Марин Киров: Панов е преминал всички граници

– Г-н Киров, ВСС излезе с официална позиция във връзка с обръщението на председателя на ВКС Лозан Панов от преди няколко дни по делото „Полфриймън“. Как ще коментирате и очаквана ли е тази реакция на ВСС?

– Интересно решение и непопулярен ход на Съдийската колегия на ВСС е тази официална позиция. Кадровиците досега се страхуваха публично да посочат гнилите ябълки в своята колегия. Явно са преминати всички граници от председателя на ВКС Лозан Панов, щом сме свидетели на тази безпрецедентна реакция. Още предишният състав на ВСС имаше основания и за позиция, и за действия спрямо г-н Панов, който от години използва трибуната, марката ВКС за публични изяви, без да се интересува от същността на този съд.

Ясно е, че тази позиция срещу обръщението на Панов по делото „Полфрийман“ е опит да се защити правото и справедливостта, да се защити магистратската общност от процес на политизиране, който се наблюдава вече четвърта година.

Скептичен съм дали господин Панов ще подаде оставката си, не съм забелязал да е чувствителен към притесненията на колегите си от ВСС и гилдията на съдиите и магистратската общност като цяло. За него те не са критерий и хора, с които би се съобразил, всички ние сме такива всъщност – нямаме право на мнение и нямаме право да очакваме поведение от него. Спомняте си и случая с „Апартаментгейт“. Той се обяснява в отбрана компания, така да се каже.

Сигурно има привърженици на друг ход – освен ВСС да излиза с позиция, да посочват проблема, защото днес това направиха – казаха „няма да мълчим, има проблем и той се нарича Лозан Панов“, да инициират и процедура за неговото отстраняване, защото в публичната позиция са изтъкнати достатъчно основания за това. Не зная дали не е късно за подобна процедура, дали няма да се използва за героизиране на Панов. А и виждам, че за тези четири години начело на ВКС той сам успя да разбие ореола си, който бе изкуствено поставен от симпатизиращите му кръгове. Също така напоследък се вижда и колко точно и какво могат така да се каже вечните борци за съдебна реформа от неправителствения, партиен и бизнес сектор. Видяха се техните възможности за влияние, някои обвързаности, цели и ценности. Какво повече е необходимо от това? Те сами се разкриха пред обществото. Щеше да е много трудно някой друг да говори за тях, да обясни на хората какви са – защото те заглушават всеки инакомислещ. Но ето, че постепенно в годините с действия се показа, че Христо Иванов не е месия в съдебната реформа, че и извън кръга на Калпакчиев и Лозан Панов има много честни и свободни магистрати, че неправителственият и политическият сектор, приватизирал дебата за съдебната реформа, не е способен на друго освен уличен натиск и разходки из центъра на София след работно време, че тези хора не предлагат решения и губим ценно време, защото България – макар и да постига напредък в мониторинговия механизъм по съдебната реформа, има още много какво да се направи, за да се чувстват гражданите сигурни и защитени.

– Допустимо ли е председател на ВКС да се намесва в работата на съда и да се използва съдебната институция като трибуна за изразяване на лично мнение от шеф на който и да е съд, както е посочено и в декларацията?

– Не, не е допустимо. Но и ние не трябва да се правим на изненадани – от години всички кротко наблюдаваме Панов и неговата стратегия и кариера. Къде бяха будните граждани, когато медийните кръгове, които сега му симпатизират, упорито твърдяха, че той е част от задкулисието. Къде са години наред, когато Върховният административен съд е оплюван, но нито веднъж не е посочван като проблемен в докладите на ЕК, напротив, там се постигна бързина, ефективност и справедливост? Къде бяха ВСС през 2018 г., когато подалият оставка като заместник на Панов съдия Красимир Влахов в мотивите си написа: „Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт; който възприема Върховния касационен съд като трибуна за отправяне на спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват (ще си позволя да цитирам думите на мой изключително уважаван колега – дългогодишен върховен съдия: „Човекът се интересува от марката ВКС, а не от субстрата ВКС“); който занимава обществото с личните си страхове, sms-и и части за автомобили, но не е формулирал нито едно смислено послание, което да консолидира съдийската общност и да ни внуши гордост от работата, която вършим. Срамувам се пред моите колеги, на които не мога да обясня, че не съм в състояние да поставя интересуващите ни въпроси на вниманието на председателя на съда – главно поради специфичното му разбиране за работно време и работно място, но също така и защото приоритетите му очевидно не са свързани с работата“. Виждате как историите при Панов, вечният замесен в скандали, се повтарят като фарс. Неща, които сме говорили през годините, заради които сме били обиждани, посочвани като неправилни, причислявани към лагери, сега отново са на дневен ред. Но това, което имаме като председател на ВКС, беше ясно от самото начало, някои не вярваха, сега виждат ден след ден как той се отдалечи от мисията, за която бе избран.

– Трябва ли според вас председателят на ВКС да поеме своята отговорност?

– Да, според мен е време г-н Панов да подаде оставка, да изгледаме и този героичен сериал – защото бъдете сигурни, той може да мотивира оставката си с изкусна аргументация за зависимости, натиск и прочие. Всъщност не само може да говори за тези неща, ние виждаме и как ги прилага – защото неговата позиция по казуса „Полфрийман“ е всичко това, срещу което се бори. Той като учител по морал се обръща към съдии от неговия съд и им обяснява как и кога да се реши делото. Но не, това не е натиск, това е гражданска позиция. Защото всяко негово политическо изказване и действие, нарушаващо конституцията, никога не бе разчетено като нарушение или натиск, а винаги като гражданска позиция. Още повече много от съдиите, изявяващи се и с политически послания, междувременно напуснаха системата и започнаха да работят като адвокати, кандидатираха се като политици. Честно казано това е достойно поведение. Другото е да държиш институцията като заложник на собствените си амбиции.

Време е също така и ВСС да спре да се страхува от натиска на улицата. Да, ако предприемат действия срещу Панов, ще има протести. Да, ще има опити и за заиграване с президентската институция. Но ще има и дискусия, разговор за това което се случва и за изгубените години във ВКС.

– Има ли друг случай според вас, при който има предсрочно условно освобождаване, но съдът да не поставя условия за това? Не е ли това всъщност форма за прикрита амнистия?

– Случаят с убийството на студента Андрей Монов и последвалата сага се превърнаха в прецедент. Няма подобен случай, в който председателят на ВКС да се е намесил по такъв начин. Но пък е поредният случай, в който избирателно са впрегнати сили и средства да се покаже кой е правилен и неправилен в съдебната система, поредният случай, в който лошата прокуратура е порицана, затова, че е поискала възобновяване на дело.

– Смятате ли, че по някакъв начин всичко това е обвързано с избора на нов главен прокурор и протестите срещу номинацията на Иван Гешев?

– Има връзка между поведението на Панов, на Калпакчиев, на случая с Полфрийман и въобще на монополизирането на реформата и случващото се в съдебната система с избора на нов главен прокурор. Предсрочното освобождаване точно на този престъпник е синтез и есенцията на това, което представляват тези „кръгове“, казвал съм го и друг път. Всички те – партии, НПО-та, Български хелзинкски комитет, адвокати, медии – всички те одобряват личността на Полфрийман, работили са с него и за него. Беше включван в работни групи от Христо Иванов като министър за промяна в законодателството за лишаване от свобода, беше номиниран за „Човек на годината“, беше обслужван от медии и адвокати и представян в позитивна светлина години наред. Всички те тържествуват сега и се крият зад закона.

Но те не искат просто да освободят предсрочно убиеца Джок от Австралия, те искат да управляват съдебната система от години. И тук е връзката с протестите срещу номинацията на Иван Гешев. Протестът не е срещу Гешев, а срещу всеки, който не е от техния кръг и не изповядва техните ценности. Това е битката – битка, която се води от години срещу Висшия съдебен съвет, срещу прокуратура и съдии, които не членуват в Съюза на съдиите, битка срещу всички.

Спомняте си как беше представян в публичното пространство Иван Гешев от определени медии, говорители и „кръгове“ – като милиционер, посредствен магистрат, който за една нощ се е събудил кандидат за главен прокурор. Какво се оказа? Че това е магистрат с подкрепа в гилдията, със стотици осъдени по негови обвинителни актове, с експертиза и качества – за това свидетелстват докладите на комисиите към ВСС. Панов, който знаеше, че има доклад на комисията по атестиране, отново повдигна въпроса за това колко били осъдените и какви били актовете на Иван Гешев като прокурор – не защото не знае, те са ясно посочени, а за да се затвърди усещането, че има нещо нередно в кариерата му като прокурор. Човекът, чийто съд се превърна в извор на противоречива практика и противоречащи си и странни тълкувателни решения, докато той е начело на ВКС се загрижи за качеството на обвинителните актове на кандидата за главен прокурор.

В началото малцина се осмеляваха да кажат, че протестите срещу номинацията на Иван Гешев поставят политически искания – за промяна в процедурата, за номинация от неправителствен сектор и прочие. Тоест, политици, които не са в парламента, се опитват чрез улицата да пренапишат правилата. Сега всички виждат един политически протест, зад който са подредени конкретни политически формации и медийни „кръгове“. Протестът, на всичкото отгоре, не е изцяло хомогенен, с различни искания, с различни настроения за политическа ескалация. Протест, към който се присъедини и криминалният контингент – беше въпрос на време криминалният контингент да припознае кауза и политици, които се обявяват срещу прокуратурата и срещу конкретни магистрати. Протест, който до края ще се опитва да консолидира и подкрепа за местните избори в София.

Вероятно целта на протеста е кандидатурата на Гешев да бъде оттеглена или да не бъде гласувана във ВСС с мнозинство, включително да не бъде подписан указ от президента. Първото не е възможно по правилата – няма предвидено оттегляне и всеки подобен ход би означавал груба политическа намеса в една чиста до този момент процедура. Аз казвам, че протестиращите тук залагат капан и искат да хванат Борисов и други едри политици в него. Искат някой без да има право да се намеси, за да осуети избора, но и за да докажат, че той се меси, където няма право. А относно гласуването – то предстои, прокурорската колегия е от 11 членове, за избор са нужни 17 гласа. Там са насочени другите усилия на протеста – да посочат с пръст членовете на ВСС и да им обяснят, че нямат право да харесат концепцията на кандидата, нямат право да го подкрепят, защото ако го подкрепят, ще са от лошите. Същото се отнася и за президента. Толкова е прозаична тази игра.

– Как изобщо ще коментирате развоя по случая „Полфриймън“?

– За мое огромно съжаление, хора, като председателя на ВКС, допуснаха казуса от юридически да се превърне в политически. Защото от юридическа гледна точка той е ясен – имате осъден за убийство и опит за убийство престъпник, който се е възползвал от законова поправка (за която има данни, че е участвал в нейното прокарване) и си е подал молба да бъде освободен предсрочно, имал е право на тази молба. Съдът е преценил, че той се е поправил, превъзпитан е и отговаря на всички изисквания, за да бъде предсрочно освободен. Има съмнения обаче, подробно изложени от главния прокурор в искане до ВКС за възобновяване на делото, че съставът, който е постановил това определение за освобождаване, е бил в конфликт на интереси, защото поддържа тесни контакти с Български хелзинкски комитет, също и че не е спазена формата на акта в това производство. Също така не е зачетено и експертното становище на администрацията на затвора, според което осъденият не отговаря на условията и не трябва да бъде освобождаван. И след като никой от защитниците на Полфрийман не се притеснява от начина, по който е освободен, защо се притесниха от тази възможност делото да се възобнови, да се разгледа отново от друг състав. Защо се стигна до това политизиране? До този прецедент председателя на ВКС да излиза и да призовава съдиите как и кога да излязат с решение.

И още нещо, осъзнават ли магистратите, които са го освободили предсрочно, осъзнава ли и г-н Панов, че станаха съучастници в един друг циничен процес, който върви паралелно – отново се постави въпросът за вината на убиеца, отново се твърди, че той е невинен, че е жертва на заговор и лошата ни съдебна система и отново се поругава жертвата на едно тежко криминално престъпление и нейното семейство. Затова затваряме ли си очите? Че освобождаването на Полфрийман отново повдигна нездравия въпрос за влязлата му в сила присъда за убийство. Това дело и действията по него на замесените магистрати и кръгове от медии и неправителствени организации за пореден път постави разделителна линия в обществото, сред медиите, магистратите и юридическата гилдия. Едните са умни, красиви, никога виновни, винаги всезнаещи и можещи, а другите сме ретроградни и зависими. Това са етикетите, които поставиха за пореден път. Само че обществото вече има рефлекс и разпознава това поведение, тези спекулации. И никой не им симпатизира – ако искат да го кандидатират за изборна длъжност, това което ще постигнат е да преброят колко е ядрото около тях и нищо повече. Нямат обществена подкрепа и енергия.

– Загуби ли се балансът между правата и справедливостта, както изтъкнаха някои ваши колеги?

– Всекидневно го губим, когато няма справедливост след съдебни актове. Губим го, когато се налага да се порицава обществото, защото реагира на несправедливостта – виждате сега се пишат писма от съдии към обществото, обръщения към гражданите, с които им се обяснява, че не са прави да са гневни от несправедливостта. Губим го, когато адвокатите са се превърнали в едни обикновени лобисти в негативен смисъл – оказват натиск над депутатите за приемане на закони, а после им обясняват колко е ниско доверието в институциите. Губим баланса и когато народните представители тичат след събитията и внасят закони на парче, за да отговорят на конкретни настроения, без анализ, без предвидимост и последователност. Губим го, когато институциите се използват за разчистване на сметки.

Но балансът се връща, когато има хора, които са готови да се лишат от собствения си комфорт, за да проведат битка с организираната престъпност, с корупцията, с туморните за обществото проблеми. Връща се, когато хората придобиват рефлекси сами да виждат кой е справедлив и кой не, без някой медиен кръг или партия, да им помагат да мислят. Връща се, когато институциите следват Конституцията, законите и произтичащите от тях правила, въпреки натиска на заинтересовани страни и субекти.

Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа. Работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава „Съдебна власт“. Участвал е в съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

 източник: „Монитор“