банско през 1975 г., завършва техникум по дърворезба. Носител е на престижни отличия в България и чужбина, илюстратор е на две книги, издадени в Канада. Негови картини са притежание на частни колекции и галерии в България, Испания, Tурция, Великобритания, Гърция, Холандия, Белгия, Канада, Норвегия, Франция, Унгария, Италия, Китай, Русия, Германия и САЩ. Атанaс Мацурев живее и работи в София. Води майсторски класове в Европа, Китай и Русия.
В експозицията в галерия „Нюанс“, в която участвате с два пейзажа, преобладаваше реализмът. Разбрахме, че това се дължи до известна степен на кураторската концепция. Доколко тя отразява тенденция в света на акварелното изкуство?
Хиперреализмът все повече излиза на сцената на акварела, но се прави по доста механичен и до известна степен наивен начин. Демонстрира се страшно добра техника и нищо извън нея. Това обезсмисля цялото създаване на произведение на изкуството, което мен много ме притеснява. Но всеки си има виждания, търсения…
Може би това отличава доброто от много доброто изкуство.
Да, това е едно от нещата. Всичко е много относително, защото и сред хиперреалистите има някои, които са много добри. Но там границата е доста тънка. За съжаление повечето рисуват буквално, като фотография. Все едно че снимат, което според мен е абсолютно безпредметно да се прави. Много добра фотография, нарисувана от технически много добре подготвен художник, но това пак е същото.
Хората, които купуват подобен вид изкуство, виждат ли разликата?
Според мен те го купуват поради факта, че е много добре нарисувано и се демонстрира майсторство. За мен това е единственото обяснение.
Какво ще кажете за авторите, представени в международната изложба?
Всеки е много различен и има различен подход, рисува на различна хартия, което за мен е много важно. Например аз рисувам на стара хартия, понеже новите са ми скучни, а и те не са добри. Новото качество не може да се докосне до това от миналия век, а и до по-старите.
Вие рисувате върху хартия от XIX век?
От XV–XIX век, има хартия и от XIII век. Продава се стара хартия.
По какво се различава от днешната хартия?
Разликата е огромна. Първо, технологията не е същата. Днес качеството на суровината, на памука, е друго. Фибрите на памука са с различна дължина и съответно реагират много различно на нанасянето на боята. Водата е друга, боите са други. Просто е различно. Това придава особен нюанс, излъчване на картините. Според мен веднага се усеща разликата. Самата структура, фактурата на хартията е много по-различна, тоест в наши дни такава вече не може да се срещне.
С какво тази по-различна структура на хартията ви помага?
В зависимост от това, което рисувам, за всяка работа използвам различна хартия или поне се опитвам. Едната е по-подходяща за пейзаж, другата – за портрет. Да кажем, ако хартията е изцяло гладка и няма никакъв релеф, при осветление детайлът се вижда много по-добре и се прави много по-лесно. Докато при грубите хартии този релеф вече оказва влияние върху образа, формата, върху самото гледане, така че има огромно значение.
Разкажете малко повече за картините, които избрахте за изложбата.
Реших, че за изложба от този тип, в която всеки се представя със свой стил, с нещо много типично, и аз трябва да подбера характерното за мен. Показах два пейзажа, които са различни – зимен и летен. Не са представяни другаде. Рисувани са през последната година, пак на много стари хартии. Чистата емоция в най-първичен вид според мен е основното, което влияе на зрителя.
Защо ви привличат на пръв поглед съвсем обикновените пейзажи, на които изобразявате кален път в полето, пътека сред тревите и т.н.?
Тези наистина на пръв поглед обикновени изгледи са ми много интересни и според мен са най-истинските. Една скала, поле с трева, дърво – това е есенцията на живота. Тези много обикновени неща. Когато човек е много отчаян и угнетен, се връща към тях и те го спасяват по някакъв начин. Поне на мен така ми въздействат. Обичам да рисувам стари неща, забравени, скучни. А там вече го има и предизвикателството да покажа скучното нескучно и да открия скритата красота.
Вдъхвате живот на стари вещи и сгради.
Да, но не го правя специално. Просто виждам красотата в нещо, няма как да го подмина. Трябва да го нарисувам и да го покажа на повече хора.
Винаги ли рисувате от натура?
Използвам и етюди наброски, обаче предпочитам да рисувам от натура.
Какво подготвяте след тази изложба?
В края на октомври ще летим с един от участниците в изложбата – Сергей Темирев, в Шанхай, където се открива международна експозиция на 28 акварелисти от цял свят, 7 от които бяха представени в софийската изложба. Всеки ще покаже по 5 творби голям формат. Това е най-сериозното събитие в света на акварела през 2019 г. Миналата година спечелих Гран при в конкурса за акварел във Фабриано, Италия. Част от наградата е персонална изложба във Фабриано, която трябва да подготвя до юни следващата година.
През есента догодина ще имам самостоятелна изложба в галерия „Нюанс“ – акварели, рисунки и може би печатна графика. Отскоро правя печатна графика, но имам и много рисунки. Още от дете много обичам графиката. Навремето това исках да рисувам и всъщност не съм спирал да гледам черно-бяло. Това е нещо доста по-различно и на мен ми служи като почивка от акварела или като друг вид изразяване. Там си позволявам доста повече импровизации и експерименти.
Вероятно има разграничение между акварелистите и живописците, да речем, сигурно имате специализирани световни форуми. Кои са те?
Да, има, при акварелистите всичко е много по-ясно според мен. Те са сравнително по-малка общност и в нея е ясно кои са майстори и кои – любители. И си има форуми на всички нива. Изложението и конкурсът във Фабриано съществува от 2012 г.
Кои са най-големите акварелни школи в света?
Има много и те са най-различни. Изключително интересна е южноамериканската – Перу, Мексико… Руската школа е съвсем различна от китайската, американската, английската. Това са школи с много стари традиции, с изключително интересни автори.
Ние също сме имали силна школа – Константин Щъркелов, Никола Маринов, Дечко Узунов. В голяма изложба в Квадрат 500, посветена на Богомир Лазов, бяха показани и работи на Кирил Цонев, Павел Францалийски, Христо Крискарец, Владимир Мански, Александър Миленков, Владимир Димитров-Майстора и др. Но ми се струва, че след тях има някаква празнина.
Според мен тази празнина се дължи на липсата на реални традиции. В момента има няколко сериозни акварелисти в България, но те не са достатъчни. Тоест пак има празнина. След нас няма кой да дойде. В Художествената академия акварел не се изучава. Това е стъпка, през която се преминава към живописта, но конкретно акварел не се учи. Докато в Китай, Америка и Англия е отделна дисциплина.
Какво е необходимо за един художник да стане добър акварелист?
Трябва пълна отдаденост. Акварелът много взима и не може да го поделяш с друго занимание.
Be the first to leave a review.
