Психологически портрет на един самозабравил се зам.-декан и бъдещ кандидат за декан
-
- октомври 17, 2019
Психологическият профил е подарък от катедра „Психология“ към Философския факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, предоставен ни безвъзмездно от най-добрите психолози в катедрата и цели да даде професионален анализ за човека, който сега ръководи в сянка правно-историческия факултет, но скоро има амбиции да ръководи същия и реално. Само до месец факултета трябва да направи своя избор, кой да бъде неговият нов декан, защото досега действащият декан проф. д-р Габриела Белова ще оваканти мястото и няма да се кандидатира за нов мандат. За проф. Белова и нейните успехи, редакцията ще отдели специална статия, но факултета ще се раздели с един наистина добър професионалист, истински професор и безкрайно морален, неконфликтен и добър човек и ръководител. По наше наблюдение, именно от последните й качества се възползва с пълна силна доц. д-р Николай Марин, за да превърне академичната среда в Правно-историческия факултет непоносима както за преподавателите, така и за администрацията и студентите. Разбира се, не и без подкрепата на ректора проф. Юруков. С психологическия портрет психолозите се опитват да покажат на юристите какво е заболяването (деменцията и психозата) на зам.-декана доц. д-р Николай Марин и какво да очакват от него като поведенчески модел ако бъде избран за декан.
Топ Преса публикува психоанализата без редакторска намеса, но и предизвиква имащите право на глас във факултета да се замислят, такъв ли човек желаят да ги ръководи.
ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ, ФОРМИРАЩИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ПОРТРЕТ НА ОБСЛЕДВАНОТО ЛИЦЕ:
Възраст: 41 години;
Пол: мъжки;
Образование: висше;
Семейно положение: женен;
Социално положение: задоволително;
Работна среда/занимание: преподавателска и административна.
Претендиране за интелектуален потенциал. Субектът не притежава висок интелектуален потенциал, не се отличава с хитрост, комбинативност и адаптивност. Избира средата си на общуване, така че заобикалящите го те да бъдат с нисък интелектуален потенциал, за да изпъкне сред тях, а и да бъде сред такива хора, на които лесно да може да погълне цялата физическа и психическа енергия чрез общуването си с тях. Лицето не притежава интелектуален потенциал да бъде лидер в средата, а по скоро претендира за такъв. Прави опитите да покаже повече знания и интелект отколкото има, и когато усети че е разкрит, за да не попадне в изолация от заобикалящата го среда, или се отдръпва или се опитва да привлече зависими лица около себе си, които да задоволят естествено вродените му нужди от социално общуване. Отбягва да контактува с лица от които може да се поучи и от които може да надгради своя интелект и счита, че всички такива лица представляват заплаха за него. Ако обаче срещата или сблъсъка с лица, които имат по-висок интелектуален потенциал е неизбежна, защитната реакция винаги се изразява чрез физическа демонстрация или опити за физическа саморазправа или груба заплаха чрез инстинктивни отбранителни жестове на психомоториката. Често, липса на увереност в собствените си лични умения и знания отприщва агресия, която постепенно го поставя в изолация от средата.
Винаги е шумен и чрез създаване на суматоха се опитва да привлече внимание. Лицето се отличава с нарцистични наклонности и желае да бъде винаги център на вниманието. Не обича и избягва места в които поведението му ще бъде незабелязано или присъствието му неотразено. В същото време избягва срещи със субекти от които няма полза или не заемат длъжности в държавната или общинската администрация или са с по-висока интелигентност. Отбягва и страни от роднините си, както и роднините по линия на съпругата му. Те биват третирани като досадна тежест, и понеже счита себе си за значим и добре разположен в средата си, той се опасява, че има вероятност те да бъдат потенциални потребители на неговите възможности, и за да не бъде търсен за услуги или помощ създава конфликти с тях или ги избягва. Също така, изследваното лице отбягва и лица от които няма пряка полза или нямат равен или по-висок на неговия социален статус и стандарт. Ако средата в която се появи на отрази неговото присъствие или той не бъде забелязан и превърнат в център на вниманието, той приема това за отхвърляне, затваря се и свежда общителността си до минимум. Индикация, че субекта с който комуникира му е безразличен или се чувства заплашен от по-високия интелектуален капацитет на събеседника, е честото прекъсване по време на разговора или рязкото терминиране на общуването и диалога. Той често ползва и приома на обратната или инсцинираната провокация. Това е положение в което той се самоизкарва жертва или мъченик, създава си сам провокация и обвинява за нея другият субект и след това агресира срещу него с много шум и ярост.
Винаги е прав. Субекта на изследването има силно изразено чувство за налагане на мнение, игнориране на фактите в диалога, неприемане на чужди позиции по дискутираните въпроси и прочее. Често прави опити за отклоняване на темите поради некомпетентност и желание за насочване на диалога в комфортна за него тема и зона. Субекта използва често и приомите на самохваленето и самоувереността и така дори, ако не привлече около темата съмишленици, той си изгражда самовъзприятия за самодостатъчност. Той налага в себе си убеждението, че има винаги правилната позиция и си създава илюзорно възприятие за това. Субекта предпочита самозащитната позиция за самоутвърждаване, чиято скрита цел е и доминация над средата, и ако не получи подкрепа или одобрение от другите лица, той го налага с визираните по горе методи и способи. Мрази, преследва и притиска по-креативните, детайлно-ориентираните лица и ненавижда лицата, които са по интелигентни или се развиват без неговото благоволение.
Няма наклонности да се привързва към одушевени субекти и е силно зависим да се изтъква чрез вещи, бижута или притежания. Не изпитва симпатии или нужда от създаване на приятелски или емоционално по-близки отношения с други лица. Въпреки че създава семейство интроверността му се изразява в това, че трудно се привързва даже и към членовете на семейството му и често ги ползва за демонстрация на статут или други придобивки.
Не изпитва чувство на вина за своите действия. Анализа на изследваното лице показва, че то, почти никога, или в много редки случай, изпитва чувство за вина, тревога или разкаяние. С оглед описаната по горе самозадоволяваща се самодостатъчност, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро, и зло са силно изкривени. Винаги търси проблемите и грешките в другите лица като има склонността да изопачава и манипулира информацията в своя полза, за да аргументира, а и запълни липсата на вътрешно възприяетие за вина в него самия за произлезлото негативно събитие.
В заключение на този анализ може да се каже че лицето има абнормално-патологично поведение в сферата на социалните взаимоотношения. То притежава клинична неспособност да се пригоди и адаптира в социалната среда. В отношенията си с други хора той създава конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания. Не проявява лоялност към никого, дори и към близките си. Не спазва общоприетите норми на поведение, защото има проблем със ценностната си система и лесно изпада в състояния на афект, гняв или ярост, трудно се владее и лесно избухва. Психозата, от която страда лицето, има деструктивни и самодеструктивни заложби именно поради това, че тези които вредят безпричинно и непредизвикано, вредят най-много на себе си и в крайна сметка се самоунищожават.
Вестник “ Топ Преса „
Be the first to leave a review.
