След 50 години лятото в Югозапада, горещо и сухо като в Ламия и Атина днес
-
- септември 26, 2019
15 учители, университетски преподаватели, читалищни дейци и активни хора от Югозападна България ще се включат в обучение на тема „Климатичните промени и как да говорим за тях?”. Участниците са лидери в местните общности от района на Благоевград, Кресна и Петрич. Тридневния курс се организира от Училище за природа в село Влахи и е подкрепено от Френския институт в България чрез конкурса Екообщина 2019.
Целта на семинара, който ще се проведе от 27 до 29 септември, е да повиши знанията по темата за климатичните промени, основаващи се на научни данни. Единият обучител, Антоанета Йотова е физик-климатолог на свободна практика с дългогодишен опит в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), е единият от обучителите. Освен теоретична подготовка, курсът ще има и практическа част, като участниците ще работят над своите умения да общуват ясно и разбираемо по темата. Катерина Стоянова, обучител неформално образование и комуникации, ще води тази част от срещата.
Темата за климатичните промени предизвиква дискусии на международно ниво, защото е общочовешки въпрос. Докато политиците се опитват да се разберат, фактите са налице: климатът рязко се променя и човешката дейност допринася за този процес. Адаптирането към измененията е ключово за устовойчивостта и оцеляването на биологичните видове. Участниците в обучението ще предложат отговори на въпроса, какви са мерките, които хората в Югозападна България могат да предприемат в ежедневието си, за да се приспособят по-лесно.
По модели, базирани на официални данни от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), до 2100 г. климатът в поречието на река Струма се очаква да се затопля и засушава. Към днешна дата аналог на промените е настоящият климат в Гърция по линията на градовете Солун-Ламия-Атина. Лятото ще е по-сухо и горещо и ще прилича на летата в Атина. Зимата също ще е по-топла, но ще наподобява тази в района на Солун. Очакват се по-малко валежи през зимата, но по-влажна пролет. Допълнително ще се засилят климатичните крайности като порои, бури, студове и др.
Експерти от Рибарско Сдружение Балканка 2009 и Училище за природа, с. Влахи с подкрепата на Националния доверителен екофонд и Югозападно държавно предприятие изследваха този феномен и предложиха мерки за адаптиране на горите, обобщени в доклад. Интересно е, че климатичните промени ще се отразят и във вертикално отношение, като границата на изместване е около 500 м. Ако благоприятните климатични условия за иглолистните гори в Пирин днес започват на около 1600 м надморска височина, то след 80 години тази граница ще бъде на 2100 м.н.в.
Като се има предвид, че зрелият живот на едно дърво е поне 70-100 години, остава въпросът как тези растителни видове ще се адаптират към промените. Според моделите основните заплахи са свързани с пожари; съхнене на дървесни видове; конкуренция с други растителни видове (не само дървета), които ще са по-приспособими към новите условия. Отслабени от засушаванията и високите температури, дърветата ще са по-податливи на болести.
Предложените мерки за адаптиране на горите препоръчват превенция на горски пожарите по примера на Гърция. Друга мярка е промяна в приоритетите на управлението на горите с цел отглеждане на здрави горски масиви, а не постигане на максимален добив на дървесина. Докладът препоръчва да се извършват залесявания с видове, които ще са по-устойчиви на новите климатични условия. Промените ще доведат до дълготрайни изменения в горските масиви – напр. зимният дъб ще измести бука от досегашните му местообитания.
Be the first to leave a review.
