7 легенди по пътя за Вихрен

Пирин e най-сложната за преход планина у нас, а връх Вихрен, въпреки че е вторият по височина – 2914 м, се смята за най-трудния за изкачване. За 3 км денивелацията му е 1000 м. Това обаче не отказва хилядите туристи, които всяко лято поемат рано от хижа “Вихрен”, за да стигнат за около 3 часа до върха.

Има няколко маршрута. Най-лесният е през седловината Кабата, а опитни туристи избират през Казаните. Има и вариант да се стигне през Кончето или пък по най-екстремния – Джамджиевия ръб, но маршрутите там са наистина за много добре тренирани и екипирани. Дори и по Царския път вървенето не е лесно, на места наклонът е 45 градуса, а камъните под краката се ронят. Усилието обаче си заслужава, защото гледката от Вихрен е неописуема. Понякога на върха се струпват големи групи хора едновременно, става пренаселено и дори се образува опашка за снимки. Не липсват и ентусиасти, които избират да пренощуват на Вихрен под звездите. По пътя към върха се минава и през много интересни места, за които има любопитни легенди.

1. Вихрен – мраморният стол на бог Перун

Според легенда на върха е бил мраморният трон на върховния бог на славяните, господаря на бурите и гръмотевиците Перун. Всъщност едно от старите имена на планината е било Перун. За траките пък е била Орбелус – белоснежната планина.

До 1942 г. връх Вихрен се е казвал Елтепе. Според едни тълкуватели това означавало връх на бурите. Легенда обаче твърди, че Елтепе има друг произход. В Пирин имало две войводки – Ела и Тодора. Едната владеела района на връх Тодорка, а другата дала името на Елин връх – Елтепе. Битува и друга легенда за красива езерна нимфа, ухажвана от елен. Бог Перун убил елена от ревност и заради това върхът се казва Елин връх. Допуска се и още една версия – Ел е цифрата 10, което означава, че върхът е десети в редицата от високи върхове. Най-причудливата приказка за Вихрен е, че там е имало забит метален стълб, за който Ной е завързвал лодката си. Заради това и сега планинари се шегуват, че изкачат ли Вихрен, стават половин хаджии.

2. Байкушевата мура – не забивайте монети в ствола

По пътя от Банско към хижа “Вихрен”, малко след хижа “Бъндерица”, вдясно от пътя се вижда пътечката за Байкушевата мура. Тя е най-старото иглолистно дърво в България на възраст над 1300 г. Висока е над 26 м, обиколката ѝ е 7,80 м. Кръстена е на лесовъда Костадин Байкушев, който през 1897 г. я открива и описва по поръчение на цар Фердинанд. Тези земи тогава са в Османската империя, но е взето разрешение от Цариград за експедицията.

Бащата на Никола Вапцаров – Йонко Вапцаров, е правил биваци под вековното дърво и заради това се смята, че той е кръстник на Байкушевата мура. Фердинанд е наредил мурата да се огради и властите да се грижат за опазването ѝ.

Преди няколко години от парк “Пирин” определиха състоянието на дървото като тревожно. Много туристи забиват монети в кората и отчупват парченца за спомен.

Обикновено туристите се хващат за ръце, за да я обгърнат и да се заредят с енергия.

3. Кончето – опасни 400 м, но има въже

Ръбът Кончето е емблематичен и преминаването му се смята за високо постижение от аматьорите туристи. Истинско приключение, гарнирано с много адреналин, е по него да се стигне до Вихрен. Седловината е на около 2810 м и свързва върховете Кутело и Бански Суходол. Най-разпространеният маршрут за минаване по него е от хижа “Яворов”, откъдето преди дни премина и президентът Румен Радев, за да стигне до заслона и да подари печка.

400 м е дължината на ръба, като на места има много тесни участъци, широки едва по 50 см. Има обезопасително метално въже, но при всеки поглед встрани и надолу те обзема ужас. Пропастта е от двете страни, като от едната е почти отвесна. Въжетата са поставени през 1963 г. Преди това туристите преминавали, като възсядали ръба като кон и се придвижвали с пълзене.

4. Кабата – най-краткият път до върха

Седловината между връх Вихрен и Хвойнати връх, на 2579 м надморска височина се нарича Кабата. Оттам минава най-краткият път от хижа “Вихрен” до едноименния връх. Същото име носи и циркусът, както и езерото наблизо. Езерото Кабата е много малко и плитко и често пресъхва през лятото.

Турската дума каба означава недодялан, груб, дебел, неплодороден. Някъде седловината се среща и под името Вихренски Преслап, но то така и не успя да се наложи в редовна употреба.

5. Казаните – мъгла над двата циркуса

Под връх Вихрен са двата дълбоки циркуса – Малкият и Големият Казан. Малкият е обрасъл с трева, а дъното на Големия, който е по-високо, е затрупано с камъни и почти през цялата година има сняг. Казаните се наричат така заради формата им. От тях често се издига и мъгла, наподобяваща пара, излизаща от казан с вряща вода. Оградени се от стръмни склонове. В Големия Казан има малък заслон. От него започва стената на Вихрен, ползвана често за тренировки от алпинисти. През Казаните минава пътеката от хижа “Бъндерица” към Кончето и връх Вихрен. В района на Казаните най-често могат да се видят диви кози, както и находища на еделвайс.

6. Тодорка – сълзите на момата образували езера

Един от красивите върхове, който се вижда, когато се стъпи на първенеца на Пирин, е връх Тодорка. За него има поне две легенди. Смелата българка Тодорка не се предала на турските нашественици и отказвала да приеме чуждата вяра. Докато я преследвал Мурат бей, тя предпочела да умре, но да не се предаде. Така се качила на върха и скочила оттам. Друг от върховете в Пирин пък е Муратов връх.

Друга легенда разказва, че Тодорка искала да се ожени за любимия си Васил (Василаки), но баща ѝ не разрешил. Тя избягала от дома си, качила се на върха и започнала да плаче. Сълзите ѝ се стичали по склона и образували езерата Тодорини очи. Васил пък я търсил навсякъде. Стигнал до връх Василашки чукар и отчаян се хвърлил в езерото долу.

7. Джамджиеви скали – царството на еделвайса

Най-екстремният маршрут за изкачване на Вихрен е по Джамджиевия ръб. Ако за Кончето все пак се намират смелчаци, то по Джамджиевите скали са единици. Дотам се стига през Казаните. По склоновете катеренето е почти отвесно. По тях обаче расте символът на Пирин – еделвайсът.

Джамджиеви скали са наречени на името на алпиниста Атанас Джамджиев – Тасьо, който намира смъртта си там през август 1931 година. Само миг невнимание е отнел живота му. Видял красив еделвайс, това го разконцентрирало и полетял надолу.