Когато улицата замести правосъдието, съдебната опозиция срещу прокуратурата

По процедурни прични Върховният касационен съд, председателстван от Лозан Панов, отказа да образува дело по искането на главния прокурор да бъде възобновено делото, водено от Калин Калпакчиев, за предсрочното освобождаване на Джок Полфриймън.

Оказа се, че на австралиеца не е бил връчен срещу подпис препис от искането на Сотир Цацаров. Материалите по делото са върнати на Софийски градски съд с указания връчването на преписа да бъде извършено, преди съдът да реши дали да образува дело.

В същото време, Съюзът на съдиите в България, председателстван от Калин Калпакчиев, възрази на позицията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по казуса с воденото от него дело и подписаното именно от него предсрочното освобождаване на убиеца Полфриймън. Т.е. Калин Калпакчиев, който е председател на Съюза на съдиите, възразява срещу ВСС, че Калин Калпакчиев като председател на съдебния състав, освободил предсрочно убиец, е действал правомерно. Отгоре на всичко иска и оставките на членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Какво значи някаква си прокуратура и някакъв си Висш съдебен съвет пред Калпакчиев? И какво означава някакво си правосъдие, след като си имаме улица и протестъри, които да ни казват кое е правилно и демократично?

И политици, и юристи определят решението на съдията Калпакчиев като политическо. Напомняме една от причините – адвокатът на Джок Полфрийман е нает и платен от БХК, а съдебният състав не е взел под внимание докладите на Софийския затвор, според които не може да се каже категорично, че австралиецът се е поправил и осъзнал виновността си по извършеното от него престъпление.

Логично у широката общественост, незапозната със съдебните среди, възниква въпросът кой е съдия Калин Калпакчиев и защо изглежда вездесъщ, че да не се впечатлява от искания на главен прокурор и решения на ВСС? Въпреки скандалното си решение да пусне с шест години и половина предсрочно австралийския убиец Джок Полфрийман от затвора.

Кой е Калин Калпакчиев и с какво се занимава оглавяваният от него Съюз на съдиите?

Калпакчиев завършва право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1993 г. През втората половина на 90-те работи като съдия в Добрич, а в края на 2000 г. става съдия в Софийски районен съд, 5 години по-късно – в Софийски апелативен съд, откъдето тръгва самоуверената му кариера.

Калпакчиев е дин от тесния кръг протестъри и съответно борец срещу „статуквото“ в правосъдието още от номинацията на Сотир Цацаров за главен прокурор. Публична тайна, че по времето, когато Христо Иванов беше зам.-министър и министър на правосъдието, членовете на Съюза на съдиите редовно обядваха с него и оформяха основните опорни точки за дискредитиране на Сотир Цацаров. Сега същото занимание продължава, но с нов обект – Иван Гешев. И тогава, и сега основното занимание на т.нар. „умен и красив“ съдебен елит е на всеки обвинителен акт да отвръща с оправдателна присъда или с връщане на делото на прокуратурата, като в същото време на журналистите се обяснява, че прокурорите са некадърни, защото начело е Сотир Цацаров, а сега на негово място се задава Иван Гешев.

Самият Съюз на съдиите, създаден с политически цели в края на 90-те с активната дейност на Нели Куцкова, винаги е гравитирал в тесен кръг около десните общности. Обществено известен стана обаче, когато Христо Иванов започна да се занимава с реформи в правосъдието, които се състояха предимно в това как да се овладее правосъдната система от определени лица, а не толкова да се доведе до реална промяна в правораздаването.

През 2011 г. Съюзът на съдиите получава наградата „Човек на годината“ на Български хелзинкски комитет, четири години по-късно БХК номинира за Човек на годината убиец, чието дело се гледа от председателя на Съюза. Заслугите явно са много големи, за да се разменят такива почести, но не и за широката общественост.

Има и един любопитен момент от бързата кариера на Калин Калпакчиев от времето на членството му във ВСС като шеф на кадрова комисия и когато предстои изборът на председател на Върховния касационен съд. Издигната е кандидатурата на Лозан Панов и най-яростният поборник срещу нея е именно Калин Калпакчиев. Мотивът е, че Панов е олицетворение на порочното статукво и съдебната система съвсем ще зацикли с него начело на ВКС. След което с Лозан Панов се случва странна катастрофа, след която той оттегля кандидатурата си. По-късно „мъжествено“ се кандидатира пак и … най-гласовитият му доскорошен опонент Калин Калпакчиев гласува в полза на Лозан Панов.

Не е ясно какво се е случило тогава между тях двамата, но вече няколко години Калпакчиев и Панов са в нерушим тандем като „реформатори“ на „статуквото“.

Последната изява на този тандем е случаят Полфрийман. Съюзът „Човек на годината“ освободи убиеца, номиниран за Човек на годината“.  Освободи го не въз основа на мненията на затворническата управа и прокуратурата, а стъпвайки на един хвърчащ лист от антибългарската организация Български Хелзинкски комитет.

След този съдийски ситком, написан от идейно изчерпани сценаристи, вече несериозно и несъстоятелно звучат всички протестърски мотиви срещу съдебната система и срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор.

И за децата е ясно, че Лозан Панов няма „да се обърне“ срещу Калпакчиев. И ако някой се заблуждава, че все пак има искане на прокуратурата, то нека се разрови назад в годините и да прочете мненията на Панов и Калпакчиев за нея, възгласите им против корупцията, високопарните слова за реформи и т.н.

Интересни за припомняне са обвързаности, които към днешна дата подреждат много въпросителни. През месец януари 2017 г. в медиите беше разпространена снимка, на която се вижда Калин Калпакчиев заедно с бившия правосъден министър Христо Иванов, понастоящем председател на политическа партия „Да, България“ и съдия Мирослава Тодорова, която е с образувано дисциплинарно производство за забавени 229 дела. От снимката става ясно, че тримата са заснети на кръстовището на ул. “Г.С. Раковски” и ул. “Неофит Рилски” в гр. София, което е в непосредствена близост до ул. “Г.С.Раковски” № 132 А, на който номер се намира офисът на Български институт за правни инициативи (БИПИ), финансиращ се с грантове от Фондация „Америка за България” и “Отворено общество” и чиито директор до 2014г. е Христо Иванов. След тази дата директор на БИПИ е Биляна Гяурова – Вегертседер, а брат й Ангел Гяуров е в ръководството на партия „Да, България“ и има участия във фирми, свързани с Иво Прокопиев и Росен Плевнелиев.

Така вече става ясно кой подкрепя най-гласовития борец за правосъдна реформа в лицето на Съюза на съдиите.